Определение № 99 от 01.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Габрово, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Частно наказателно дело № 20254200200159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.

С Постановление от 07.05.2025 година на Габровска окръжна прокуратура е прекратено наказателното производство, по ДП сл.д № 66/2020г. на ОСО ОП Габрово водено за престъпление по чл.343, ал.3 предл.трето, б.“б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В законният срок постановлението за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от С. Р. Р. в качеството му на наследник на Р. С. Р. и Т. К.а.

В жалбата се сочи, че постановлението за прекратяване е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че не са били извършени всички действия по разследването, с оглед изясняване обективната истина по делото, както и пора това, че наблюдаващият прокурор е анализирал избирателно събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че по делото не са изяснени в пълнота причините поради които автомобилът управляван от Р. Р. е навлязъл в насрещното платно, като не е изследван видеорегистратора монтиран на автомобила на св.Т.. Сочи се техническа възможност, чрез която да се възстановят „загубените“ видеоблокове касаещи запис с видеорегистратора на инкриминираното ПТП. Жалбоподателят изразява несъгласие със становището на прокурора, че св.Т. не е допуснал нарушение на чл.15, ал.1 и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че с предходното си поведение, преди произшествието св. Т. сам се е поставил в положение на невъзможност, чрез избраната от него маневра да предотврати настъпването на общественоопасния резултат. Прави се искане да бъде отменено 1 прекратителното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването и прилагане на закона.

Жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, от надлежна страна и с оглед на това се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като се запозна с доводите изложени в жалбата и с мотивите на прокурора изложени в обжалваното постановление за прекратяване и като извърши преценка на събраните на досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

Наказателното производство е образувано на 02.09.2020г. на основание чл. 212 ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследване - оглед на местопроизшествие, за това че около 08,20 часа на 02.09.2020г. на ГП 1-4 София - Варна в района на м.Кална курия при км 99+691 при управление на с.а."Фолксваген транспортер" с рег.№ СВ 4382 KB собственост на ДСК Лизинг АД София/ във владение на „Боду"ООД София/ и управляван от Д. А. Т. от с.Поликраище и при управление на л.а."Опел Астра" с Р№ СА 8850РС, собственост и управляван от Р. С. Р. от гр.София са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на две лица Р. С. Р. и Т. К.а Р.а - престъпление по чл.343 ал.З предл.трето вр. с чл.342 ал.1 от НК.

По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства и са изготвени относими към разследването експертизи.

По делото няма привлечено обвиняемо лице.

С постановление от 07.05.2025г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на доказателства обосноваващи виновно поведение на св.Т., което да е в пряка причинна връзка със смърт на две лица и на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. В постановлението прокурорът е приел фактическа обстановка съобразена със събраните по делото доказателства, като подробно е извършил анализ на същите.

Съдът намира, че обжалваното постановление на ОП-Габрово е необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Проведеното разследване по делото не е всестранно и пълно.

Проверката на събраните при разследването гласни и писмени 2 доказателствени средства сочи, че направените констатации и правни изводи въз основа на тях са при липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

По делото е допусната съдебно автотехническа и повторна съдебна автотехническа експертиза

Видно от материалите по досъдебното производство е, че към заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза липсва сочената на стр. 40 от същото, мащабна скица. В заключението вещите лица са посочили, че ако водача на специализирания автомобил марка „Фолксвагена“ се е движел с разрешената скорост и при задействане своевременно на спирачната система към момента в който е забелязал навлезлият в лентата му за движение лек автомобил марка „Опел“, без да променя посоката на движение също щял да настъпи удар между двете превозните средства. Видно от стр.81 на том.3 от ДП, при тази хипотеза допирната зона между автомобилите е 0,3 метра. От заключението не става ясно дали вещите лица, изчислявайки допирната зона са отчели факта, че водача на „Опела“ не е предприемал спиране, но е предприел завой на дясно, за да се върне в неговата лента за движение. Следва да се отговори на въпроса, дали отчитайки предприетия завой на дясно от страна на водача на „Опела“ двата автомобила са щели да имат съприкосновение. Следва да се отговори, при тази хипотеза, при която ударът няма да е челен, какви биха били деформациите по двата автомобила и движението им след удара. Отговорите на тези въпроси са изключително важни, за да се направят правен анализ, за това дали св.Т. е спазил разпоредбата на чл.16, ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и ако не е, дали действията му са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Съдът счита, че за разкриване обективната истина по делото следва да се възложи допълнителна задача на повторната съдебно автотехническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

1. При движение на специалния автомобил „Фолксваген“ с разрешената за съответното място скорост от 90 км/ч, при своевременно задействане на спирачната система и движение без отклонение в ляво, щяло ли е да има съприкосновение с лекия автомобил марка „Опел“, като се отчете факта, че същия е предприел маневра надясно за връщане в собственото му платно.

2. Какви биха били деформациите по двете превозни средства и 3 движението им след евентуален удар между тях.

