Определение № 400 от 18.08.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Монтана, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20231600500249 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от адв.Б. З. от САК в качеството на пълномощник на Д. М. от гр.*срещу Определение №829 от 20.06.2023година , постановено по гр.д.№ 267/2023година по описа на Районен съд Монтана в ЧАСТТА,с която е прекратено производството по отношение на иска с правно основание чл.124 ,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1,пр.2 и ал.2,пр.1 от ЗЗД .

Жалбоподателят твърди,че определението в атакуваната част е незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока . Моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на предявения иск, като му се присъдят направените разноски.

В срока по чл.276 от ГПК

„С.К.“ООД. не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл.278 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна,като съображенията за това са следните:

Пред Районен съд гр.Монтана е образувано гр.д.№ 267/2023година по предявен иск от от Д. М. от гр.*чрез адв.Б. З. против „С. К.“ООД гр.*с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване по отношение на страните, че клаузата на чл.4,ал.2 от Договор за заем между страните №*е нищожна, и иск с правно основание чл. 55 ,ал.1,пр.1 с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50лева като частичен иск от сумата от 300лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба. С отговора на исковата си молба ответникът е оспорил така предявените искове по основание и размер като неоснователни, като е направил и възражение за недопустимост на иска с правно основание чл.124 от ГПК, поради индентичност на предмета на спора на установителния и осъдителния иск.

С определение №829/20.06.2023година Районен съд Монтана е прекратил производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД поради липса на правен интерес.

1

Съдът намира атакуваното определение за неправилно поради следните съображения:

С разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България, намиращи проява в предвиденото в чл. 124, ал. 1 ГПК, признато правото на иск в полза на всеки правен субект, чието гражданско право е нарушено се акцентира върху правния интерес при установителните искове като предпоставка за тяхната допустимост, за да се разграничи надлежно легитимирания ищец от всички останали правни субекти. Само надлежният ищец има гарантираното от закона право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото по отношение на всеки един ищец и ответник, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право. В случая с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба правния интерес на ищцата от воденото на иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД произтича от самото качество на ищцата като страна по договора при съмнения за действителността на който, правното й положение е смутено.Ищецът винаги има правен интерес да внесе яснота в отношенията си със дадена страна , като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка. Всеки може да се позове на констатирана нищожност в дадена правна сфера, а за страната по сделката правния интерес за това винаги е налице, още повече че в случая искът с правно основание по чл.55 от ЗЗД е предявен като частичен и наличието на влязло в сила решение досежно недействителност на клаузи от договора между страните ще го ползва евентуално и в бъдещи производства.

Предвид така изложените съображения МОС намира жалбата за основателна, а атакуваното определение за незаконосъобразно, поради което в тази му част следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя 415.00лева разноски по водене на делото. Водим от гореизложеното, МОС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №829 от 20.06.2023година , постановено по гр.д.№ 267/2023година по описа на Районен съд Монтана в ЧАСТТА,с която е прекратено производството по отношение на иска с правно основание чл.124 ,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1,пр.2 и ал.2,пр.1 от ЗЗД .

ОСЪЖДА „С.К.“ООД гр.*, ЕИК *,представлявано от Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. от гр.*С ЕГН ********** сумата от 415 лева направени разноски в производството по настоящето дело.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ДЕЛОТО да се върне на Районен съд Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3