Решение № 411 от 01.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Т., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500975 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260041/12.07.2021г., постановено по Гр.д.№291/2018г. по описа на РС – П., ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес с.С., ул.“П.", против Л. В. Л., с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“П." и Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“Р.", за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на Договор за дарение от 10.03.2020г. между първи и втория ответник, оформен с НА за дарение на недвижим имот №***, том I, рег.№***, н.д.№101 от 10.03.2020г. по описа на Нотариус П.П. с предмет ½ ид.част от имоти, находящи се в землището на с.П., общ.П., обл.В.Т., а именно: 1.ПИ с кад.

№***, 2. ПИ с кад.№***, 3.ПИ с кад.*** и 4.ПИ с кад. ***, като неоснователен и недоказан, ОСЪЖДА Л. В. Л., с ЕГН ********** от гр.Велико Т., ул.“П.", ДА ЗАПЛАТИ на И.

Й. Д., с ЕГН **********, с адрес с.С., ул.“П.", сумата от 9 000лв., получени без правно основание, осъден е Л. В. Л. да заплати на И. Й. Д. сумата от 374,98лв. разноски по делото, както и е осъдена И. Й. Д. да заплати на Н. Г. Н. сумата от 875лв. разноски по делото.

С допълнително съдебно решение №260050/27.09.2021г., постановено по Гр.д.

№291/2020г. по описа на РС – П. по реда на чл.250 ГПК, е допълнено решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№ 291/2020г по описа на РС – П., като в диспозитива „ОСЪЖДА Л. В. Л., с ЕГН **********, да заплати на И. Й. Д., с ЕГН **********, сумата от 9 000лв., получени без правно основание“ СЕ ДОБАВЯ запетая и текстът „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 1

11.05.2020г. до окончателното изплащане“.

С основното първоинстанционно решение, поради несбъдване на положителното вътрешно – процесуално условие – уважаване на Павловият иск, не е разгледан предявеният от ищеца И. Й. Д. против Л. В. Л. конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, досежно иска по чл.*** ал.1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба с вх.№260773/18.08.2021г. от ищеца по делото И. Й. Д., чрез адв.Т. Г. – САК, която с влязло в законна сила на 17.06.2022г.

Определение №483/27.05.2022г., постановено по В.гр.д.№975/2021г. по описа на ОС – Велико Т., на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната, поради неотстраняване в срок на нередовността на същата, поради което първоинстанционното решение в частта относно отхвърления Павлов иск по чл.*** ал.1 ЗЗД е влязло в законна сила и е задължително за съда на основание чл.297 ГПК.

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба с вх.

№260746/05.08.2021г., подадена от първия ответник по делото Л. В. Л., чрез пълномощника му адв.К. М. – ВТАК, против съдебно решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.

№291/2020г. на РС – П., В ЧАСТТА, с която е осъден Л. В. Л. да заплати на И. Й. Д. сумата от 9000лв., получени без правно основание. Твърди се, че Л. не е разбирал свойството и значението на разписката за получена сума, пълномощното и другите документи, които е подписал. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, досежно иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният срещу него осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Претендира разноски.

Въззивното производство е образувано и по въззивна жалба с вх.

№260847/07.10.2021г. от Л. В. Л., чрез адв.К. М. – ВТАК, против Допълнително решение №260050/27.09.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. по описа на РС – П., с което е допълнено решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. на РС – П. в осъдителната му част по иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 9000лв. с текста: „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 11.05.2020г. до окончателното изплащане“. Развити са идентични, както във въззивна жалба с вх.

№260746/05.08.2021г. от Л. В. Л. оплаквания срещу основното съдебно решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. на РС – П.. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното допълнително съдебно решение по чл.250 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от Л.

В. Л. от насрещната страна – ищеца И. Й. Д..

