Решение № 11968 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11968 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138252 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2023г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, **************** като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответникът не изпълнил задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди О. А. Н. да плати сумата 2704,43 лева, представлява цена на топлинна 1 енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, **************** за периода м. май 2020г.- м. април 2023г., сумата 331,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 28.12.2023г.; сумата 39,33 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2021г.30.04.2023г., сумата 8 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.02.2021г.02.10.2021г. върху платена главница за м. декември 2020г., включваща и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.03.2021г.- 28.12.2023г. върху главницата за периода 01.01.2021г.- 30.04.2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. В отговора се оспорва дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Ответникът не оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения н.а. № 224/ 06.10.2023г., т. I, рег. № 1234, дело № 174/ 2023г., че ответникът О. А. Н. се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 103, с адрес: ******************, чрез правна сделка- продажба.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1014000562/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 473,06 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесния имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 688,68 лева. Видно от обща фактура № **********/ 30.06.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1114,53 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже 2 правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че на 06.10.2023г. (преди процесния период) ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху процесния имот. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответник в настоящото производство) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя извод, че ответникът е носител на правото на собственост върху имота за процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същият да се е разпоредил с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на разпореждането- 06.10.2023г.

Следователно, той се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през 3 процесния период, доколкото по делото е установено, че е бил носител на правото на собственост върху имота.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020г.- м.

04.2023г.

С определение от 19.11.2024г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:

Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 14,21 лева за периода м. м. октомври 2019г.- м. декември 2020г., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с 4

Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск относно вземането на 26.06.2024г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016 г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, задължението за м. март 2021г. е станало изискуемо на 15.05.2021г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.05.2024г., преди предявяване на иска. В процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не ползва ищеца по отношение на заявените вземания в производството, които са възникнали след посочения период.