Определение № 8 от 08.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000477 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от адв. Д. като пълномощник на Е. Е. С., действащ като непълнолетен лично със съгласието на баща си Е. Х. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на адв. Д. за първа и втора инстанция. Иска се същото да бъде увеличено до размер на 16 590 лв. за първа инстанция и 9 060 лв. за втора инстанция, които суми са изчислени по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с дължим ДДС от 20 % върху тях.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от ЗК „Л. И.“ АД.

Пловдивски апелативен съд, като прецени допустимостта и основателността на молбата, намира за установено следното:

Молбата е допустима. Същата е подадена в срока за касационно обжалване на решението, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

С въззивното решение е уважена частично жалба на Е. Е. С.

ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично със съгласието на баща си Е. Х. С., срещу решение № 36/25.06.24 г., постановено по т.д. № 23/23 г. на ОС 1

Кърджали, в частта му, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за разликата от 150 000 лв. до 300 000 лв. и вместо това в тази част искът е уважен.

Във връзка с частичната основателност на жалбата в полза на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 3 500 лв. + 700 лв. ДДС.

Размерът е определен с оглед действителната правна сложност на делото пред въззивната инстанция, липсата на спор между страните по отношение на фактите, конкретно извършените действия за осъществяване на договорената правна помощ /изготвяне на въззивна жалба, явяване в едно съдебно заседание/.

Претенцията за увеличаване на присъденото възнаграждение до размер на 9060 лв. въззивният състав на ПАС преценява като неоснователна.

Същата се основава на предвижданията на Наредба на № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в частност на формулата, заложена в чл. 7, ал.2,т.5 от същата наредба, определяща възнаграждението в размер на 8650 лв. + 4 % от горницата над 100 000 лв., т.е. в случая 4 % от 50 000 лв. = 2000 лв.

Този аргумент обаче не е достатъчен за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение в светлината на постановено по преюдициално запитване по тълкуване на чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, пар.3 ДЕС, решение по дело С-438/22 г. на СЕС. Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал.2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, пар.1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 г. на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на 2 преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, защитавания материален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Този подход е приложим както при разглеждане на възражение за прекомерност при действително уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, така и в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ГПК, когато размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда при оказана безплатна правна помощ. В този смисъл са неоснователни доводите в молбата, че се касае за дискриминационно третиране на адвоката, предоставил безплатна правна помощ.

В случая именно посочените обстоятелства са преценени в съвкупност със защитения материален интерес, като съдът поддържа изразеното становище за размера на дължимото адвокатско възнаграждение и не намира основание същото да бъде завишавано.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение за първа инстанция молбата се преценява като частично основателна доколкото след като присъденото обезщетение е увеличено с въззивното решение, т.е. искът е уважен до по-голям размер, въззивният съд е следвало да се произнесе по този въпрос. Същевременно се съобразява обстоятелството, че по отношение уважаването на иска до размер на 150 000 лв. с първоинстанционното решение е присъдено възнаграждение в размер на 5000 лв., като първоинстанционният съд се е позовал на разрешенията, дадени в дело C-438/22, като процедура по чл. 248 от ГПК не е проведена, а същевременно решението в тази част не е обжалвано. След като страната не се е възползвала от възможността да поиска изменение на решението в тази му част по реда на чл. 248 от ГПК и не е постановено определение по този ред, което да е предмет на въззивен контрол, настоящият въззивен състав няма компетентност да преразглежда този въпрос. Във връзка с уважаването на иска до размер на 300 000 лв. счита, че следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 5 000 лв. + 1000 лв. ДДС, като поддържа всички изложени по-горе съображения по отношение на това, че съдът не е обвързан с минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г.

Предвид посоченото ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 248 от ГПК

ДОПЪЛВА решение №

410/14.`11.24 г., постановено по настоящето т.д. № 477/24 г. на ПАС, в частта му за разноските, като

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. Н.

3

Д . възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред първа инстанция в размер на 5000 лв. + 1000 лв. ДДС /допълнително над присъдените 5 000 лв. с решение № 36/25.06.24 г. по т.д. № 23/23 г. на ОС Кърджали/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9655/26.11.24 г., подадена от адв. Д. като пълномощник на Е. Е. С., действащ като непълнолетен лично със съгласието на баща си Е. Х. С., за изменение на решение № 410/14.`11.24 г., постановено по настоящето т.д. № 477/24 г. на ПАС, в частта му за разноските, в останалата й част.

Определението подлежи на касационно обжалване пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4