Решение № 81 от 14.11.2025, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Луковит, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. Й.А като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20254320200104 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от А. Ю. А. ЕГН ********** с адрес в ***, **, против Наказателно постановление № 24- 0297- 000237, издадено на 07.08.2024г. от ***, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е останал недоволен от наложеното му административно наказание, поради което обжалва в цялост НП. В жалбата си твърди, че на посочените в НП време и място е бил нападнат и жестоко пребит от баща и син без да има вина. Сочи и че нарушението, за което е обвинен не е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Жалбоподателят, А. Ю. А., редовно призован, не се явява.

Явява се адв. К.С. от АК- гр. В.Т. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло, а в полза на доверителя му да бъдат присъдени сторените разноски.

Въззиваемата страна, *** **, не се явява и не се представлява.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят А. Ю. А. притежава валидно СУМПС № *** с правоспособност категории С, Ткт, СЕ, D, B, AM.

На 22.06.2024г. около 15:30 ч. в общ. Луковит, на път Общински № LOV1095 жалбоподателят управлявал автобус “*****, собственост на “***, като в района на 7+860 км. в посока с. ***, не се движил във възможно най-дясната част на платното, навлязъл частично в лентата за насрещно движение и се сблъскал странично с насрещно движещия се лек автомобил ***

1

По сигнал за ПТП на местопроизшествието били изпратени служители на РУЛуковит- М. А. И. и И. П. Д., които установили водачите на двата автомобила, участници в произшествието. Установили също така, че жалбоподателят А. А. е видимо пострадал, тъй като по-рано му е бил нанесен побой. На мястото се намирали и служители на РУЯбланица във връзка с подаден сигнал за побой по същия случай.

Гореописаното нарушение било констатирано от актосъставителя М. А. И.- на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Луковит след преглед на записи от видеокамери, които били разположени в ***о в района, в който е станало произшествието.

За констатациите си, актосъставителят съставил на жалбоподателя А. С. GA № 1174458, в който било описано като нарушение това, че А. Ю. А. в качеството си на водач на автобус не се движи възможно най-вдясно по платното за движение, като на ляв завой на суха настилка навлиза частично в лентата за насрещно движение и се е сблъсква странично с насрещно движещия се автомобил *** с което реализира ПТП с материални щети. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.

А. е съставен в РУ- Луковит на дата 22.06.2024г. и е връчен на жалбоподателя, който го е подписал без да направи възражения.

Не са направени и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на А. е издадено обжалваното НП №24- 0297- 000237 от 07.08.2024г. на ***, с което на жалбоподателя А. Ю. А., е наложена глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта и приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка.

От показанията на актосъставителя М. А. И. се установява, че двамата с колегата му Д. били изпратени на местопроизшествието по сигнал за ПТП. Когато отишли, установили водачите на двата автомобила, участници в ПТП и това, че жалбоподателят е видимо пострадал, тъй като преди пристигане на полицаите е бил пребит. По сигнал за побой във връзка със същия случай на мястото се намирали и служители на РУ- Ябланица.

Актосъставителят констатирал процесното нарушение въз основа на видеозаписи от охранителни камери, които били поставени началото на ***о. От прегледа на записите свидетелят установил, че жалбоподателят при управление на процесното МПС не се е движил в дясната лента, а е навлязъл в лявата лента, като по този начин е реализирал пътнотранспортно произшествие.

В показанията си свидетелят И. П. Д. потвърждава констатациите в А. За случая споделя, че жалбоподателят, движейки се в посока с. ***, на ляв завой, е навлязъл частично в лявата лента и при разминаване с насрещно движещия се лек автомобил, се е блъснал в него. При проверката на място проверяващите установили спирачния път на автомобила, управляван от жалбоподателя. По думите на свидетеля спирачните следи били на разстояние приблизително 30-40 метра от осевата линия, в лявата част на пътното платно, което е послужило за определяне на мястото и посоката на движение на автомобила преди настъпване на местопроизшествието.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Процедурата по съставяне на А. и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и 2 съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното на делото НП, издадено въз основа на акта, е посочена нарушената разпоредба на ЗДвП и е описано ясно и точно въведеното със съответната норма санкционно релевантно поведение. Отделно от това, наказанието е наложено въз основа на точно посочени санкционни норми, които отговарят на нарушението.

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че управлявайки автобус ***, не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение.

Принципът на разположение на едно МПС на пътното платно е установен с разпоредбите на чл. 15, ал.1 от ЗДП и чл. 67, ал.1 от ППЗДП и определя на пътните превозни средства задължението да се движат възможно най-вдясно на пътното платно, а когато то е с повече от една пътна лента, да използват най-дясната свободна лента. В последния случай движението е правомерно, ако МПС се движи в очертаните граници на дясната лента, без значение дали се намира в средата

, по-вдясно, или по-вляво. Следователно, в диспозицията на нормата са въведени две правила за поведение, като неизпълнението на всяко от тях съставлява различно нарушение.

В настоящия случай, макар в НП и в А. да не е посочена цифрово конкретната хипотеза на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, която е счетена за нарушена, тази непълнота не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до неяснота на обвинението. В постановлението е налице ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, от което безспорно се установява, че жалбоподателят не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение и на ляв завой е навлязъл в лентата за насрещно движение. Това описание индивидуализира нарушението по първата хипотеза на чл. 15, ал.

1 от ЗДвП и позволява на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита. Поради това, съдът счита, че липсата на цифрово обозначаване на конкретната хипотеза не опорочава наказателното постановление, което съдържа достатъчно фактически и правни основания за извършено нарушение.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че пътният участък, в който е настъпило произшествието е двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока, разделени от осева линия. При това положение е приложима първата хипотеза на горецитираната норма.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва извод, че жалбоподателят А. Ю. А., управлявайки автобус ***, не се е движел възможно най-вдясно на платното за движение, а е навлязъл в лентата за насрещно движение, като следи от спирачен път са били констатирани в лявата част на платното, на около 30-40 метра от осевата линия. Последното става ясно от показанията на разпитания И. П. Д.. С оглед на тези данни съдът приема, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.15, ал. 1, предл. първо, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателната му отговорност.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен и е могъл да се движи възможно най-вдясно, но не го е сторил, в резултат на което е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Правилно наказващия орган е определил санкцията по чл. 180, ал. 1, предл. трето от ЗДвП в минималния предвиден в закона размер - глоба в размер на 20,00 лева. Същата е справедлива и съответства на извършеното нарушение.

Съдът не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. На са налице данни, които да обусловят пониска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения Следва да се има предвид, че с поведението си жалбоподателят е създал реална опасност за движението и участниците в него, като е реализирал ПТП с материални щети.

3

Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото съдът отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП 24-0297-000237/ 07.08.2024г., издадено от ***, с което на жалбоподателя А. Ю. А. ЕГН ********** с адрес в ***, **, е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14- дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4