Определение № 8009 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8009 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100512231 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба вх. № 254930/07.08.2024 г. от Софийски градски съд срещу решение № 14059/17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 6391/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 90 състав.

Софийският градски съд, ІI- Г състав, като съобрази предмета на спора намира следното:

В чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд е ответник по предявения иск, намира, че не може да разглежда въззивната жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този смисъл §97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитров и Хамънов срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г).

В конкретния случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ, като въззивната жалба срещу първоинстанционното 1 решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд и това е Софийски окръжен съд. Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите когато ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено на най-близкия компетентен съд.

В мотивите на законопроекта вх. № 854-01- 47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия. Въз основа на така очертаните мотиви, ясна е волята на законодателя - да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, какъвто е процесният, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска.

Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това означава, че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, че когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция. Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал.

1, т. 6 от ГПК, като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му.

В конкретния случай, обаче, и с оглед тълкуването, дадено от 2 наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии. Отстраняването от разглеждане на дела, по които ответникът е съдът води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване на ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, каквато очевидно не е била волята на законодателя.

Предвид на изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ производството по в. гр. д. № 12231/2024 г. по описа на СГС, ІI –Г състав.

ИЗПРАЩА въззивна жалба вх. № 254930/07.08.2024 г. от Софийски градски съд срещу решение № 14059/17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 6391/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 90 състав, ведно с делото на Софийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3