Присъда № 231 от 06.12.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ по н.о.х.д. № 11052/2021 г., СРС, НО, 14 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2045/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 40460/2020 г. по описа на СРП срещу ЦВ. Р. ЦВ., ЕГН **********, за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за това, че на 17.09.2020 г., за времето от около 11,00 часа, на пешеходна алея от местността „Тихия кът“ за с. Владая, общ. Столична, се заканил с убийство на Т. С.

Д. с думите ”Ще те убия, ще те заколя” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че по делото е доказано извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Сочи, че доказателствата са непротиворечиви и еднопосочни и установяват осъществената закана за убийство от подсъдимия спрямо свидетеля Д..

Твърди, че заканата е възбудила основателен страх за реализирането й, предвид поведението на подсъдимия при инкриминираното деяние, което се доказва от обстоятелството, че свидетелят Д. веднага е подал сигнал на тел. 112. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Л., тъй като са изолирани и са израз на защитната версия на подсъдимия. Поддържа, че престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Пледира при индивидуализация на наказанието съдът да отчете съдебното минало на подсъдимия и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца, алтернативно наказание при условията на чл. 55 НК, а именно „пробация“ за срок от една година и шест месеца.

Частният обвинител Т.Д. счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Л., който не е бил очевидец на инцидента, като твърдението му, че подсъдимият е бил ударен с юмрук се опровергава от обясненията на подсъдимия, че е бил ударен с гира. Сочи, че подсъдимият не е подавал сигнал на тел. 112. Твърди, че от приложеното медицинско свидетелство се установява, че е бил ухапан от кучето на подсъдимия. Моли съдът да постанови справедлива присъда, като отчете съдебното минало на подсъдимия и възможността да изпълни заканата си.

Защитникът на подсъдимия - адв. Пенчев моли съдът да постанови оправдателна присъда, като счита, че по делото не са събрани категорични и несъмнени доказателства за извършено престъпление от подсъдимия. Акцентира, че свидетелят Л. не е видял полицейските органи, тъй като си е тръгнал веднага след инцидента. Сочи, че свидетелят В. е стигнал до мястото на инцидента 15-20 мин. след като се е разделил със свидетеля Д. и не е имал възможност да види нанесения от свидетеля Д. удар спрямо подсъдимия. Твърди, че свидетелят Л. се е намирал на разстояние 50-60 м. от подсъдимия и свидетеля Д. и не е имал възможност да прецени с какво е нанесъл удар подсъдимият. Поддържа, че от страна на подсъдимия е налице трайно желание да изгони подсъдимия от хижата, в която живее. Счита, че дори да се приеме, че подсъдимият е изрекъл инкриминираната закана, то тя не е възбудила основателен страх у свидетеля Д..

Подсъдимият ЦВ. Р. ЦВ. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли съдът да го признае за невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият е роден на ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с настоящ адрес: ***, ЕГН **********.

На 17.09.2020 г. свидетелят Т.Д. правил ежедневната си тренировка по алеята за местността „Тихия кът“ в парк Витоша. Около 10.50 ч. свидетелят Д. вече бил приключил и се връщал по алеята от местността „Тихия кът“ към с. Владая, общ.

Столична, като тичал. Тогава на мостче, находящо се на около километър от сградата на хижа „Минстрой“, свидетелят се засякъл със свой приятел- свидетеля М. В., който разхождал кучето си. Двамата си поговорили и свидетелят Д. продължил в посока с.

Владая, а свидетелят В. изостанал зад него, тъй като се движил по-бавно.

Около 11.00 ч. свидетелят Д. видял, че по алеята срещу него върви подсъдимият Ц.Ц., който разхождал куче. Двамата се познавали, но отношенията им били обтегнати, защото свидетелят Д. бил пускал сигнали до различни институции срещу подсъдимия Ц., тъй като смятал, че последният незаконно се е настанил в хижата на „Минстрой“.

Щом подсъдимият Ц. забелязал свидетеля Д., той се затичал към него със свити в юмруци ръце и крещейки започнал да му държи сметка защо пуска жалби срещу него.

В този момент свидетелят Д. ударил подсъдимия с гира и започнал да го рита. Тогава подсъдимият Ц. се заканил на свидетеля Д. с думите: „Ще те убия, ще те заколя!“. В следващия момент подсъдимият отправил команда към кучето си, като му казал:

„Дръж го, дръж го!“ и посочил с ръка към свидетеля Д.. Кучето се спуснало към свидетеля Д. и го захапало два пъти по крака.

Междувременно, свидетелят В. чул крясъците на подсъдимия. Той стигнал до мястото, където били подсъдимият Ц. и свидетелят Д., чул неговите закани и видял как кучето му напада свидетеля Д.. Свидетелят Д. се опитвал да отблъсне кучето на подсъдимия, докато самият Ц. стоял настрани и гледал безучастно. Тогава кучето на подсъдимия се насочило към кучето на свидетеля В. и двете животни се сборили.

Свидетелят В. носил в себе си тояга и с нея успял да прогони кучето. След това свидетелят Д. тръгнал надолу по алеята и подал сигнал на тел. 112. Той изчакал пристигането на полицейските служители от 06 РУ-СДВР в началото на самата алея.

На място пристигнал и екип на ЦСМП. На свидетеля Д. била направена превръзка, като след това същият посетил УМБАЛСМ „Пирогов“ за оказване на медицинска помощ.

От комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза на свидетеля Д. се установява, че същият не страда от психично заболяване и е налице психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства.

Вещите лица дават заключение, че ухапването от кучето на подсъдимия не е предизвикало реален страх у свидетеля Д., като в случая се касае за битов конфликт с изживявания на обида, гняв и неудовлетворение. Според вещите лица преживяното от свидетеля Д. не е възбудило у него остра реакция на стрес, респ. основателен страх за отнемане на живота.

От съдебно-медицинската експертиза на свидетеля Д. се установява, че свидетелят Д. е получил охлузни рани и охлузвания на дясната длан и на двете подбедрици, които реализират медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От приетото като писмено доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение на подсъдимия се установява, че при прегледа на последния на 2

18.09.2020 г. са констатирани лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, както и кръвонасядане по лява ръка и по първи пръст на лява ръка, като описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.Д., М. В., Г. Д., И. В., Е.К., В. Л., обясненията на подсъдимия (частично), комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, съдебномедицинската експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: съдебномедицинско удостоверение № 397.09/2020 г., лист за преглед на пациент, писма от Дирекция „Природен парк „Витоша““, съдебномедицинско удостоверение № 198/2020 г. и справка за съдимост.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Показанията на свидетеля Д. са основен доказателствен източник, доколкото същите съдържат данни за цялостното развитие на инкриминирания инцидент.

Съобразявайки качеството на същия свидетел като частен обвинител, за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, съдът намира, че свидетелят дава подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност и убедителност. Показанията му съдържат детайлни сведения за датата, времето и мястото на срещата му с подсъдимия, за отправената от последния закана, както и за нападението му от кучето на подсъдимия. Показанията му са с характер на реално преживяване и излагат точно и конкретно обстоятелствата около инцидента, които описва изчерпателно. Показанията на свидетеля са последователни във времето и без съществени противоречия.

Показанията на свидетеля Д. се подкрепят и от показанията на свидетеля В., който съобщава подробно за времето и мястото на инкриминирания инцидент, за отправената заплаха за живота на свидетеля Д. от подсъдимия, както и за нападението на кучето на подсъдимия. Относно тези обстоятелства показанията на свидетелите Д. и В. са в пълен синхрон.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката Петкова, която разказва за споделеното в същия ден от свидетеля Д.. Въпреки, че показанията на свидетелката Петкова са производни, същата не е очевидец на деянието, тя описва споделеното (напълно съответстващо на описаното от свидетеля Д.), като съдът не констатира тенденциозно и некоректно изложение на възприетите от нея факти и обстоятелства, напротив същите се подкрепят изцяло от съвкупния доказателствен материал.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г. Д. и И. В., които в изпълнение на служебните си задължения са били изпратени в района на с. Владая, в близост до хижа „Минстрой“ във връзка с подаден сигнал за нападение от куче. Свидетелите съобщават подробно споделеното им от свидетеля Д., а именно, че е бил ухапан от кучето на подсъдимия.

Законодателното разрешение, включващо задължение да се постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено средство - източник на 3 факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до изследваните обстоятелства.

Доколкото подсъдимият е най-силно заинтересован от благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен материал. В тази връзка единственото доказателство, внасящо съмнение в обвинителната теза, са обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира частично. Подсъдимият не отрича на инкриминираните в обвинителния акт ден и място да е срещнал свидетеля Д., но същевременно настоява да не е предприемал действия по насъскване на кучето си към свидетеля Д., нито да е отправял заканителни реплики по негов адрес. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, че не се е заканвал на свидетеля Д., че ще го убие. Това е така, тъй като в тази част обясненията на подсъдимия се явяват изолирани от останалите доказателства и не отговарят на обективните находки по делото, поради което съдът намира, че съставляват израз на законоустановеното му право да даде обяснения, каквито счете за удачни . Трайната съдебна практика приема, че недостоверни са обясненията, които се опровергават от годни и достоверни доказателствени средства. Тук следва да се посочи, че показанията на свидетеля Л. не опровергават извода на съда за отправена от подсъдимия закана за убийство, доколкото свидетелят Л. сам съобщава първо, че се е намирал на разстояние от 50-60 м. от подсъдимия и свидетеля Д. и не е бил в състояние да чуе разговора им и второ, че не е присъствал през цялото време на инцидента. Същевременно в показанията на свидетеля Л. се съдържа информация за осъществено физическо нападение от свидетеля Д. спрямо подсъдимия, което се съобщава и от подсъдимия, и се потвърждава от приетото съдебно-медицинско удостоверение, поради което и съдът приема, че свидетелят Д. е ударил подсъдимия.