Протокол № 416 от 22.03.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА

Съдебни

Радка Тр. Биволарова заседатели: Янка Ал. Коева при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Б. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20225220200321 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият М. Г. Р., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.Г. Ц., редовно упълномощена.

Свидетелят Н. П. С., редовно призован- явява се лично.

Свидетелят С. С. Л., нередовно призован- не се явява.

Свидетелят И. Р. Т., редовно призован- явява се лично.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото. Считам, че няма пречка.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Свидетелят С. напусна залата.

Пристъпи се към разпит на свидетеля И. Т., който е със снета по делото самоличност:

СВ. Т.: Аз не съм посещавал местопроизшествието, както ви казах и предния път, а съм бил само в районното и съм снемал обясненият от лицето М. Р.. Когато съм бил разпитван като свидетел по ДП, съм бил по-подробен по отношение на това какво ми е казал Р., тъй като най-вероятно съм ползвал материалите по преписката- докладната и самите обяснения. Предполагам, че това е причината в съдебно заседание на 05.04.2023г. да съм казал, че вече не си спомням конкретни детайли.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице хипотезата на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, а именно свидетелят не си спомня, поради което моля да бъдат прочетени дадените от него показания пред разследващ полицай на ДП, тъй като считам, че същите ще допринесат за разкрИ.е на обективната истина.

АДВ. Ц.: Уважаема госпожо съдия, противопоставям се по направеното искане, като не давам от името на подзащитния ми съгласие да бъдат четени показанията на свидетеля, дадени в ДП. Самият той заяви, че когато е бил разпитван, се е ползвал и тогава с докладната записка и материалите по преписката. При разпита си на 05.04.2023г. той беше подробен и обстоятелствено обясни какво си спомня по случая. Отделно от това, при зададен от моя страна въпрос дали при снемане на тези обяснения и при проведена беседа е разяснил правата на подзащитния ми по чл.97 ал.1 предл.1-во от НПК свидетелят заяви: „Не си спомням дали съм го обяснил това. Нямам спомен дали съм му разяснявал права“, поради което смятам, че както твърди подзащитният ми, правата му са нарушени още тогава при провеждането на тази беседа, така че възразявам и на това основание да бъдат четени показанията на свидетеля, дадени в ДП. Също така, практиката на ВКС е, че не следва да бъдат приобщавани и приемани като годно доказателствено средство свидетелски показания на полицейските служители, които са нарушили правата на дадено лице при провеждане на беседа и 2 снемане на обяснения.

СЪДЪТ, след внимателен прочит на материалите по делото, установи, че дадените от св.Т. в проведеното на 05.04.2023г. открито съдебно заседание показания се характеризират с известни непълноти, касателно дадените пред него, в хода на проверката по делото, обяснения от страна на подс.М. Р.. В този смисъл, доколкото и в днешното съдебно заседание свидетелят Т. потвърди, че не си спомня вече конкретни детайли във връзка със споделеното от подс.Р., съдът намира, че са налице предпоставки за прилагане института на чл.281 от НПК- прочитане показанията на св.Т. от ДП. В същото време и предвид изразеното от страна на защитника на подсъдимия несъгласие това да бъде сторено, съдът намира, че следва да прочете показанията на свидетеля на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК. Само за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че преценката за годността и достоверността на свидетелските показания е предмет на изводите, дължими в крайния съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК показанията на свидетеля И. Т., дадени пред разследващ полицай и находящи се на л.89 от ДП.

СВ. Т.: Поддържам това, което съм заявила в разпита си тогава.

В залата влиза свидетелят Н. С..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Н. П. С. – роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с подсъдимия.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. С.:

СВ. С.: М. Р. го познавам, но точно откога, не мога да кажа, от доста години го познавам. Познати сме с него. Към 2020г. сме били в обща 3 компания, излизали сме заедно. Към 2020г. нямам никакъв спомен с какво се е занимавал М. и дали е работил, или не.

Ако става въпрос за въпросната вечер, заради която съм тук, бяхме заедно тогава. Помня, че беше май месец 2020г. Ние тогава бяхме в период, в който поС.но излизахме заедно, защото и двамата се занимаваме с коли и мотори и сме имали общи познати. Излизали сме по кафета, въртели сме с моята или неговата кола из града.

Конкретната вечер бяхме с неговата кола „Мерцедес“, с пазарджишка регистрация, сив на цвят. Мисля, че бяхме само двамата. Въртяхме из града вечерта, след 22ч. е било със сигурност. След разговор тогава или предварително, нямам спомен вече, решихме да откраднем един катализатор.

Нямам спомен как е станало на въпрос и как сме стигнали до тази тема за катализатора. Аз знаех къде е този катализатор. Бях видял колата„Фолксваген Поло“, която не се караше от месеци и се намираше зад ул.“С.

Караджа“, преди ДГ „Слънчо“. Колата беше паркирана там. Аз живея близо и затова съм видял колата. Същата вечер не съм знаел на кого е колата. Не помня дали съм му разказвал подробно на М., че съм виждал колата и че тя не се кара. Предложих да откраднем катализатора на тази кола. Не помня точно какво ми е отговорил М., но помня, че се съгласи. За целта трябваше да взема от къщи крик и инструменти за демонтиране на въпросния катализатор.

Затова ние първо отидохме до къщи, откъдето взех крика и инструментите.

После обикаляхме и сигурно сме правили мохабет. Изчакахме сме да стане по-късно вечерта и отидохме да демонтираме катализатора. И двамата знаем как се демонтира катализатор, защото се занимаваме с автомобили, като хоби ни е било.

