Решение № 71 от 30.10.2017, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е № 71

30.10.2017 година, гр. Хасково

ХАСКОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД съд в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ГОСПОДИНКА

ПЕЙЧЕВА

Секретар

Галя

Кирилова като разгледа докладваното от съдията Т.д. № 8 по описа за 2017 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Фьоникс Фарма“ ЕООД, /след допуснато изменение в наименованието на ищеца/, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София против „Многопрофилна болница за активно лечение“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Хасково иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД за сумата 36 507,99 лв.и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата – 238 979,33 лв. или общо-275 322,89 лв.,както и за сумата 9 338,29 лв. с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, който иск е предявен при условията на евентуалност спрямо иска по чл.92 ал.1 от ЗЗД./след допуснато изменение на исковете при повторното му разглеждане/.

Исковата претенция е била предявена пред

ОС-Хасково,като първоначално е образувано Т.д.№ 92/2014 год. решението, по което е било частично обезсилено с решение на АС-Пловдив и делото върнато за ново разглеждане.В частта досежно предявения иск за сумата 161 470 лева с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, който е бил отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

При повторното разглеждане на спора е образувано Т.д.№ 96/2015 год.В хода на това производство е направено изменение на исковете,чрез увеличението им.Постановено е осъдително решение за сумата общо 275 293,52 лв., което е обезсилено изцяло от АС-Пловдив по реда на въззивното производство и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане.

При настоящето разглеждане на спора съдът остави исковата молба без движение за уточняване на исковите претенции по размер, период и основание.

В исковата молба и в уточняващата такава ищецът твърди,че с ответника „МБАЛ-Хасково“ АД са сключили договор от 20.11.2007 год. за периодични доставки на стоки /медикаменти/, които се осъществявали по предварителни заявки.Ищецът в качеството си на доставчик следвало да достави по цитирания двустранен договор стоки по заявка на купувача - ответник при условията на отложено плащане - 365 дни от датата на издаване на всяка фактура, като в съответно издадената фактура се посочвал падеж за плащането й. В изпълнение на задълженията си ищецът добросъвестно изпълнявал заявките и доставял на ответника стоки,като издавал и фактури за всяка от тях. Ответникът обаче не изпълнил своето задължение да заплати стойността на стоката в уговорените срокове.Това той сторил с големи закъснения. В цитирания договор страните уговорили и неустойки в случай на неизпълнение на задълженията по него в срок,поради което в резултат на закъснелите плащания, ищецът заявява,че ответникът му дължи по договора от 20.11.2007 год.сумата 36 507,99 лева,представляваща неустойка на основание чл. 27 от същия за периода от 16.07.2011 год. до 05.08.2011 год.,за фактури издадени в периода от 18.06.2008 год. до 19.11.2008 год.,за която си претенция представя подробно справка за датата на издаване на всяка една фактура от процесния период, стойност, падеж и дата на плащане на главницата.

Твърди се още в исковата молба ,че след като изтекъл срокът на договора от 20.11.2007 год., който бил едногодишен,т.е.действието му е до 19.11.2008 год., ответникът продължил да прави заявки и да получава изпълнения по тях, като ищецът отново бил изправната страна в тези търговски отношения. Отново издавал фактури за всяка една доставка,като и за тези си твърдения представя надлежни доказателства - самите фактури,справка за момента на извършване на доставката, стойността, дата на издаване, падеж,частично извършени плащания и дата на крайното погасяване на задължението.Твърди,че и през този период ответникът допуснал съществени закъснения при заплащането на получената стока,поради което претендира да му заплати сумата 49 183,75 лева, представляваща лихва за забава на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забава за времето от 16.07.2011 год. до датата на плащане на всяко задължение,като последна дата сочи 04.02.2013 год.

По-късно страните сключили договор от 18.01.2010 год. с идентичен предмет на договора от 2007 год. и според който отново ищецът продължил да доставя на ответника уговорените стоки,но отново ответникът не заплатил тяхната стойност в срок и допуснал закъснение.В този смисъл претендира сумата в размер на 77 233,36 лв. на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, която представлява обезщетение за забавеното плащане на стоки в периода от 16.07.2011 год. до датата на плащането на всяка една от фактурите, с краен срок 01.04.2013 год.

Този договор също бил сключен за срок от една година,като след изтичането му,т.е. след 17.01.2011 год. ищецът и ответникът продължили своите търговски отношения.Ищецът доставял на ответника стоки,който от своя страна плащал цената със закъснение,каквото обичайно било неговото поведение.В този смисъл предявява претенция за сумата 112 397,79 лева с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД-обезщетение за забава за времето от 16.07.2011 год. до датата на плащане на всяко едно от задълженията,като последна дата сочи 30.08.2013 год.

Ищецът предявява и иск за сумата 9338,29 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение по издадените от него фактури съгласно договора от 20.11.2007 год. /първия договор/ в периода от 16.07.2011 год. до датата на плащане на всяка една от тях,на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.Тази си претенция той заявява при условията на евентуалност,в случай че не бъде уважен иска му с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД за сумата 36 507,99 лева.

В уточняващата искова молба ищецът прецезира исковите периоди на всяка своя претенция, като заявява,че тъй като се касае за вземания-неустойки и лихви, то периодите на различните претенции са ограничени в рамките на три години, преди датата на депозирането на исковата молба в съда – 17.07.2014 год.

Моли за решение,с което да се уважат исковите претенции изцяло.Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.Счита същите за недоказани и моли за решение,с което съдът да ги отхвърли.Претендира деловодни разноски.

При настоящето разглеждане на спора съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят,че на

20.11.2007 год. са сключили Договор за доставка на стоки. Няма спор още,че стоките /медикаменти/ е следвало да се доставят по заявка на ответника,наричан възложител,в която съответно са се посочвали точните параметри на заявеното.Съгласно чл. 1 ал.3 от договора стоките е следвало да бъдат доставени на адреса на дружеството ответник в гр.Хасково в срок от 2 часа от получаването на писмената заявка.Срокът на договора е 1 /една/ година. Не е спорно още,че в цитирания договор като страна изпълнител е посочено „Либра“ ЕАД, което дружество по-късно е преименувано и впоследствие преобразувано във „Фьоникс фарма“ ЕООД. Общата стойност на договора за неговия период на действие е 413 706,64 лв., а плащането се извършва по банков път в срок до 365 дни от представянето на оригиналната фактура за всяка една доставка и подписване на двустранен протокол за нейното осъществяване. Уговорили са в чл. 27 от договора, че при забава в плащането възложителят-ответник в производството дължи неустойка в размер на 1% върху стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на забавеното плащане.Няма спор също,че в периода на действието на договора от 20.11.2007 год.ищецът е доставил на ответника стоки,стойността на които е заплатена със закъснение.

Видно от доказателствата по делото е

,че след изтичане срока на договора от 20.01.2007 год.страните са продължили своите търговски отношения, като предмет на доставките отново е този,който е бил и в изтеклия вече договор. Ищецът е доставял на ответника стоки по познатия им вече обичаен ред,както и начин на плащане, като ответникът е приемал това изпълнение.Няма данни по делото да е отказана доставка или да не е изпълнена заявка.

Така описаните търговски отношения продължили, като на 18.01.2010 год. страните сключват друг договор с предмет на дейност доставка на медикаменти.И в този договор страните са уговорили конкретни права и задължения за всяка една от страните,като доставената стока е следвало да се заплаща срещу издадена фактура в срок от 150 дни след получаването й.Договора е сключен отново за една година.

За безспорно съдът намира и обстоятелството,че сумата по първата претенция в размер на 36 507,99 лв.,представляваща неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 27 от договора от 20.01.2007 год. е за неизплатена в срок главница, която неустойка се претендира за периода от 16.07.2011 год. до 05.08.2011 год. ,като ищецът обосновава исковия период с оглед нормата на чл. 111 б.“б“ от ЗЗД,който текст предвижда тригодишен срок за търсене на вземане за неустойки и с оглед датата на постъпване на исковата молба в съда- 16.07.2014 год.Според съда е безспорно още,че по време на действието на този договор / от 2007 год./ ищецът е издал общо 132 бр. фактури ,като първата от тях е с дата 18.06.2008 год.,а последната – 19.11.2008 год. и задълженията по тях са платени със закъснение.

За правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което възприема изцяло и за краткост в следващата част на мотивите ще назовава само заключението.Видно то същото на първо място е,че и двете страни са водили редовно счетоводство за периода от 18.06.2008 год. до 28.05.2013 год..При приключването на всяка отчетна календарна година правилно са записани вземанията и задълженията на дружествата.В.л. е установило и наличие на счетоводни документи,с които ответникът е потвърдил задълженията към ищеца,но е осчетоводил само лихви по фактурите,издадени през 2013 год.Освен това е установено,че всички фактури са били включени в Дневниците за покупка при ответника,респективно в Дневниците за продажби при ищеца,както и в Справките декларации за съответните периоди.Тези констатации на в.л. още веднъж потвърждават извода,че счетоводствата на двете страни са водени редовно и съобразно всички изисквания на ЗСч. Като краен извод в.л. дава заключение,че за времето от 18.06.2008 год. до 19.11.2008 год. по договора от 2007 год. ищецът е издал общо

132 бр. фактури,като по всички тях е налице просрочие в плащането.Така за времето от 16.07.2011 год. /вече пояснихме защо от тази дата ищецът претендира заплащане на неустойка/ до датата на плащането - 05.08.2011 год. размерът на дължимата неустойка възлиза на сумата 36 507,99 лв. Ето защо съдът намира,че тази претенция е основателна и изцяло доказана до размер на

36 507,99 лв.,така както е поискано по исковата молба и като такава следва да се уважи в посочения размер.Налице е неизпълнение по договора за доставка от 19.11.2007 год. изразяващо се в късно плащане, поради което следва да се ангажира отговорността на неизправната страна съгласно уговорената в чл. 27 от договора неустоечна клауза.

По претенцията за сумата 49 183,75 лв. с правно основание чл. 86 от ЗЗД и представляваща обезщетение за забавено плащане на главници по издадени фактури,след изтичане на срока на договора от 2007 год., т.е. след 19.11.2008 год.,съдът намира следното:

Вече посочихме,че не се спори, че страните са продължили своите търговски отношения след едногодишния срок на договор от 2007 год.,който е изтекъл на 19.11.2008 год.Ищецът е продължил да доставя на ответника стоки / медикаменти/,а той от своя страна да приема тези доставки.Установи се,че за същите са били издавани фактури,отговарящи на всички изисквания за редовност на тези първични счетоводни документи,като тези отношения са намерили отражение в издадените фактури за времето от 21.11.2008 год. до 05.01.2010 год.Отново се установява,че за посочения период ответникът не е заплащал стойността по тях в определените му срокове. В тази насока в.л. е установило точно забавата за всяко едно от задълженията,като е видно,че същата в много от случаите е с продължителност от четири и повече години.Ищецът отново претендира обезщетение за така забавените плащания за срок от три години назад от датата на подаване на исковата молба, а именно за времето от 16.07.2011 год. до датата на последното плащане – 04.02.2013 год. Видно е,че за времето от 21.11.2008 год. до