Решение № 43 от 15.03.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Тутракан, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100410 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 3149/28.07.2023, поправена с молби вх.№ 3756/07.09.2023, вх.№ 4072/26.09.2023, вх.№ 4244/05.10.2023 на М. З. М. с ЕГН ********** срещу В. Н. З. с ЕГН **********, Н. З. М. с ЕГН **********, С. Н. Р. с ЕГН ********** и Р. Н. Р. с ЕГН **********:

1. за признаване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по наследство от своите родители на 300/1100 идеални части от Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки; и 2. за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 32 от 18.08.2003 г., том I , № 2466, дело № 247/2003 на нотариус Й. Д. с район на действие Тутракански районен съд, вписан с вх.рег.№ 2279/18.08.2003, като акт № 186, том V, дело № 1022/2003 на СВ-Тутракан, с който Н. З. М. с ЕГН ********** и Ш. К. М. с ЕГН ********** са признати за собственици на Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, при граници и съседи: поземлен имот № III-589, улица, улица и поземлен имот № V-593, като отмяната се иска за 1

300/1100 идеални части и построената полумасивна жилищна сграда.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, която е 3/11 от данъчната оценка за целия имот (4745,30 лв) – 1294,17 лева. Платена е държавната такса от 50 лева.

Предмет на делото е и насрещният иск на В. Н. З., с който иска от съда да осъди М. З. М. да му предаде владението на 300 кв.м., явяващи се част от 1100 кв.м. на гореописания имот, на който ищецът по насрещния иск твърди, че е изцяло собственик по договор за дарение от 2022 г., направено от родителите му, които са собственици на вещта на основание нотариалния акт, описан в пункт 2 на първоначалната искова молба, а ответникът по насрещния иск държи въпросните 300 кв.м. без основание. Насрещният иск също е вписан, платена е държавна такса от 50 лева за него, същият е редовен и допустим.

Ищецът М. М. твърди чрез своя процесуален представител, че с ответника Н. М. са братя и наследници на своите родители З. Х. и Ф. Х., които през 1947 г. са се сдобили чрез замяна с процесния недвижим имот от 1100 кв.м. След смъртта на майката през 1982 г. ищецът излага, че наследниците, са разделили площта на имота от 1100 кв.м. на три приблизително равни части, като той заел средната от 300 кв.м., в която складирал свой селскостопански инвентар. В исковата молба се твърди, че фактическото разделяне представлявало доброволна делба – неоформена документално, а в отговора на насрещния иск, се настоява, че представлява разпределение на ползването. През 2003 г. ответникът Н. М. и съпругата му се сдобиват с констативен нотариален акт, с който са признати за собственици на целия имот от 1100 кв.м. на основание давностно владение и през 2022 г. се разпореждат с него чрез дарение в полза на ответника В. З.. Последният предявил на ищеца нотариална покана да освободи ползваната площ от 300 кв.м. Ищецът М. М. моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответниците В. З., Н. М., С. Р. и Р. Р., действащи чрез своите процесуални представители, депозират идентични по смисъл и съдържание отговори, с които оспорват исковата молба като нередовна, недопустима и неоснователна. Оспорват твърдението, че между наследниците е постигната доброволна делба, нито че е имало договорка кой каква част от имота да ползва. Твърдят, че М. М. е поставил оградите, с които е обособил площта от дворното място, която ползвал, без правно основание. Настояват, че откакто Н. М. и съпругата му са се сдобили с констативния НА през 2003 г., никой не им се е противопоставял. Молят за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

По насрещния иск В. З. моли същият да бъде уважен, а в отговор на него М. М. оспорва същия като неоснователен.

В откритото съдебно заседание страните поддържат изложените до този момент процесуални искания и становища, като никой от тях няма възражения по доклада на делото.

В дадения от съда срок постъпват писмени защити от всички страни с 2 вх.№ 1077/05.03.2024, вх.№ 1078/05.03.2024, вх.№ 1079/05.03.2024 и вх.№ 1105/06.03.2024 г. В последната, за първи път ищецът навежда нови доводи, свързани с придобивна давност, неотносими към първоначално заявеното и докладвано придобивно основание – наследствено правоприемство.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

На 14.10.1947 г. З. М. Ю. , за когото страните не оспорват, че е общият им наследодател, като баща на ищеца М. М. и на ответника Н. М., сключва договор за замяна на недвижими имоти в с. Цар Самуил. С протоколно определение от 22.02.2024 съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че имотът, който е дал в замяна, е бил съсобствен между него и съпругата му Фатме Юсеинова Хасанова, придобит по време на брака им.

Полученият от З. М. Х. (Ю.) в замяна имот е именно процесното дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., което се установява от Удостоверението за идентичност на недвижим имот рег.индекс № РД-14-6906 #1/23.08.2023, издадено от кмета на Община Тутракан.

От удостоверението за наследници изх.№ АО-12-255/03.05.2023, изд. от община Тутракан, съдът констатира, че З. М. Х. е починал на 26.09.1969 г., оставяйки за наследници: своята съпруга Ф. Ю. Х.; четиримата си сина – ищецът М. З. М., ответникът Н. З. М., М. З. М. и А. З. М.; и дъщерята М. А.

