Решение № 13163 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13163 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110135840 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

21.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 35840/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу П. П. Б., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................, офис, част от пети етаж, аб. № 400605. Поддържа, че е доставил топлинна енергия, която била ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка на ищеца на стойност 3975,93 лева за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 565,36 лева за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 5,04 лева, представляващи цена на услугата дялово 1 разпределение, която била потребена без правно основание за периода от м.04.2019 г. до м.10.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 1,88 лева за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Твърди, че не е абонат на ищцовото дружество, както и че не е потребявана топлинна енергия, за което се искало плащане от ищцовата страна. Поддържа, че претенцията е недоказана, като излага съображения, че доказателствата са били изготвени от ищеца, а част от тях не били и представени по делото. Навежда доводи, че за процесния период имотът не е бил обитаем, а отоплителните тела са били изключени, а освен това не било извършвано измерване на уредите в имота за отчитане на топлинната енергия, като освен това ищецът бил представил доказателства, че за имота не се извършвала услугата дялово разпределение. Излага съображения, че не били представени доказателства, че партидата с абонатния номер касаела именно ответника, а освен това не била налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Твърди, че ищецът не бил доказал, че реално е извършил доставки на топлинна енергия. Поддържа, че ищецът не бил доказал как е бил формиран размера на претенцията. Навежда доводи за неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като не било ясно как същата е била формирана, а отделно от това не бил изпадал в забава тъй като не му била връчвана нито покана, нито фактура за претендираните суми.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно – доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том I, рег. № 588, нот. дело № 16/2005 г., като се установява, че П. П. Б. е станал собственик на целия пети етаж на партера и мецанина с площ от 430 кв. м. на сграда, находяща се в гр. ....................

Приложено е Заявление от 18.06.2019 г. от „АЕ“ АД, с което последното е поискало от „ТС“ ЕАД да бъде закрита партида за доставяне на топлинна енергия на адрес гр.

..................., ет. 5, поради прекратяване на наемните отношения. Към заявлението са представени предизвестие за прекратяван на наемен договор и договор за наем на процесния имот, сключен с П. П. Б..

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е 2 физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че периодите м.04.2019 г. – м.04.2020 г. и м.5.2020 г. до м.04.2021 г. топлинната енергия за СТЕ е отчитана на базата на „служебен отчет“, също така е доставена топлинна енергия за сградна инсталация, а разходът на БГВ е определен на базата на 1 бр. изправен водомер за топла вода, като експертът е изяснил, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. БГВ не е била ползвана. Посочено е, че стойността на топлинната енергия за процесния период в размер на 3986,27 лева.

3

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесният период няма извършени плащания за погасяване на дължимите суми. Уточнено е, че размер на дължимата сума за мораторна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 29,86 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на ответника, а последният е потребил същата.

Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца, поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 3975,93 лева – с оглед основният принцип в българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).

С оглед изводите на кредитираното заключение на СТЕ, съдът намира, че за процесният период е извършена услугата дялово разпределение, като същата е ползвана без валидно правно основание от ответника, поради което същият дължи да заплати равностойността на услугата, с което се е обогатил без основание за сметка на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена за сумата от 5,04 лева.

Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.