Отидохме на място, но не спряхме до колата с катализатора, а паркирахме колата на М. на главния път на ул.“С. Караджа“. После отидохме пеша при колата с катализатора. Там вече не помня кой от двамата я е вдигнал на крик. Помня, че аз отрязах катализатора, а М. седеше до мен и наблюдаваше. Аз бях отдолу под колата. След това си спомням, че отнякъде дойде патрулка. М. я видя първи патрулката, аз бях под колата и свалях катализатора. М. ми каза, че идва полицейска кола и двамата побягнахме в различни посоки. Не сме се разбирали за това предварително, а просто инстинктивно така се случи. Нямам спомен тогава какво стана с катализатора.

4

Мисля, че беше вече свален. Нямам спомен дали е бил хвърлен от нас някъде.

Колата остана вдигната на крик. С М. не знам какво се е случило, след като побягнахме в различни посоки. Аз се прибрах, но не вкъщи, а на друго място.

На следващия ден помня, че отидох в полицията сам, но дали ме призоваха те или по собствено желание отидох- не помня. Помня, че моите родители ми казаха на сутринта, че са ме търсили от полицията около 03:30-04:00ч. и след това аз се явих в полицията. В полицията ме разпитаха какво е станало, но нямам никакъв спомен какво съм казал там. С М. също нямам спомен дали сме се видели тогава.

После същият този катализатор го купих. Открих на кой е колата. Оказа се, че е на една жена от нашия квартал. Разбрах, че се продава колата и реших да я закупя, но тъй като имаше неплатени данъци, така и не стигнахме до сделка и затова купих само катализатора. За закупуването на катализатора разговарях с мъжа и жената, на които е колата. Купуването на катализатора стана пред дома им. Нямам спомен какви пари дадох за катализатора. Той ми трябваше, защото препродавах коли и части тогава. Не съм молил въпросната жена и мъжа да оттеглят обвинението или да не подават жалба срещу мен.

След това със сигурност сме говорили с М., но нямам спомен дали сме говорили нещо за тази случка. Най-вероятно сме говорили тогава, но вече не си спомням какво сме си говорили след това. Минали са 4 години почти.

Този катализатор, ако го бяхме откраднали, щяхме да го продадем.

Щяхме да отидем някъде, където изкупуват катализатори, и да го продаваме.

Един такъв катализатор към онзи момент е бил на цена от сорта на 500 лв.

Към днешна дата цената е много по-ниска.

Въпросната вечер бяхме спрели колата на М. на ул.“С. Караджа“. Не знам дали М. си е взел колата след това. Вътре в колата бяха личните ми карти, ключовете за вкъщи. Всички тези неща бяха взети от полицията и после ми ги върнаха. Имах две лични карти, защото едната я бях изгубил и си изкарах нова, но след това намерих старата и трябваше да отида до полицията да я върна, но още не го бях направил.

Аз разказах на М. за въпросния катализатор, както и че знам, че колата не се кара и можем да откраднем катализатора. Кой е подхванал темата за катализатори не помня. Той много добре разбра къде е катализаторът и какво ще правим с него. Тези инструменти, които ги взех от нас, са мои. Докато аз 5 бях под колата, М. стоеше в радиус на 2-3 метра от мен. Имаше задача, ако види някой минувач или полиция, да ми каже, за да излезна отдолу. Бяхме се разбрали така.

Познавам лица с имена И. С. Т. от с.Добровница и Т. Т. Т. от с.Добровница. Въпросната вечер видях, че те минаха с автомобила на И.. Не си спомням кога точно съм ги видял. Беше същата вечер. Техният автомобил мисля, че беше „Пежо 206“, той е на И.. Знаех, че те излизат заедно тогава.

Предположил съм, че и Т. е в колата, макар, че не го видях ясно. След като колата беше вдигната на крик аз видях колата на И. и предположих, че вътре е и Т.. Видях, че колата на И. минава по ул.“Веслец“. Тази кола добре я познавам. Не е спирала тяхната кола, а просто мина от там.

От момента, когато отидохме до колата с катализатора, вдигнахме я на крик, докато бях отдолу, до момента, когато дойде полиция, са минали около 15-20 минути. Автомобилът на И. мина през тези 15 минути. Аз просто видях колата и предположих, че в нея са И. и Т..

Лице с имена А. А. не познавам. И. и Т. нямам представа с какво се занимават. Тях ги познавам от с.Добровница. Просто видях, че минават от ул.“С. Караджа“ в посока с.Добровница. Споделих го това на М., че съм видял колата. Той не си спомням какво ми е казал. Не знам дали и той е видял техния автомобил. Аз си спомням, че докато колата беше вдигната на крик, ние видяхме фарове и се скрихме зад оградата на детската градина, докато минат. Ние се скрихме, за да не ни видят, че крадем. Колата с катализатора вече беше вдигната на крик. Не знам кой е предложил да се скрием зад оградата. Изчакахме ги да минат, не помня кой от двамата отиде и пребяга до главната улица „С. Караджа“, за да види накъде ще продължи тяхното движение- в посока Добровница или ще останат някъде из квартала. Те като минаха покрай нас, дали са забавили движението, не мога да кажа. Има знак „стоп“ там и сигурно са забавили. Дали са осветили и са ни видели- не мога да кажа. Аз видях, че продължават в посока към Добровница, но не видях дали са продължили наистина натам или са останали в града. Техните фарове светеха, но това не пречи да се види номерът- беше пловдивска регистрация.

Не са ни заслепявали фаровете, виждаше се номерът на колата. Знам много добре „Пежото“ на И., защото те са ми комшии с Т. в Добровница. Помня регистрационния номер, че е пловдивски, но цифрите- няма как да се сетя за 6 тях. След като видяхме колата, видях, че са двама човека вътре и затова предположих, че това са И. и Т., защото само тях съм виждал с колата.