В СЗ въззивникът Л. В. Л., чрез пълномощника си адв.К. М. – ВТАК, поддържа въззивните си жалби и моли да бъдат уважени. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

2

В СЗ въззиваемата страна И. Й. Д., чрез пълномощника си адв.И. А., оспорва въззивните жалби и моли да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от Л. В. Л. срещу основното и допълнително първоинстанционни съдебни решения са подадени в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваните основно и допълнително първоинстанционни съдебни решения са валидни и допустими – основното решение в обжалваната му от въззивника осъдителна част, респ. допълнителното решение по чл.250 ГПК е допустимо изцяло.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд счита, че подадените от въззивника Л. В. Л. въззивни жалби срещу първоинстанционното основно решение в обжалваната му осъдителна част и допълнително съдебно решение, разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му осъдителна част и допълнителното решение по чл.250 ГПК са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – П., съобразно и уточняваща ИМ молба от ищеца /становище/ от 25.06.2020г./ са били предявени от ищцата И. Й. Д. против ответниците Л. В. Л. и Н. Г. Н. 1/ главен иск с правно основание чл.*** ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищцата на сключеният между двамата ответници Договор за дарение от 10.03.2020г., обективиран в НА за дарение на недвижими имоти №***, том I, рег.№***, н.д.№101/2020г. по описа на Нотариус П.П. с район на действие РС – П., по силата на който първият от тях дарява на племенника си и втори ответник Н. Г. Н. ½ идеална част, колкото притежава от подробно описаните в НА недвижими имоти –земеделски земи /ниви/, подробно описани в НА; 2/ в случай на уважаване на главният иск по чл.*** ал.1 ЗЗД против първия ответник Л. В. Л. евентуален конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между ищцата като купувач и първия ответник като продавач предварителен договор за покупко – продажба на ½ ид.част от недвижими имоти, находящи се в землището на с.П., общ.П., обл.В.Т., а именно: 1.ПИ с кад. №***, 2. ПИ с кад.№***, 3.ПИ с кад.*** и 4.ПИ с кад. ***, обективиран в Разписка за получена сума от 04.03.2020г., двустранно подписана от продавач и купувач и съдържаща, според ищеца, съществените уговорки между страните за сключването на окончателен договор; и 3/предявен при условията на евентуалност – в случай, че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен, респ., ако ищцата по някаква причина не успее да сключи окончателен договор – предявен против първия 3 ответник Л. В. Л. евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 9000лв., получена от него при начална липса на основание.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ първият ответник Л.

В. Л. по евентуалният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, чрез пълномощника си адв.М.

– ВТАК, е релевирал възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, което е неоснователно, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. По същество е оспорил предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Ответникът Л. В. Л. е изложил твърдения, че системно употребява алкохол, често му се губели дни след злоупотреба с алкохол. Изложил е твърдения, че ищцата и спътника й на 03.03.2020г. го завели в приземен етаж на къща, където започнали да го карат да пие ракия, Л. изпил около литър ракия и се напил, като на следващия ден го заведи неизтрезнял при нотариус и подписвал документи, при все, че още не бил изтрезнял и не разбирал точно какво му се случва. Изложил е твърдения, че Л. не е получавал пари от ищцата, нито от някой друг, обзела го паника от служилото се, подал жалба в полицията за случая и на 10.03.2020г. дарил идеалните си части от процесните имоти. Релевирал е възражение за унищожаемост по смисъла на чл.44 вр. чл.31 ал.1 ЗЗД на подписаната от него Разписка за получена сума от 04.03.2020г. с нотариална заверка на подписа му, пълномощно от 04.03.2020г. и другите документи, доколкото при подписването им Л. не е разбирал свойството и значението им.

По реда на чл.214 ал.2 ГПК в открито СЗ, проведено на 22.04.2021г. пред първоинстанционният съд, ищцата, чрез пълномощника си, е предявила претенция за присъждане и на законна лихва върху главницата от 9000лв., считано от датата на предявяване на ИМ /11.05.2020г./.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първостепенният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации на първостепепният съд, досежно релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

С отхвърляне на Павловият иск по чл.*** ал.1 ЗЗД и неуважаване поради неразглеждане на предявеният от ищцата И. Й. Д. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, се е сбъднало вътрешно – процесуалното условие за произнасяне от първостепенният съд на предявеният от ищцата като евентуален осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 9000лв., който е процесуално допустим.

Правните изводи на първостепенният съд за изцяло основателност и доказаност на евентуалният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 9000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 11.05.2020г. до окончателното изплащане, са правилни и законосъобразни и в съответствие 4 с материалният закон, които въззивният съд възприема и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивните жалби на въззивника въззивният съд излага следното:

Разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД урежда три самостоятелни фактически състави на неоснователно обогатяване – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. На основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС, първият фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. По предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на парична сума, респ. в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респ. за задържане на получената престация.