Решение № 175 от 16.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 112 от 16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 205/2023 г. по описа на РС – Ботевград, А.П.И. е осъдена да плати на „А.“ АД следните суми: сумата от 878.98 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № 14017030100100 за вреди, причинени на застрахован лек автомобил „БМВ 316“ с ДК № ВТ****КВ в резултат на ПТП, причинено поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на А.П.И. АПИ и настъпило на 18.01.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, посока гр. С., в тунел „Ечемишка“, при условията на временно създадена организация /двупосочно движение/, за което е съставен протокол за ПТП № 1409165 от 18.01.2017 г. от служител на ОД на МВР - С., от която обща сума от 878.98 лв. сумата от 291.79 лв. представлява платено обезщетение на собственика на пострадалото МПС, сумата от 417.25 лв. е прихваната за неплатени вноски от застрахователната премия, представляващи част от обезщетението за части и ремонт, сумата от 10 лв. представлява включени ликвидационни разноски, а сумата от 159.94 лв. представлява разноски за репатриране на автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 878.98 лв., считано от 29.11.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане; сумата от 267.87 лв., представляваща обезщетение 1 за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 878.98 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2021 г. С решението в полза на ищеца са присъдени и разноски по делото в размер на 700 лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивнта жалба доводи следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, е установено следното: При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а. „БМВ 316“ с рег. № ВТ7497КВ, собственост на Г. П. П. и управляван от него, на стойност 709.04 лв., като са направени и разходи в размер на 159.94 лв. за репатриране на автомобила, както и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по сключен с „А.“ АД договор за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ с клауза П /пълно каско, покриваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите М, Ч и К, в т. ч. предвидените в т. 8.3 от ОУ на застрахователя рискове „Авария произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела“/ и допълнително покритие „Асистанс“, сключен със застрахователна полица № ************ от 01.06.2016 г. със срок на действие от 13.00 ч. на 01.06.2016 г. до 23.59 ч. на 31.05.2017 г. След подаване на уведомление от собственика на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 709.04 лв., като на собственика на автомобила на 02.02.2017 г. е преведена сумата от 291.79 лв., а сумата от 417.25 лв. е прихваната за неплатени вноски от застрахователна премия, 2 представляващи част от обезщетението за части и ремонт. На „Б.Р.А.“ ЕООД на 07.03.2017 г. е преведена сумата от 158.94 лв. за репатриране на автомобила. Ликвидационните разноски по щетата са в размер на 10 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто АМ „Хемус“ безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана от 30.03.2017 г., получена от ответника на 10.04.2017 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща датата на получаване на поканата /но в случая се претендира мораторна лихва от покъсна дата - 24.11.2018 г./.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения.

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ с клауза П, покриваща всички рискове, и допълнително покритие „Асистанс“. Това се установява от представените по делото комбинирана застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховка на МПС „Каско“, които са неразделна част от застрахователния договор и са предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.

Доколкото полицата не съдържа имената на страните по нея, а само техни подписи /което съдът обсъжда във връзка с възражението за липсата на реквизити на застрахователния договор/ следва да се отбележи, че при извършване на плащане на застрахователната премия или на съответната вноска от нея и приемане на това плащане от застрахователя договорът за застраховка е валиден независимо дали застрахователната полица е надлежно подписана /с изписване на име, не само графичен подпис/ или дори неподписана, тъй като писмената форма, в каквато съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ се сключва застрахователният договор, е спазена съгласно чл. 293, ал. 4 КЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика. Ответникът не е оспорил факта на плащане на застрахователната премия, а в случая и последващото поведение на застрахователя - надлежно приемане на 3 претенцията за щета, възлагане извършването на оценка на щетите, плащане на обезщетение, несъмнено налага извод за обвързаност на страните по застрахователното правоотношение от сочения договор, неразделна част от който са и общите условия.

Във въззивната жалба /а също и още в отговора на исковата молба/ е наведено възражение относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

От доказателствата по делото /съответстващи на твърденията на ищеца/ се установява, че след ПТП автомобилът е бил репатриран, т. е. не е можел да се придвижва на собствено ход, при което е налице изключението на чл. 6, т.

4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, според което изключение, въпреки че повредите на автомобила не са причинени от друго ППС, а ПТП е настъпило с един участник, местопроизшествието следва да се посети от органите на МВР – „Пътна полиция“ и да се състави констативен протокол за ПТП. Поради това съставения в случая КП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице - служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С., в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно наредбата/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. Поради това ищецът, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти.

Именно това обаче е сторил ищецът, като е ангажирал и други доказателства /писмени, свидетелски показания, САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на необозначената и необезопасена дупка на пътното платно, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от 4 водача на МПС на служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С., който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя /или на собственика на МПС, но в случая те са един и същи човек/ полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е посочено, че възприетите щети на МПС са предна лява и задна лява гуми и джанти, като в графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е отбелязано, че при движение по АМ „Хемус“, тунел „Ечемишка“, при временно създадена организация на движението /двупосочно/ автомобилът преминава през дупка, която се намира на пътното платно. При тези вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП са обстоятелства, различни от твърдяните от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца-застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ МВР съставят протокол за ПТП по образец - приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях. По делото не е установено дали при съставяне на КП е изготвен снимков материал. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з41/2009 г. снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца.