Определение № 1173 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002102210 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 127 от 07.02.2024 г. по в.гр.д.№ 1313 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което частично е изменено и частично потвърдено решение № 260245 от 06.02.2023 г. по гр.д.№ 1046 от 2021 г. на Софийски градски съд, първо г.о., I-15 състав, като по същество Столична община е осъдена да заплати на Д. Т. М. на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД следните суми:

- 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпил на 21.11.2015 г. инцидент, при който М. е затисната от паднала топола;

- 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения инцидент, изразяващи се в транспортни разходи за периода от 21.12.2015 г. до 16.02.2016 г.;

- 262 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени диоптрични очила;

- 210 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени дънки и палто;

- 106,67 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени боти;

1

- 184,35 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разлика между получено обезщетение поради болест и получавано преди злополуката трудово възнаграждение за периода от 21.11.2015 г. до 31.07.2016 г.;

- 215 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидентаразходи за лекарства;

- 3 200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидентавъзнаграждение на трето лице, което е обслужвало ищцата в периода на временната й нетрудоспособност;

- 2 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидентаразходи за импланти;

- 70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидентаразходи за закупуване на ортеза;

- 30 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидентаразходи за закупуване на патерици, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 21.11.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Пълномощникът на касатора Столична община твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т.

3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 3673 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д.№ 2857 от 2013 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 160 от 16.12.2020 г. по т.д.№ 2156 от 2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на 2 всяко едно върху размера на обезщетението? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д.№ 157 от 2011 г. на ВКС, ТК, І т.о., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д.

№ 419 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр.д.

№ 1740 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г.

В писмен отговор от 05.06.2024 г. ответницата по жалбата Д. Т. М. оспорва касационната жалба. Изразява становище, че жалбата в частта й, касаеща въззивното решение по исковете за обезщетение за имуществени вреди, е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Що се отнася до решението в останалата му част, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди, счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението в тази негова част. Изложени са евентуални възражения за неоснователност на жалбата. Претендира се за заплащане на направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното:

Касационната жалба срещу решението по исковете за обезщетение за имуществени вреди, всеки един с цена под 5 000 лв., е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и като такава следва да се остави без разглеждане.

В останалата част, касаеща решението по иска за неимуществени вреди и присъдените разноски, касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени налице ли са предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението в горепосочената му част, ВКС взе предвид следното: В исковата молба ищцата е твърдяла, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпил на 21.11.2015 г. в гр.София инцидент, при който била затисната от паднала топола. Във връзка с начина на 3 настъпване на процесния инцидент и метеорологичните условия в гр.София на 21.11.2015 г. по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От писмо от НИМХ е установено, че на 21.11.2015 г. в гр.София не е имало валежи, но около 11.40 ч., 12.30 ч., 17.30 ч. и 23.30 ч. е имало единични максимални пориви на вятъра, чиято скорост е достигала 16-18 м/с. Видно от писмо от 17.12.2021 г. от МВР, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за процесното произшествие е изготвена телефонограма № 984 от 01 РС ПБЗН. В нея е отразено, че на 21.11.2015 г., в 17.30 ч. в 01 РС ПБЗН е получено съобщение за техническа помощ за отстраняване на опасни предмети- дърво. Изпратена била пожарна и спасителна техника, като на посоченото място е заварена пострадалата Д. М..

Инцидентът е описан и от свидетелката И. С., която на процесната дата се разхождала с ищцата. Те се движили заедно в отсечката между Хрампаметник „Свети Александър Невски“ и бул."Васил Левски", като ищцата вървяла напред. Духнал вятър, чул се грохот и тополата паднала хоризонтално на тротоара. От нея стърчали корени. Ищцата била затрупана с листа и клони на тополата. По-късно в същия ден свидетелката отново отишла на мястото на инцидента и видяла, че дървото било черно и изгнило.

Във връзка с процесния инцидент е била образувана прокурорска преписка № 52824 от 2015 г. по описа на СРП, впоследствие прекратена на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК с постановление от 02.02.2016 г.

Относно получените от ищцата увреждания и претърпените от нея негативни изживявания след инцидента по делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза и са изслушани свидетели. В заключението на експертизата са изброени следните получени от ищцата травматични увреждания: счупване на костите на лява подбедрица в областта на левия глезен- малък пищял, латерален малеолус и заден триъгълник на лява тибияголям пищял, причинило трайно затруднение на движения на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Ищцата е получила още охлузване на главата, кръвонасядания по тялото и крайниците, оток на лява подбедрица, охлузване на ляво стъпало, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възникнало е и усложнение- контрактура в лява глезенна става- болезнени ограничени движения, оток, накуцваща походка, което е удължило лечебния процес. Ищцата е постъпила по спешност в УМБЛАЛ „Н.И.Пирогов“ и след проведени консултации и диагностициране на 4

23.11.2015 г. е оперирана. Изписана е с подобрение, с препоръки за хранителен и диетичен режим, да не натоварва крайника, да продължи антикоагулантната, обезболяваща и противооточна терапия в амбулаторно-домашни условия.

