Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6266 от 08.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16897/2024
Вид
Решение № 6266
Подписан
08.04.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6266 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110116897 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба на Б. Й. С. с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. В., срещу ....., с която се иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от първоначално заявен иск в размер на 2000лв. с искова молба, увеличен на 3000 лева по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание, проведено на 27.02.2025г., представляваща причинени неимуществени вреди, преживени боли и страдания, вследствие на настъпилото ПТП на 22.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от датата на уведомяването на ответника, до окончателното изплащане на сумата., като за разликата от 1000 лева, ведно със законната лихва от момента на увеличението на иска - 27.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 133.58 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение на травматичните увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва считано от 27.11.2023г.- до окончателното заплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В исковата се твърди, че на 22.11.2023г. в ...., при движение от ... към ... П. Г. Н. е управлявал лек автомобил марка ,,...“, модел ,,....“ с рег. № ... На кръстовището, образувано от ..., същият е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал приближаващия се от дясно лек автомобил марка ,,...“, модел ,,..“, с рег. № ..., управляван от ищеца, който бил с правилно поставен обезопасителен колан, в резултат на което било реализирано ПТП. Вследствие на удара от виновния водач, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето и преживян силен стрес, както и имуществени вреди, свързани с разходи за проведено лечение на травматични увреждания, които се изразяват в травми на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния мозък и контузия на шията.

Твърди се, че във връзка с реализираното ПТП е образувано административнонаказателно производство по АУАН № .../22.11.2023г. по описа на СДВР – Отдел Пътна полиция срещу водача П. Г. Н..

На следващо място се твърди, че управляваният от П. Г. Н. лек автомобил марка 1 марка ,,...“, модел ,,....“ с рег. № .. е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП.

С горното, ищецът обосновава правния си интерес от предявените искови претенции.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим, при условията на евентуалност – по основание и по размер по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, прави възражение за съпричиняване.

Ответникът оспорва допустимостта на иска като твърди, че не е била налице обективна възможност за произнасяне по извънсъдебното искане от страна на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение и отказът по преписката е постановен поради не предоставяне на изисканите от ищеца документи.

На следващо място, ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и изключителната вина на водача на лек автомобил марка ,,...“, модел ,,....“ с рег. № ... Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че вината за процесното ПТП е и у ищеца, който се е движил с несъобразена скорост, както и че вредите са причинени изключително от неговото поведение, тъй като не е имал поставен обезопасителен колан. Счита иска за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Оспорва за ищеца да са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение като счита същите за недължими.

С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Искът е допустим, представени са доказателства, за това, че ищецът е отправил претенцията си извън съдебно повече от три месеца преди подаване на искова молба. С молба с вх. № 13.12.2023г. е представен Протокол от ПТП, въпреки което отговорът на застрахователят е искане за представяне на четливо копие на Протокол за ПТП.

Възражението на ответника, че не се е произнесъл по преписката, поради причина за която ищецът отговаря, а именно : не е предоставен четливо копие на ПТП остана недоказана, като по делото не са представени никакви доказателства, че действително приложеното копие на Протокол за ПТП е било в такава степен нечетливо, че да обоснове мълчаливият отказ на застрахователя.

По иск с правно основание чл. 432 КЗ ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на реализирано ПТП, противоправни действия и/или бездействия на лицето, причинило уврежданията; застрахователно правоотношение между ответника и лицето, причинило процесното ПТП виновно; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и настъпилото ПТП. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които изключват или намаляват задължението му за плащане, или пък пълно или частично изпълнение на тези задължения.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск 2 срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Искът за вреди, е предявен от активно легитимирано лице-пострадал от ПТП, което твърди, че в резултат на процесното ПТП са му били причинени неимуществени и имуществени вреди. В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, и е получил отказ за изплащане обезщетение за претърпените вреди.

