Решение № 688 от 20.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500445 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№329/27.02.2023г. по гр.дело№597/2022г. ВТРС е: -отхвърлил предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК от страна на К. В. П. с ЕГН********** и А. П. П. с ЕГН********** – двамата със съдебен адрес: гр.В.Т. ул.“Х.Б."“***, ет. I V ***, против Й. С. Т. с ЕГН**********, с адрес : гр.С. ж.к. „Н." ет.V ап.***, за признаване на установено по отношение на Й. С. Т., че К. В. П. и А.

П. П. са собственици на основание наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор№*** в с.Х. Общ.В.Т. - местност „К.“, с площ 1282.00кв.м, с трайно предназначение на територията-земеделска, с предишен идентификатор№***, по предходен план №000312, заедно с намиращите се в този имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ 20.00кв.м, на един етаж, с предназначение-промишлена сграда, както и за 1/2ид.част от сграда с идентификатор№***, разположена в поземлен имот с идентификатор№***, със застроена площ 102.00кв.м, на два етажа, с предназначение на сградата: промишлена сграда; осъдил К. В. П. с ЕГН********** и А. П. П. с ЕГН********** – двамата със съдебен адрес: гр.В.Т. ул.“Х.Б."“***, ет. IV ***, да заплатят на Й. С. Т. с ЕГН**********, с адрес : гр.С. ж.к. „Н." ет.V ап.***, сумата 3250.00лв., представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение.

С молба с вх.№6563/03.04.2023г. от страна на К. В. П. и А. П. П.(чрез адв.Н. Д.К. от ГАК) е направено искане по реда на чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като е бъдат присъждани в полза на ответника разноски за адв.възнаграждение. С Определение№901/21.04.2023г. по реда на чл.248 от ГПК, ВТРС е изменил Решение№329/27.02.2023г. по гр.дело№597/2022 на ВТРС в частта относно разноските, като е осъдил К. В. П. с ЕГН********** и А. П. П. с ЕГН********** – двамата със съдебен адрес:

1 гр.В.Т. ул.“Х.Б."“***, ет. IV ***, да заплатят на Й. С. Т. с ЕГН**********, с адрес : гр.С. ж.к. „Н." ет.V ап.***, сумата 1750.00лв., представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение.

Против Решение№329/27.02.2023г. по гр.дело№597/2022г. на ВТРС е подадена въззивна жалба от К. В. П. и А. П. П.(чрез адв.Н. Д.К. от ГАК) – редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК. В срока за отговор Й. С. Т.(чрез адв.А. Ив.И. от САК) депозира отговор на въззивната жалба.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. В. П. и А. П. П.

(чрез адв.Н. Д.К. от ГАК) против Решение№329/27.02.2023г. по гр.дело№597/2022г. на ВТРС .

Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Решаващият съд не се бил произнесъл по основния иск за обезсилване на нот.акт№341 том 2 per.№2857, нот.дело№287/10.09.2021г. на нотариус Д.Д. и нот.акт№399 том 2 per.№3178 по нот.дело№366/11.10.2021г. на нотариус Д.Д.. В края на мотивите си същият е посочил, че с оглед отхвърляне на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, то не е налице условието по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативните нотариални актове. Съдът е счел, че това е законна последица само при успешно проведен иск за правото на собственост. Считат, че цитираното решение на ВТРС е недопустимо и явно несправедливо. Считат, че описаните титули за собственост на Й. С. Т. били издадени в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по реда на чл.587 ал.2 от ГПК и чл.79 ал.1 от ЗС. Грубо било нарушено правото им на собственост, което е произтичало от документите, които сме притежавали. Поддържат описаната хронология на отношенията на ищците с ответниците, изложена подробно в няколко листа в исковата молба. Наследници били на П.А. П.(починал на 23.01.2020г. - Акт за смърт№0057/23.01.2020г., съставен от Община В.Т.), видно от удостоверение за наследници с изх.№94АА-635-1/27.01.2020г. Твърдят, че от 1990г. върху процесиите имоти фактическата власт върху тях упражнявал покойният Г.П. подпомаган от общия наследодател П. Ал.П.. След неговата смърт през 2001г. владението върху процесиите имоти преминало и се упражнявало от П.А. П.(племенник на Г.П. и съпруг на К. В. П. и баща на А.

П. П.). След смъртта на Г.П. било отворено завещание от 14.12.1987г., оставено в полза на П. П..