Провела е рехабилитация и се е консултирала със специалист- ортопед, както и двукратно с психолог през 2015 г. През 2016 г. е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство. На 27.03.2017 г. ищцата е хоспитализирана повторно и е оперирана за отстраняване на остиосинтезния материал. След това е провела 3 месеца рехабилитация. Според вещото лице, причинените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата и в първите 90 дни след двете оперативни интервенции, по време на продължилата периодично рехабилитация около година във връзка с възникналата контрактура в лява глезенна става. Периодът на временна неработоспособност е 254 дни. Към момента на прегледа оздравителният период е приключил и вещото лице е установило, че ищцата се движи самостоятелно. Оплаква се от изтръпване на палеца на лявото стъпало, което чувства по-студено от другото, както и от болка в крайните фази при въртеливи движения. Констатиран е оперативен белег в областта на ляв глезен. Вещото лице приема, че за в бъдеще при натоварване и промяна на времето ищцата може да има оплаквания от дискомфорт и болка в областта на счупванията. От показанията на свидетелката Е. М., дъщеря на ищцата е установено, че в деня на злополуката майка й излязла с нейна приятелка, която по-късно й се обадила и казала, че дърво е паднало върху ищцата и чакали идването на бърза помощ. Ищцата била лекувана в болница 10 дни и след изписването й била с гипсиран крак. След завръщането си у дома изпитвала много силни болки и била много стресирана. Проведена била много дълга рехабилитация- поне шест месеца. Ищцата не можела да ходи, да става от леглото и постоянно имала нужда от помощ, като дъщеря й помагала за всичко. Ищцата не искала да разговаря, само спяла и се лекувала, а при всеки спомен за инцидента изпадала в нервни състояния и плачела. След като лекарите й разрешили, излизала навън да се разхожда, но при всеки порив на вятъра я обземал страх, стискала ръката на свидетелката и искала да се приберат. След извършване на втората операция ищцата отново се нуждаела от рехабилитация, която продължила три месеца. Идвал човек, който да я води на рехабилитация, ходели с такси до болницата и се връщали отново с такси. И след възстановяването ищцата при лошо време изпитвала болки в крака. Не 5 можела да носи обувки на високи токове, не можела и да спортува, защото след две минути натоварване започвал да я боли кракът. По време на възстановяването си ищцата не можела да посети и да помага на майка си, която страдала от дегенеративно заболяване, което прогресирало. Получените при инцидента белези притеснявали ищцата и за да не се виждат, тя не носела отворени обувки.

По делото е прието и заключение на съдебна лесотехническа експертиза, на което съдът се е позовал като компетентно изготвено, обстойно и необорено от другите събрани доказателства. Заключението потвърждава констатациите на Инспектората и ОА „Оборище“ при СО относно наличието на сухи клони и в короните на тополите, растящи на двата тротоара на ул.„Оборище“ в участъка от пл.„Свети Александър Невски“ до кръстовището с бул."Васил Левски", както и на издънки около стъблата на някои от тях, които били индикатор за нарушено физиологично състояние на дърветата, налагащо предприемането на растителнозащитни мерки. При тези данни, вместо незабавно да извърши цялостно обследване и при необходимост да вземе решение за цялостна подмяна (реконструкция) на тази група дървета, Столична община е предприела изрязване на сухите клони, при това не помалко от 4 години след подаване на сигнала, както и отстраняване на само едно от дърветата. От анализа на приложения снимков материал вещото лице е установило, че както кореновата система, така и долната част на стъблото на процесната топола са силно увредени от патологичен гнилостен процес, довел до деструктивни изменения на изграждащите ги тъкани. Наличието на камъни и бетонова смес в тази зона свидетелствало за нарушено здравословно състояние и намалена устойчивост на дървото, установени много преди неговото падане. Вещото лице е посочило, че за предотвратяване на злополуки от падащи дървета в урбанизираната среда най-важен е правилният избор на дървесни видове и плановата им подмяна при достигане на определена възраст. Конкретно за тополите общината следва да приложи всички технологични изисквания за подбор на подходящи, непричиняващи алергия форми и след достигане на 30-годишна възраст същите трябвало да бъдат подменени, за да не създават риск за здравето и живота на хората. Въз основа на направения анализ вещото лице е достигнало до извода, че основна причина за падането на процесната топола е вътрешното увреждане на нейния дънер. Установеният гнилостен процес, причинен от дърворазрушаващите 6 гъби, обхващащ около 75 % от стъблото на дървото и голяма част от кореновата му система, е довел до необратимо нарушаване на жизнените функции и намаляване на статичната му устойчивост срещу въздействия.