Решение № 4251 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4251 гр. ***, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110209375 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на С. Х. С. с ЕГН**********, живеещ в гр. *** в жилищен квартал ***, срещу Наказателно постановление №25-4332-006240, издадено на 25. III. 2025 година от Д.Д.Д., Началничка на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора .

С жалбата е оспорено процесното постановление. Твърди се неправилност и незаконосъобразно на издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон без да са изложени конкретни доводи.

Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Завява, че е извършил нарушението и не оспорва наказателното постановление, но не оттегля жалбата си. Не претендира разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. На 11. VIII. 2025 година в съда постъпва възражение от главен юрисконсулт С.Г.М., пълномощница на въззиваемата страна. Изложени са доводи за правилността на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

1

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. За горното явства справка, представена по делото.

На 03. Х. 2023 година около 12 54 часа описаният лек автомобил се движи на територията на територията на Столична община в населеното място – гр. ***, по ул.

„Професор Марко Семов“ с посока на движение от ул. „Йерусалим“ към бул. „Свети Климент Охридски“. Автомобилът е управляван от жалбоподателя, видно от представена по делото декларация. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е предвидената в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – 50.00 км/ч. обстоятелството се установява безспорно от писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, постъпило в съда на 01. VIII. 2025 година.

Въпреки ограничението жалбоподателят управлява автомобила със скорост от 110.00 км/ч – 60.00 км/ч над допустимата до пощенска станция №1784, видно от представената по делото снимка.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 120ССА7, преминало последваща техническа проверка на 11. III. 2024 година в отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото Протокол №029-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство съответства на метрологичните изисквания. На датата на проверката автоматизираното техническо средство било разположено на триножник на бул. „Професор Марко Семов“ в населеното място – гр. *** до пощенска станция №1784, видно от представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, и работело в стационарен режим на заснемане и заснемало приближаващите автомобили.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: декларация за управлявания от жалбоподателя автомобил; заповеди; протокол №029–СГ–ИСИС от 11. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология; извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на Български институт по метрология; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с 2 регистрационен №4332р-77081; ежедневна форма на отчет от 03. Х. 2024 година; справка за нарушител/водач; акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, постъпило в съда на 01. VIII. 2025 година, както и веществените доказателствени средства: снимка към акта за установяване на административно нарушение; снимка на разположението на уреда.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалваното наказателно постановление като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Извършването на административното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 06. III. 2025 година от М.П.П. - компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №513з-9561, издадена от директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 13. IX. 2024 година, заемащ длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на 16. III. 2025 година.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, Д.Д.Д., Началничка на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по ***, компетентно длъжностно лице по силата на Заповеди, издадени от Министъра на вътрешните работи на Република България съответно на 12. ХII. 2023 година и 12. IX. 2024 година под №№8121з-1632 и 8121К-12047, издава 3 процесното наказателно постановление №25-4332-006240, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 750.00 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 04. VI. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 10. VI. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на обжалваното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва с подаването на представената по делото декларация по чл. 188 от Закона за движението по пътищата от жалбоподателя до административнонаказващия орган. Едва от нея е станало известно на административно-наказващия орган, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство. До подаването на декларацията съществува единствено предположение за извършено нарушение. Данни за извършването на 4 нарушението, следователно, са могли да се съберат единствено със съдействието на жалбоподателя с подаването на декларация. Същата е подадена на 06. III. 2024 година, от когато започва да тече и 3-месечният срок. В посочения ден е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 25. III. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По извършването на нарушението от обективна страна:

По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, управлявайки собствения си лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** със скорост превишаваща допустимата за пътния участък с 60.00 км/ч. Извършването на нарушението не се оспорва от жалбоподателя.

По извършването на нарушението от субективна страна:

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобила си със скорост над допустимата, при ясното съзнание, че това е забранено от законоустановените правила за движение, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.