Решение № 13220 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13220 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110158479 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д., против «***» ЕООД, гр. С., за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за паричен заем № 9870238055 от 24.07.2021 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 145.36 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 145.36 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 25.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 24.07.2021 г. И. К. Д. е сключил договор за паричен заем № 9870238055 с „***" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 170 лева, при погасяване в срок до 29.07.2021 г. В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.6%, лихвен процент за кредита в размер на 40.36%, сума на лихвата за срока на договора 0.94 лв. В договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 28.55 лв. такса за бързо разглеждане. На 25.07.2021 г. между страните е сключен анекс 1 към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 130 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 48.14 лв. На 25.07.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 130 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 66.97 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен трети анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 180 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 91.98 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен четвърти анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 180 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 113.82 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен пети анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 120 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 128.38 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен шести анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 140 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 145.36 лв.

Ищецът твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 1200.15 лв. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване па договора. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора 2 като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия „***" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове, /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Обстоятелството дали е правилно начислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение.

Гореописаните такси /в това число и начислената „такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това 3 следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.

Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2 — 453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението па кредита.

В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация па заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата заобикаля изискванията на чл.

4

10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.

Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника «***» ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че на 24.07.2021 г. между „***“ ЕООД, с ЕИК *** като Кредитодател (наименование на Дружеството към момента на сключване на договора) и И.

К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9870238055 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща главница по кредита.

Кредитът е за период от 5 дни и е с падежна дата 29.07.2021 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,94 (деветдесет и четири стотинки) лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 28,55 (двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 199.49 лева. Редът и 5 условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № 9870238055 и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава задължение на същата - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит № *** задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. Заявената и отпусната сума по Договор за кредит № 9870238055 е преведена от „***“ ЕООД на И. К. Д. на 24.07.2021 г. по банкова сметка в „***“ АД с IBAN ***. Кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в личния си профил на сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. След което е предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа. След сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпаща в PDF формат Договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт, а именно: ****. Съгласно т. 4 от Общите условия към процесния Договор, Кредиторът се задължава да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит, изпратено от Кредитополучателя е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от получаването му като се свърже с Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от 6 изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която е дължима към падежната дата по кредита. И. Д. се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи кредит.