Решение № 477 от 10.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Плевен, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Н.а при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №

20224430106033 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по ИМ от М. Н. Д., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Л.Н. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че „*** се е снабдила с ИЛ от 04,10,2011 г., издаден по ч.гр.д.№4702/2011 г. на ПлРС, против ищеца, за сумата от 585,19 лева главница, 124,15 лева договорна лихва за периода 30,04,2008 г. – 30,03,2009 г., 216,03 лева обезщетение за забавено плащане за периода 30,05,2008 г. – 24,06,2011 г., ведно със законната лихва от 18,07,2011 г. до окончателното изплащане на сумата и 125,00 лева деловодни разноски. Посочва се, че въз основа на този изп.лист е образувано изп.д.№1915/2012 г. по описа на ***, като в хода на образуваното изп.д. взискателят е прехвърли вземането си на настоящия ответник.Твърди се, че в следствие на цесията, с молба от 17,09,2015 г. ответникът е поискал да встъпи в правата на взискателя по изп.дело и е конституиран като такъв. Посочва се, че в хода на изп.дело взискателя е поискал прилагането на изпълнителни способи, след което е изтекъл период на бездействие и с постановление от 19,07,2022 г. *** е прекратила изп.дело поради настъпила перемпция. Твърди се, че с молба от 07,09,2022 г. ответникът е поискал образуването на ново изп.д. въз основа на основание същия изп.лист, като е образувано изп.д.№895/2022 г. на *** и до ищеца, като длъжник, е изпратена ПДИ, връчена на 19,10,2022 г.

Твърди се, от датата на последното изп.действие до датата на образуване на новото изп.д. е изминал срок, подълъг от пет години, поради което е погасена възможността за принудително събиране на вземането. В заключение моли съда на основание чл.439, ал.2 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът М. Н. Д., в качеството му на длъжник по изп.д.№895/2022 г. на ***, не дължи сумите, за които е издаден ИЛ от 04,10,2011 г., по ч.гр.д.№4702/2011 г. на ПлРС, и за което е образувано посоченото изп.д., а именно – 715,32 лева неолихвяема сума, 585,19 лева главница, 436,39 лева лихви, 124,90 лева разноски по изп.д, 205,14 лева такса по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и 150,00 лева разноски /за ДТ и адв.възнаграждение/, като погасени по давност. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска.

Посочва се, че от събраните доказателства се установява, че последното валидно изп.действие на взискателя по изп.дело е поискания с молба от 17,07,2017 г. опис, което е прекъснало давността съгласно т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. Посочва се, че към 07,09,2022 г. – когато е образувано изп.д.№895/2022 г. на ***, правото на взискателя да иска по принудителен ред събиране на своето вземане, е било погасено по давност.

В срока за отговор, ответникът *** депозира писмен отговор чрез ***, в който ангажира становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва се, че на 17,09,2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов ответник, която е прекъснала давността. В последствие на 17,07,2017 г. от взискателя е 1 поискано насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като на 19,07,2017 г. до длъжника е изпратено съобщение за насрочения опис, което е валидно изпълнително действие, което прекъсва давността. С последваща молба от 11,10,2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Твърди се, че съобразно постановената съдебна практика - ППВС№3/1980 г., образуването на изпълнителното дело прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече, като едва с ТР№2/26,06,2015 г. на ВКС е дадено различно разрешение и е отменено, като загубило сила ППВС№3/1980 г. Твърди се също, че в мотивите на посоченото ТР изрично е посочено, че същото има действие от датата на обявяването му, като даденото в т.10 разрешение се прилага от тази дата и само спрямо висящите производства, но не и за приключилите преди това.

Твърди се, че в случая следва да се приеме, че от образуването на изп.дело №1915/2012 г. по описа на *** до 26,06,2015 г. намира приложение ППВС №3/1980 г. и погасителната давност не тече, независимо дали има извършени изпълнителни действие. Твърди се, че в случая, началната дата на давността е 26,06,2015 г. и давността не е изтекла. Твърди се също, че след тази дата има извършени действия по изпълнението, които прекъсват давността – молбата от 17,09,2015 г., молбата от 17,07,2017 г., молбата от 11,10,2019 г. Посочва се също, че съобразно ТР№2/2013 г., давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие. В заключение се посочва, че общата погасителна давност не е изтекла и искът следва да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски. В молба, депозирана преди съдебно заседание, проц.представител на ответника сочи, че искът следва да бъде отхвърлен. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че по заявление на *** било образувано ч.гр.д. №4702/2011 г. по описа на РС Плевен, по което била издадена заповед за изпълнение.

Не е спорно между страните, че на 04,10,2011 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя - ***, с който на 27,09,2012 г. било образувано изп.дело №1915/2012 г. по описа на ***, ЧСИ с район на действие Окръжен съд Плевен, вписан с рег.№ 815 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по изпълнителните листове, следва да се приеме, че главницата касае задължения за връщане на предоставени в заем суми, които се погасяват с петгодишна давност.

Образуваното изпълнителното производство е прекъснало давността. От представеното копие на изп.д.

№1915/2012 г. на *** се установява, че на 12,10,2012 г. до длъжника в изп.д. е изпратена ПДИ, за която няма данни да е връчено, а на 08,12,2013 г. е залепено и уведомление по чл.47 от ГПК.

С молба от 17,09,2015 г. ответникът в настоящото производство е уведомил ЧСИ за прехвърляне на вземането по изп.лист на *** и е поискал да бъде конституиран като взискател. С молба от 17,07,2017 г. по изпълнителното дело, новият взискател е поискал насрочването на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. Насрочен е опис на движими вещи в дома на длъжника за 28,08,2017 г. от 11,00 до 13,00 ч., като няма данни призовката за принудително изпълнение да му е връчена. С постановление от 19,07,2022 г. изп.д.

№1915/2012 г. на *** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С молба от 07,09,2022 г. *** е поискал образуването на ново изп.дело, като е образувано изп.д.№895/2022 г. по описа на ***. На 19,09,2022 г. е изпратена ПДИ до длъжника и запорно съобщение до *** за наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. №895/2022 г. на ***.

По основателността на иска - съдът счита, че погасителна давност за вземането е била прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. №1915/2012 г. на *** – с молбата от 27,09,2012 г., в която са налице искания за извършване на изпълнителни действия. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от 2 задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп.дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС №3/1980 г.

Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС №3/18,11,1980 г. и ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. дело №2382/2017 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №3/18,11,1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26,06,2015 г. с ТР №2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 27,09,2012 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26,06,2015 г. След тази дата е започнала да тече нов давностен срок.

В практиката се приема, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.