Ю. Става ясно от обясненията на ищеца, че М. А. Ю. е еднокръвна сестра на четиримата брата, родена от първия брак на баща им.

От същото удостоверение за наследници се установява, че съпругата на З. Х. – Ф. Х. е починала на 11.12.1982, оставяйки за свои наследници четиримата си синове – М., Н., М. и А. А. е починал на 25.02.1989 г., оставяйки за свои наследници съпруга, две дъщери и петима сина. М. е починал на 26.04.2008 г., оставяйки за наследници три дъщери.

За М. А. Ю. няма доказателства, че е починала. Така твърди ищецът.

Освен това, по негови думи, тя имала двама синове, но и те починали отдавна, без да оставят наследници. Съдът не приема тези твърдения за доказани. След като сестрата на ищеца и на ответника Н. М. фигурира в удостоверението за наследници на техния баща, прието по делото без възражения, в което не е отразено, че тя е починала, страните имат правен интерес и възможност да образуват производство по Глава петдесета от ГПК – „Установяване на факти“, където да установят факта на смъртта на тяхната сестра и/или нейните наследници, ако има такива. Дотогава съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалния документ, на осн. чл. 179, ал. 1 от ГПК.

Не се наведоха твърдения, нито се събраха доказателства, че някой от наследниците на З. Х. и Ф. Х. са се отказали от тяхното наследство.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Г., П. и М., че след смъртта на Ф. Х. тримата ѝ сина, без А., са разделили двора на приблизително три равни части, чрез мрежа и жив плет, като ищецът М. М.

3 заел средната третина, в която складирал селскостопански инвентар и продукция. Според показанията на свид. Г., разделянето е станало 2-3 години след смъртта на Ф., т.е. някъде през 1984-1985 г. Показанията на свидетеля И., че дворното място е разделено на две, са изолирани, но все пак и той потвърждава наличието на вътрешна ограда, целяща да обособи на отделни площи единният в административно и кадастрално отношение имот.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 32 от 18.08.2003 г., том I, № 2466, дело № 247/2003 на нотариус Й.

Д. с район на действие Тутракански районен съд, вписан с вх.рег.№ 2279/18.08.2003, като акт № 186, том V, дело № 1022/2003 на СВ-Тутракан, ответникът Н. З. М. и Ш. К. М. са признати за собственици на цялото дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м.

С Нотариален акт за дарение № 166, том 2, рег.№ 2011, дело № 320 от 14.06.2022 на нотариус М. К. с район на действие ТнРС, вписа с вх.рег.№ 1234 от 14.06.2022, като акт № 44, том V, дело 825/2022 на СВ-Тутракан, ответникът Н. З. М. и Ш. К. М. даряват на своя син – ответника В. Н. З. процесната недвижима вещ.

Последният отправя нотариална покана, чрез адв. М., до ищеца да освободи имота от вещите, които съхранява там, като съдът приема, че поканата е отправена след 14.06.2022 г. и преди 18.04.2023 г., когато в отговор чрез услугата „Телепоща“ М. М. отказва да освободи дворното място.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Първоначалният иск на М. М. е по чл. 124 ГПК за установяване право на собственост, позовавайки се на наследствено правоприемство от своите родители – чл. 48 във вр. чл.5, ал. 1 от Закона за наследството във вр. чл. 77, предл. последно от ЗС. Правният му интерес се извежда от наличието на нотариален акт, с който ответникът В. З. се легитимира като собственик на цялото дворно място и по този начин конкурира правата на ищеца като наследник. Тъй като В. З. черпи основания от констативния НА от 18.08.2003 г., с който родителите му са признати за собственици на недвижимата вещ по давност, този констативен нотариален акт подлежи на отмяна или на изменение в съответната част, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, при уважаване на първоначалния иск.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. В тази връзка и с оглед липсата на изменение по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК на основанието на иска, съдът не следва да обсъжда доводите за придобИ.е на спорните идеални части по давност от страна на ищеца М. М..

Насрещният иск на В. З. е по чл. 108 от ЗС – т.нар. ревандикационен иск. Той също е за собственост, като в установителната му част е за целия имот от 1100 кв.м., а не само за частта, върху която М. М. упражнява фактическа власт. Правният интерес за цялото дворно място се извежда от 4 оспорването на М. М., че родителите на Васвиди З. са придобили по давност цялата недвижима вещ с констативния нотариален акт от 2003. В осъдителната част на ревандикационния иск се претендира осъждането на М.

М. да предаде владението върху 300-те кв.м., които ползва.

По първоначалния иск на М. М. по чл. 124 от ГПК

Съгласно чл. 103, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.), недвижимите вещи и правата върху тях, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при което дяловете на съпрузите са равни. Тези правила се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузи преди влизането в сила на кодекса при заварени бракове. Следователно, процесният недвижим имот е бил имуществена общност между съпрузите З.

Х. и Ф. Х. Имуществената общност е прекратена със смъртта на З. Х. през 1969 г.

На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, делът на З. Х. в недвижимата вещ, който е равен на този на Фатме Хасанова, е преминал към нея и към петте му деца. Тоест, те са наследили по 1/6 ид.ч. от наследството му, което за половината вещ, означава по 1/12 ид.ч. от нея.