Съдът счита, че при извършения правен анализ, прокурорът не е съобразил изводите си с трайната практика на ВКС за това кога деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Не е съобразил с тази практика и изводите си за това, дали св.Т. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предприемайки „спасителна маневра“. Задължителната съдебна практика в ТР № 106/1983 по н.д.№90/82г. на ОСНК на ВС е изяснила в кои случаи е налице спасителна маневра, кога същата е правомерна и при кои положения водачът на МПС не носи отговорност за същата. Доколкото св.Т. е реагирал с аварийно спиране и отклонение посоката на автомобила в лявото за него пътно платно, действията му могат да бъдат окачествени като вид "спасителна маневра", която се извършва при внезапно възникнала опасност. За да е правомерна извършената маневра е необходимо тя да се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 от НК, като едновременно с това се уврежда имущество, а не се причинява смърт или телесно увреждане на лица, както и е необходимо опасността да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал.

2 от ЗДвП. В конкретния случай, видно от заключението на повторната съдебно автотехническа експертиза, св.Т. е можел, чрез отклоняване автомобила в дясно и заемане позиция в дясната част на пътното платно, както изисква чл.15, ал.1 от ЗДвП да избегне удар с навлезлия в неговото платно автомобил на пострадалите.

Прокурорът в мотивите си е трябвало да изследва и да даде конкретен и обоснован отговор дали св.Т. сам виновно се е поставил в положение на невъзможност да предотврати вредоносния резултат, какви задължения като водач на МПС е имал той към момента на възникването на създалата от неправомерното поведение на пострадалия критична пътна ситуация, изпълнил ли ги е съобразно с предписанията на закона в т. ч. и на предписанията на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 .

Съдът счита за нужно да посочи и следната съдебна практика относима към съответния казус: Решение №205/21.11.2008г.на ВКС по н.д. № 348/2008г. на съдия Павлина Панова, Решение № 298 от 10.02.2017г. на ВКС по н.д. № 1235/2016г. на съдия Милена Панева.Решение № 50161 от 08.02.2023г. на ВКС по н.д. № 471/2022г. на съдия Татяна Грозданова, Решение № 15 от 4

17.02.2011г. на ВКС по н.д. № 525/2010г. на съдия Лиляна Методиева и Решение №50148 от 08.12.2022г. на ВКС по н.д. 637/2022 на съдията Антоанета Данова.

На следващо място, съдът счита за допустимо искането на жалбоподателя да се направи опит за възстановяване на загубените видеоблокове за периода 08:58:01 часа до 08:59:27 часа от видеорегистратора поставен в автомобила на св.Т., чрез използването на специализиран софтуер.

Информацията от тези кадри безспорно ще допринесе за изясняване на поведението на св.Т. непосредствено преди удара. Видно от показанията на св.М. В., който е служител отговарящ за инж.системи за сигурност в „Боде“ООД / стр.11-113 от том втори на сл.дело/ е че същия е предал хард диска на който на записващото устройство в специализирания автомобил се съхраняват оригиналните записи от камерите в същия, които в последствие са свалени на USB. Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, изготвена от вещото лице И.н Г. / 115-123 от сл.дело/ е че експертът след изследване на устройството съхраняващо записите от автомобила е установил ,че на 02.09.2020г. записът съхранен в устройството започва в 08.35.40 и продължава до 08.58.01, като след прекъсване на записа, следващия запис започва в 08.59.27 и завършва в 09.21.04. Налице е прекъсване в работата на устройството в размер на 1мин. И 26 сек. Експертът е установил според данните от лог-файла на устройството ,че същото е изключено с код 0Х01, което означавало „Анормално рестартиране: загуба на захранване, срив в системата или друга неидефинирана аномалия“ Следователно прекъсването е настъпило най-вероятно в следствие на настъпилото ПТП. Липсата изобщо на извършен запис от устройството по горните причини прави невъзможно и неговото възстановяване по искания от жалбоподателя метод. Следователно съдът приема, че искането на жалбоподателя да се сканира хард диска по сектори, за да се открият „загубените“ и „непоканени“ видеоблокове не би довело до възстановяване на същите, поради липсата изобщо на запис през време на прекъсване на работата на записващото устройство.

По изложените съображения съдът приема, че липсва всестранно, пълно и обективно разследване по делото, поради което представителят на обвинението в обжалваното постановление не е отговорил убедително на 5 въпроса дали св.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата и ако са налице нарушения дали същите са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съдът приема,че обжалваното постановление на ОП-Габрово е немотивирано и необосновано, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване при което да се изпълнят указанията дадени в мотивната част на това определение .

На основание гореизложеното и чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я и з ц я л о ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на наказателното производство от 07.05.2025г. на прокурор при Габровска окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП по сл.дело № 66/2020г. по описа на ОСО ОП Габрово, като НЕОБОСНОВАНО и НЕПРАВИЛНО , и връща делото на прокурора за продължаване на разследването съобразно указанията на съда в мотивите на определението.

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от съобщението до Окръжна прокуратура – Габрово и до жалбоподателя.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 6