Решение № 477 от 22.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Кърджали., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100078 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК на Г. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. Кърджали., *****. *, ***. *, чрез адв. П. А. от САК, против ЧСИ Р. Р. С., ****, ****, с адрес: гр. Кърджали., ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 473 (четиристотин седемдесет и три) лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по жалба срещу действия на ЧСИ, обективирани в съобщение с вх. ****/10.11.2023 г. по и.д. ****/2021 г., по описа на частен съдебен изпълнител Р. С., ****, признати за незаконосъобразни с решение **/04.01.2024 г. по в.гр.д.

****/2023 г. на ОС-Кърджали., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че спрямо нея са предприети незаконосъобразни действия от ответника в ****, които са отменени в производство по реда на чл. 435 ГПК. Претендира обезщетение в размер на сторените за производството по обжалване действията на ЧСИ разноски. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът ЧСИ Р. Р. С., ****, с район на действие ОС – Кърджали., представляван от адв. Д. от АК-Кърджали., не оспорва изложените от ищцата фактически положения, сочи обаче, че извършените действия не са били незаконосъобразни, с подробни съображения, по които се иска отхвърляне на предявения иск. Сочи, че разполага със застраховка **** в ЗК Л.И. АД, поради което е поискано привличане на трето лице-помагач. Предявен е обратен иск от ответника против третото лице-помагач.

В срока за отговор на исковата молба по обратния иск ответникът ЗК Л.И. АД, **** оспорва предявения главен иск и иска неговото отхвърляне. Твърди, че не е нА.це противоправно поведение на ЧСИ, както и че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и деликта.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и частично основателни, по следните 1 съображения:

Предявени са главен и обратен осъдителни искове, с правна квА.фикация чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК и чл. 430, ал. 2 КЗ. Предмет на главният иск е обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия на ЧСИ, а обратният иск е с предмет регресни права на ЧСИ против застрахователя по застраховка ****, която е вид застраховка гражданска отговорност. Относно съединяването на исковете, съдът намира, че следва да посочи, че предявяването на обратен иск представлява последващо съединяване на искове, което е винаги в условията на евентуалност, като обратният иск е изцяло обусловен от изхода на делото по главния иск. Особеност на обратния иск е това, че самостоятелно съществуване на обратния иск, респ. разглеждането му в отделно производство, е невъзможно от правна страна, доколкото уважаването на обратния иск е винаги под условие, а именно, че ответникът по главния иск ще изпълни присъденото парично задължение.

По главния иск:

Установява се приетите по делото писмени доказателства, че с молба с вх.

***/07.10.2021 г., подадена до ЧСИ Р. С. от *** АД е образувано и.д. ****/2021 г. срещу солидарните длъжници Г. А. А. и А.Б.И. на основание изпълнителен лист от 23.05.2013 г. по ч.гр.д. ****/2013 г. на РС-Кърджали.. Взискателят е поскал способ за принудително изпълнение налагане на запор върху вземания по всичките банкови сметки на длъжниците.

Със запорно съобщение с изх. ***/10.11.2022 г. до Ю.Б. АД ЧСИ е наложил запор върху всички вземания настоящи и бъдещи на Г. А., в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на сумата от 67 248,84 лева, дължима по изпълнителното дело. На основание чл. 508, ал. 3 ГПК ЧСИ е наредил на Ю.Б. АД да превежда дължимите суми по специална негова банкова сметка. С молба с вх. ****/23.10.2023 г. ищцата е поискала от ЧСИ да вдигне запора върху плащанията, представляващи детски надбавки и социални помощи, които получава по банковата си сметка, както и да възстанови получените от тях суми. На 21.11.2023 г. ищцата получила уведомление, че молбата й вх.

****/23.10.2023 г. е оставена без уважение. С жалба с вх. ***/05.12.2023 г. ищцата е обжалва това действие на ЧСИ, като с решение **/04.01.2024г. по в.гр.д. ****/2023 г. на ОСКърджали. жалбата частично е уважена. Отменени са действията на ЧСИ Р. С., по изпълнително дело ****/2021 г., с които е осъществено принудително събиране на несеквестируеми парични суми, както следва:

1. Сумата от 100 лв., като част от сумата 689.28 лв., преведена по сметка на ЧСИ Р.

С.на 11.05.2023 г. с вальор 11.05.2023 г., документ ****;

2. Сумата от 100 лв., преведена по сметка на ЧСИ Р. С. на 29.05.2023 г. с вальор 29.05.2023 г., документ ****

3. Сумата от 100 лв., преведена по сметка на ЧСИ Р. С. на 20.06.2023 г. с вальор 20.06.2023 г., документ *** и

4. Сумата от 100 лв., преведена по сметка на ЧСИ Р. С. на 17.07.2023 г. с вальор 17.07.2023 г., документ ****.

Жалбата на ищцата против действия на ЧСИ е отхвърлена що се отнася до искането за вдигане на запора на суми в общ размер на 700 лева.

Във връзка с обжалването ищцата е сторила следните разноски: - 400 лева за адвокатско възнаграждение по в.гр.д. ****/2023 г. на ОС-Кърджали.; 25 лева - държавна такса и 48 лева такса за преписи от изпълнителното дело.

