Решение № 6829 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6829 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110124331 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Й. Д. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 619.27 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 87, находящ се в гр. ************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 458.36 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл, и 160.91 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.08.2020 г. до 29.11.2023 г, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 69174/2023 г. на СРС – 15.12.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като наемател на 1 топлоснабдения имот – общинско жилище.

С исковата молба са представени: настанителна заповед, служебна бележка, заявление декларация за откриване на партида, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС, съобщение към фактура, договор между ФДР и ищеца и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. С. С. – особен представител. В същия предявените искове се оспорват – като се сочи, че ответницата не била собственик на имота, а наемател на същия – който представлявал общинско жилище. Поради това и доколкото била подала заявление за откриване на партида ответницата следвало да отговаря на договорно основание, а не по силата на ОУ на ищеца.

Оспорват се извършената услуга дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване на част от сумите по давност.

С определение № 2838/20.01.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и протоколи за отчет.

В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата Й. Д. С., чрез адв. С. изразява писмено становище за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 193 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69174/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницта Й. Д. С. чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Видно от заповед № РЛН17-РД66-70/10.07.2017 г. на кмета на район „Люлин“ ответницата Й. Д. С. е настанена в процесния имот – апартамент № 87, находящ се в гр. ************, който действително представлява общинско жилище. От заповедта се установява, че същатаа е връчена на ответницата на 10.07.2017 г. – като няма данни заповедта да е ограничена със 2 срок. От Столична община на ответницата е издадена служебна бележка – която да й послужи за откриване на партида на името на ответницата в „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно заявление декларация от 13.07.2017 г. от ответницата Й. Д. С. същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида на негово име за имот с адрес: гр. ************, ап. 87. Декларацията е подписана от ответницата, чийто подпис не е оспорен – като лицето е заявило, че домакинството й се състои от един член.

От обща фактура за отчетен период 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. се установява, че същата е с титуляр ответницата Й. Д. С.. Съгласно приложението към фактурата за м. 11.2020 г. за имота е начислена сумата от 23.26 лева. Тази сума се установява и от фактура № 1800450093/30.11.2020 г. за период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.

От договор между СЕС и ФДР от 03.02.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 03.02.2002 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ АД / предишно наименование – „Нелбо инженеринг“ ООД/. Последните изготвят изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС имот – апартамент № 87 е отбелязан като собственост на Столична община.

Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон – 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – липсва подпис на клиент върху отчета – т.е. ответницата не е осигурила достъп до имота.

На последно място, видно от приложено на л. 26 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 458.36 лева е отразена като дължима за процесния период при обезщетение за забава от 160.91 лева върху същата.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 193 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69174/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

3

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /настанителна заповед/ следва извод, че действително процесният имот е общинска собственост.

В случая обаче ответницата Й. Д. С. има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така, доколкото по делото е представено заявление декларация от 13.07.2017 г., с което ответницата е поискала в ищцовото дружество да й бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за процесния имот. Посоченото заявление декларация съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и 4 извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и ответницата Й. Д. С. е възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана – до края на процесния период /в съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др./. В молбата декларация ответницата Й. Д. С. е посочила, че домакинството й, което ползва имота се състои от един обитател – поради което и липсва основание да се приеме наличие на облигационна връзка с друго лице.

В тази връзка между ответника Й. Д. С. и „Топлофикация София“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът Й. Д. С. е единствен потребител на топлинна енергия в имота. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени в статута на имота. Не се установи да има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.