С доклада по делото, обявен за окончателен между страните, без възражения на последните, съдът е отделил КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ, обстоятелството, за реализирано ПТП, МПС, управлявано от П. Н. да е застраховано при ответника, поради което да е налице застрахователно правоотношение между ответника и лицето, сочено за причинител на процесното ПТП; застрахователно събитие да е настъпило в срока на договор

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че управлявания от П. .... Н. лек автомобил марка марка ,,...“, модел ,,....“ с рег. № .. е бил застрахован при ответника - .... по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица № .., с валидно застрахователно покритие от 15.09.2023г. до 14.09.2024г., тоест към датата на настъпване на процесното ПТП.

Не е спорно между страните по делото с оглед изложените от тях твърдения и предоставени доказателства, че на 22.11.2023г., в гр. София, на кръстовище, образувано от ..., е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е пострадал.

Във връзка с процесното ПТП е образувано административнонаказателно производство по АУАН № .../22.11.2023г. по описа на СДВР – Отдел „Пътна полиция“ срещу водача на застрахования при ответника автомобил П. Г. Н.. В предоставеното наказателно постановление № ... е посочено, че същият е нарушил чл. 48 от ЗДвП като не е пропуснал приближаващия се от дясната му страна лек автомобил ,,...“, модел ,,..“, с рег. № ..., в резултат на което е реализирал процесното ПТП.

От заключенията на изслушаната и приетата по делото САТЕ, без възражение от страните, която съдът кредитира като пълна и компететно изготвена, както и от показанията на свидетеля-очевидец П. Г. Н., който е управлявал застрахования при ответника лек автомобил, се потвърждава описания по-горе механизъм за настъпване на процесното ПТП.

От свидетелските показания на свидетеля Н., който съобщава, че на процесната дата се е движел по ул. .... идвайки от ул. ...... и на кръстовището с ул. ..., след като нямал видимост , заради поставени контейнери за боклук от дясната му страна въпреки, че спрял, при потеглянето си и навлизане в кръстовището с ул. Хайдушка горе, настъпва удар между управлявания от него автомобил и автомобил .... Вредите по управлявания от свидетеля Н.

3 автомобил били по предния десен калник, но автомобилът му не можел да се движи на собствен ход. Другият водач на МПС съобщил за ПТП и то било посетено от органите на КАТ . Дошла и една жена, която разговаряла с водача на МПС .... Автомобилът ... идвал от улица, която се намирала от дясната му страна, като не забелязал да има пътни знаци, Съгласно заключението на Вещото лице на 22.11.2023 г., около 14:40 часа, лек автомобил лек автомобил марка марка ,,...“, модел ,,....“, с рег.№ .., се движи по ул. „...“, с посока от ул. „...“ към ул. „ ....“, и на кръстовището сул. „ ...“, водачът на лек автомобил „... ....“, с рег.№ .. не пропуска идващия от дясната му страна лек автомобил „... .. “, с рег.Ж ....., и реализира ПТП с него. От техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „... ....“, с per.N .., който не е изчакал преминаването на идващия от дясната му страна лек автомобил „... ..“, с рег.№ .... Отговорът на въпроса, дали водачът на автомобил ... .. е можел да продотврати удъра, зависел от това с каква скорост се е движел последния, като ВЛ е разгледал ситуация в която, л. а. „... ..“, с рег.№ ... се е движел със скорост 30 км/ч. съгласно декларирани по делото обстоятелства в декларация от водача на същия автомобил – ищец по настояшото дело, то опасната зона па спиране на лек автомобил „... ..“, с per.JNT ....., при движение със скорост 30 км/, е 16,72 метра, от където може да се направи извод, че в този случаи водачът е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. В случай, обаче че водачът на лек автомобил „...“ модел „....“, с рег.№ .., е предприел маневра за потегляне и преминаване през кръстовището, в момента, в който лек автомобил „... ..“, с рег.№ ....., се е намирал на помалко от 16,72 метра от мястото на удара, водачът му не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.