Според чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията н а чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Цитираната разпоредба урежда специален деликтен фактически състав, като за да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ е необходимо да се установи деяние процесуално действие или бездействие, извършено от ЧСИ, неговата противоправност, това, 2 че са претърпени вреди и техният размер, както и причинната връзка между деянието и претърпените вреди. Вината, представляваща неполагане на дължимата грижа, по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага.

Неоснователни са възраженията на ответника за липса на противоправно поведение.

Противоправността на действията на ЧСИ е установена по реда на чл. 435 ГПК с влязлото в сила решение **/04.01.2024г. по в.гр.д. ****/2023 г. на ОС-Кърджали., като допусната по делото ССчЕ не може да наведе на друг извод. С посоченото решение са отменени отчасти действията на ЧСИ що се отнася до запор за несеквестируеми парични средства. Сторените от жалбоподателя разноски във връзка с обжалването представляват имуществена вреда – претърпяна загуба, т.е. намаляване имуществото на кредитора, която стои в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно наложения запор. За производство ищцата е сторила разноски в общ размер на 473 лева, от която сума обаче следва да се присъдят разноски, пропорционално на уважената част от жалбата, тъй като действията на ЧАС са отменени отчасти. Само незаконосъобразните действия пораждат право на обезщетение.

Запорът е отменен за суми в общ размер на 400 лева, а жалбата е отхвърлена за суми в общ размер на 700 лева. При това положение ищцата има право на обезщетение в размер на 172 лева.

По обратния иск:

Относно допустимостта на обратния иск следва да се подчертае, че на основание чл.498, ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител п о чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Законът изрично изключва подобно изискване в случаите, при които застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в правата на застрахователя по застраховка *** и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ и не поставя подобно изискване в хипотезата, на чл. 435 КЗ, при която искът е предявен от застрахования срещу застрахователя по застраховка ***, в случай, че е застрахованият изпълни задължението си спрямо увреденото лице. Следователно искът е допустим.

Както бе вече посочено, обратния иск е изцяло обусловен от изхода на делото по главния иск. Категорично се установява, а и между страните не е нА.це спор, че ответникът по обратния иск има качеството на застраховател по застраховка ****, която е вид застраховка гражданска отговорност.

За да бъде уважен обратният иск е необходимо да е нА.це вА.дно сключен застрахователен договор (л.40), да е настъпило застрахователно събитие, от което са произтекли вреди, както и това ищецът по обратния иск да може да се суброгира в правата на увреденото лице, при условие, че изпълни.

В случая регресната отговорност произтича от разпоредбата на чл. 435 КЗ, според която, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ. Тоест застрахователят по застраховка гражданска отговорност отговаря спрямо застрахования - причинителя на вредата за това, което последният е платил на увреденото лице.

По разноските:

Ищецът по главния иск има право на разноски пропорционално на уважената част от спрямо ответника по главния иск. Разноските възлизат на 50 лева – държавната такса и 400 лева адв. възнаграждение, които се доказват от приложения по делото договор за правна 3 защита и съдействие (л. 93 –гръб), имащ характер на разписка, от които следва да се присъдят 163,64 лева.

Ответникът по главния иск има право на разноски спрямо ищеца пропорционално на отхвърлената част. Разноските възлизат на 630 лева, от които следва да се присъдят 400,90 лева.

Ищецът по обратния иск имат право на разноски за държавна такса, пропорционално на уважената част. Разноските възлизат на сумата от 18,18 лева.

Ответникът по обратния иск има право на разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, пропорционално на отхвърлената част, като разноските възлизат общо на 63,62 лева.

Така мотивиран, РС-Кърджали.

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК, ЧСИ Р. Р. С., ****, ****, с адрес: гр. Кърджали., ***, да заплати на Г. А. А., ЕГН **********, адрес: гр.

Кърджали.**** сумата от 172 (сто седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи по жалба срещу действия на ЧСИ, обективирани в съобщение с вх. ****/10.11.2023 г. по и.д. ****/2021 г., по описа на частен съдебен изпълнител Р. С., ****, признати за незаконосъобразни с решение **/04.01.2024 г. по в.гр.д. ****/2023 г. на ОС-Кърджали., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. А. против ЧСИ Р. Р. С. иск за разликата над присъдения размер от 172 лева до пълния предявен размер от 473 (четиристотин седемдесет и три) лева.

ОСЪДЖА, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, „ЗК Л.И.“ АД, ****, със седА.ще и адрес: гр.

София, **** да заплати на ЧСИ Р. Р. С., ****, ****, с адрес: гр. Кърджали., *** сумата от общо 172 (сто седемдесет и два) лева, представляваща регресно вземане по чл. 435 КЗ, за причинените на Г. А. А., ЕГН ********** имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи по жалба срещу действия на ЧСИ Р. Р. С., обективирани в съобщение с вх.

****/10.11.2023 г. по и.д. ****/2021 г., по описа на частен съдебен изпълнител Р. С., ****, признати за незаконосъобразни с решение **/04.01.2024 г. по в.гр.д. ****/2023 г. на ОСКърджали., по застраховка ****, полица ***, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ЧСИ Р. Р. С. изпълни задължението си към Г. А. А. за сумата, за която е постановено настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ЧСИ Р. Р. С. против „ЗК Л.И.“ АД обратен иск за разликата над присъдения размер от присъдения размер от 172 лева до пълния предявен размер от 473 (четиристотин седемдесет и три) лева.