Решение № 17 от 13.01.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Стара Загора, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Н П. Г.а като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530202961 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-003101 от 30.09.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“.

Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание моли съда да го отмени.Мотивира се,че не е извършено административното нарушение виновно.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Г. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно 1 нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 02.04.2021 г. година около 14.00 часа в по път 1-5 км 258 + 300 в община Опан в посока север жалбоподателят Н.К. управлява лек автомобил марка „ Ситроен „ с рег. № СТ 8719 СМ собственост на Д К. и М.С, като МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДП.Собственика е уведомен с писмо № 128 р – 3145 /11.03.2021 г. от Гаранционен фонд.

Описаната фактическа обстановка се установява от постановление на РП град Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство от 10.09.2021 г.в едно с приложената преписка № 1228 зм-225/19.08.2021 г. на ОДМВР град Стара Загора, Справка за сключена застраховка „ ГО“, показанията на свидетеля Ч.В. / актосъставител/.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП и съответно е наложил административно наказание – на основание чл. 175, ал. 3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС .

2

При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.

В обстоятелствената част на

Наказателното постановление не са посочени основни факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение –с какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила, кога и как е връчен акта за прекратяване на регистрацията и кога е получено от собственика уведомително писмо № 128 р – 3145 /11.03.2021 г. от Гаранционен фонд.

Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на нарушителя обективните и субективните признаци от състава на претендираното административно нарушение.

Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита / нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си /, а от друга опорочават формата на наказателното постановление – последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.

Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.

От установената фактическа обстановка и непосочването на 3 акта / ИАА / , с който е била прекратена регистрацията и неговото връчване/ кога е връчен / не могат да се направят никакви изводи за субективните признаци от състава на нарушението – до колко нарушителят е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението, до колко нарушителят е могъл да предвиди и предотврати обществено опасните последици.

В конкретният случай обаче нарушителят като водач на МПС е жалбоподателят Н.К., който не е собственик на автомобила.

Собственици са Д К. и М.С.

Следователно ако някой е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на МПС то това е бил собственика, но не и жалбоподателя Н.К..Последният нито е знаел , нито е имало как да узнае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, което дава основание на съда да приеме, че не е знаел основни факти от състава на административното нарушение / автомобилът е с прекратена регистрация /, която фактическа грешка съгласно чл. 14, ал. 1 НК изключва умисъла.

Незнанието, че автомобилът е с прекратена регистрация дава основание да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици / поради незнание на основни факти /, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди и предотврати – обективно не е имал възможност да извърши проверка дали автомобила е с прекратена регистрация и не е бил длъжен, тъй като автомобила е бил с регистрационни номера т.е. изключва се и несъзнаваната непредпазливост, а непредвиждането на обществено опасните последици изключва и съзнавата непредпазливост / самонадеяност/.

4

Изложените съображения в наказателното постановление, че нарушението е извършено по непредпазливост са неправилни и неприемливи по няколко съображения :

Формата на вина е единствено умисъл.

По изложените съображения по-горе липсват и двете форми на вина непредпазливост.

Задълженията на водача да провери наличието на задължителна застраховка „ ГО „ / каквито аргументи са изложени в наказателното постановление / каса е състава на административно нарушение по КЗ, но не и на чл. 140, ал. 1 ЗДП.Съставът на чл.

140, ал. 1 ЗДП от обективна страна не включва наличие или липса на застраховка „ ГО „.

Следователно съдът приема, че не е извършено деянието виновно, поради което не се покриват субективните признаци от състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и чл. 6 ЗАНН въобще за административно нарушение.

По изложените съображения поради допуснато съществено процесуално нарушение и липса на вина наказателното постановление подлежи на отмяна.

На основание чл. 63 б. „ Д „ ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат.

Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал 5 адвокатски услуги на адв. Г. Г. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /, който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил възнаграждение в размер на 150 лева.

Заплатеното възнаграждение е под минимума съгласно Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.

18, ал. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатите, който е 300 лева и няма основание за намаляване.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ 21-1228-003101 от 30.09.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на Н. Д. К. от град Стара Загора, кв. „ ***,вход Б, етаж 2, ап. 34 ЕГН – **********.

ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на Н. Д. К. направените по делото разноски в размер на 150 / СТО И ПЕТДЕСЕТ / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6