Така при делбата с Й. Т. на общото наследство квотите били: 2/З за П. П. и 1/3 за Й. Т. на тези 20дка. Процесните имоти останали извън делбата. След смъртта на Г.П. 2001г. владението се осъществявало от П. П. и от К. В. П. и А. П. П.. Винаги в продължение на повече от 30 години владението било съвместно, а след смъртта на наследодателя се присъединявало владението на наследниците, постоянно непрекъснато без оспорвания. Считат, че издадените от нотариус Д.Д. нотариални актове са в нарушение на материалния закон. На нотариуса предварително му било известно, че К. В. П. и А. П. П. близо 10 години извършват действия по промяна статута на процесиите имоти от публична държавна собственост в частна, без Й. Т. да се включи или да ги подпомогне. Благодарение на тази промяна Й. Т. е можела да се снабди със съответното удостоверение от Областна управа В.Т., че процесните имоти не са държавни. По този начин е била извършена заверка на съответната молба-декларация, която е била представена пред нотариуса. Нотариус Д.Д. е издал служебна бележка на К. В. П. и А. П. П. да се снабдят с данъчна оценка за процесните имоти, като малко след това на него е бил известен този факт и въпреки всичко той е снабдил Й. Т. със съответните нотариални актове, оспорвани по този иск. Оспорват изцяло гласните доказателства от разпитите на свидетелите ангажирани от ответницата(св.П.К., св.Н.С. и св.Б.Т.). Те не кореспондирали с останалите писмени доказателства по делото. Направен бил несполучлив опит за валидиране на техните показания дадени пред нотариуса(по време на 2 охранителното производство). В подкрепа на исковата претенция били разпитани св.К. П., св.И. П., св.К. и св.Н.Р., като техните показания(пълни, точни и последователни) кореспондирали и подкрепяли писмените доказателства по делото. Установявали факта на фактическата власт на К.

В. П. и А. П. П. върху имота, присъединяването на владението към владението на покойния П. П., без оспорвания от Й. Т.. Давностното владение на недвижим имот, въз основа на което е издаден титула за собственост, не бил еднократен акт, а е процес, който трябвало да бъде обективиран във фактически действия, траен, непрекъснат, без оспорвания от трети лица и тези действия трябвало да достигнат и до знанието на другите заинтересовани лица, до свидетелите и същите в продължение на 10 години да нямат никаква реакция и да се съгласили по несъмнен начин с действията на този, който се е позовал на давностно владение. По делото били налице данни за противоправно поведение на Й. Т., а в гражданското право от римско време има основен постулат - „От виновно и противоправно поведение никой не може да черпи права". Молят съда, ако счете че първоинстанционото решение е недопустимо на основание чл.270 ал.3 от ГПК, същото да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанциония съд. Ако се прецени, че решението е допустимо, моли съда да отмени изцяло първоинстанционото решение и да бъде уважен иска за обезсилване на двата нотариални акта, издадени в нарушение на чл.587 от ГПК ввр. чл.537 от ГПК да бъде уважен искът по чл.124 от ГПК, ведно с всички законови последици от това. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Й. С. Т.(чрез адв.А. Ив.И. от САК) . Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. В процеса нямало възможност „обезсилване на нотариален акт“. По правната си природа отмяната на нотариалния акт от съда по реда на чл.537 от ГПК не е предмет на самостоятелен иск, а е изрично предвидена в закона последица от уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването на акта материално право. Съдът, сезиран с такъв иск, бил длъжен да постанови тази последица единствено и само при уважаване на иска, дори и ищецът да не е поискал изрично това, респ. при отхвърляне на иска, то съдът и не дължи произнасяне с изричен диспозитив. С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което се твърди, че не е единствен собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и притежателя на нотариалния акт. Затова въззивниците имали правен интерес да търсят защита на правото си на собственост(по исков ред срещу лицето, който се ползва от нотариалния акт, което обуславя активната и пасивната легитимация на страните в процеса). Едва във въззивната жалба се излагало твърдение, че процесните имоти са владени от 1990г., но в исковата молба такова липсвало. В ОСЗ на 29.09.2022г. било направено уточнение и е допълнен доклада на съда, че владението на процесните имоти било от началото на 2012г., като след това имало направено и изявление, че въззивниците нямат възражения по направените допълнения в доклада. Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба, като се индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. Абсолютно недопустимо било такова изменение в периода на владение да се опитва да се прави във въззивното производство, чрез нови факти и твърдения. Достоверността на показанията на свидетелите се определяла от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност само по себе си и съответната относимост към 3 предмета на доказване, а в каква степен се кредитират едни показания(изцяло или частично) било изключително право единствено на съда. По отношение на развитите аргументи във връзка с разпитаните свидетели на въззивниците, поотделно същите възпроизвеждали взаимно различни и противоречащи се показания, които нямали абсолютно нищо общо с тежестта разпределена за доказване на въззивниците. Цитираното решение по гр.дело№694/2022г. на ВТРС(висящо – обжалвано пред ВТОС) се явявало изцяло неотносимо към настоящия спор(делото било срещу оспорване на саморъчно завещание и касаело други имоти, които нямат общо с процесиите в настоящия спор). Счита, че въззивниците не представили нито едно доказателство в подкрепа на твърденията им. Представените доказателства индикирали, че са развивали една писмена кореспонденция с различни институции в последните 5-6 години, но не установяват, че владеят имота явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, и това да е демонстрирано на собственика - въззиваемата. Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва състава на придобивната давност, а е необходимо фактическата власт да се упражнява с намерение за своене. Въззивниците не били декларирали имота(за разлика от Й. Т., която и плащала данъци). Кореспонденция с различни институции или разходка до имота не било владение, вкл. не можело да бъде и ползване, като в настоящето производство не бил предявен иск за защита правото на ползване, а се претендирало право на собственост върху процесните имоти.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и бъде оставено в сила решението на ВТРС.

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците К. В. П. и А. П. П.(чрез адв.Н. Д.К. от ГАК) поддържат изцяло въззивната жалба и молят да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло. Претендират разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на проц.представител на въззиваемата страна.

Разпечатката съдържа 25 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86b207d4-ba09-4a08-8388-1f8f7bfc6150