Решение № 390 от 11.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Т., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500396 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№583/02.04.2024г. по гр.дело№2425/2020г. на ВТРС, съдът е: -отхвърлил установителен иск с правно чл.124 ал.1 от ГПК от М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.

„Д.Ч.“№.. вх... ап..., срещу „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.

В.“№..., за приемане на установено, че Заповед№2084/1.09.2020г. относно налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение“ е издадена от лице, с което няма трудови правоотношения и тя не го обвързва, като неоснователен; -отхвърлил установителен иск с правно чл.124 ал.1 от ГПК от М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д. Ч.“№.. вх... ап...., срещу „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№..., за приемане на установено, че Заповед№99/3.09.2020г. относно прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение е издадена от лице, с което М. И. Д. няма трудови правоотношения и тя не го обвързва, като неоснователен; -признал уволнението на М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д.Ч.“№3 вх.В ап.24, извършено със Заповед№2084/01.09.2020г. на Управителя на „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№281, с която се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.195 ал.1 ввр. чл.190 ал.1 т.2 ввр. чл.188 т.3 ввр. чл.187 ал.1 т.1 от КТ и издадената въз основа на нея Заповед№99/03.09.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за законно, издадените Заповед№2084/01.09.2020г. и Заповед№99/03.09.2020г. за законосъобразни, а искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ - за неоснователен; -отхвърлил иска на М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д.Ч.“№.. вх... ап...., срещу „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№..., с правно 1 основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Търговски представител“ в „С.“ООД, като неоснователен; -отхвърлил исковете на М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д.Ч.“№.. вх.... ап..., срещу „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№...., за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6476.05лв. - главница за периода: 04.09.2020г.-04.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 11.46лв. за периода: 04.09.2020г.-04.11.2020г., като неоснователни; -отхвърлил исковете М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д.Ч.“№... вх... ап..... срещу „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№...., с правно основание чл.225 ал.3 от КТ за сумата 1040.59лв. - главница, представляваща обезщетение за недопускане на работа на възстановен работник или служител за периода 07.08.2020г.-03.09.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане и акцесорна претенция за лихва за забава в размер на 9.92лв. за периода 04.09.2020г.-02.11.2020г., като неоснователни; -осъдил М. И. Д. с ЕГН**********, от гр.В.Т. ул.„Д.Ч.“№... вх... ап...., да заплати на „С.“ООД с ЕИК:......... седалище и адрес на управление: гр.В. бул.“Вл.В.“№.., сумата 1856.60лв. - направени по делото разноски за адв.възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. Д.(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) и допълнителна жалба от М. И. Д. против Решение№583/02.04.2024г. по гр.дело№2425/2020г. на ВТРС. Счита, че решението е незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила за водене на съдебния процес, за събиране на доказателства, за анализ на фактическата обстановка по делото, както и в нарушение на материалния закон при формирането на правните изводи на съда. Така решението на ВТРС било недопустимо във връзка с процесулани нарушения(-липса на даден от ответника отговор на двете искови молби на ищеца; -незаконосъобразно допускане на двамата свидетели на ответника; законосъобразен отказ на ищеца да бъдат приложени по делото, като доказателство книжата на НЧХД№182/2021г. на ВТРС, който не бил уважен от ВТРС). В указания месечен срок ответникът не бил депозирал отговор по чл.131 от ГПК, като по този начин загубил възможност да противопоставя в първото по делото съдебно заседание възражения , които имат за предмет правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Въпреки това, ВТРС приел, че ответника е оспорил твърденията на ищеца, изложени в исковите молби. Съдът допуснал до разпит двама свидетели на ответника, с които той искал да докаже факти и обстоятелства, които не бил оспорил с редовно подаване по реда на чл. 131 ГПК, на отговори на исковите молби. Твърде се и за нарушаване на диспозитивното начало в съдебния процес в това, че при постановяване на мотивите на ВТРС относно двата отрицателни установителни искове ВТРС, чрез мотивите си удостоверил, че служебно - по своя инициатива, правил справки в ТР. Освен това, подаденият от ответникът покъсно отговор на исковата молба е подаден чрез адв.К.К. от АК-Д., без да е представено пълномощно, т.е. без учредена представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника. През фазата на делото за събиране на доказателства ответникът не бил действията на адв.К.К. от АК-Д. извършени преди 09.04.2021г. Едва по приложеното към гр.дело№2425/2020г. на ВТРС - в.ч.гр.дело№288/2021г. на ВТОС била депозирана молба от ответника с вх.

№5706/09.04.2021г., с която той представял пълномощно на адв.К.К. от АК-Д., с което се удостоверявало, че от 09.04.2021г. този адвокат вече имал процесуална представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по гр.дело№2425/2020г. на ВТРС. Счита за 2 неправилно отхвърляното на двата установителни иска. Ищецът-въззивник отрича правото на въззиваемия ответник да черпи права от Заповед№2084/01.09.2020г. и Заповед№99/03.09.2020г., като твърди, че тези заповеди са неистински документи досежно трудовоправните отношения на страните по делото. Автор на двете заповеди е друго дружество, а не дружеството-ответник по делото. „С.“ООД с ЕИК:......... с адрес: гр.В. район „В.В.“ бул.“В. В.“№... - работодател на въззивника. Изписаното дружество за издател на двете заповеди „С.“ООД гр.Д.. Не била посочена точна и неопровержима идентификация с посочване на ЕИК: на фирмата издател на заповедите. В обжалваното решение ВТРС изложило един единствен мотив, с който не уважил двата отрицателни установителни иска - според информацията отразена в ТР „С.“ООД гр.В. е правоприемник на фирма с наименование „С.“ООД гр.Д.. Счита, че събиране на информация в тази насока от ВТРС, чрез прилагане на служебното начало било в нарушение на чл.7 и чл.8 ал.2 ГПК. ВТРС не отчел факта, че този адрес в гр.Д. бил записан в ТР, като адрес за кореспонденция с органите на НАП.

Незаконосъобразно ВТРС приема, че след като в наказателното производство - НЧХД №182/ 2021г. на ВТРС са изложени факти и обстоятелства идентични с изложените от ищеца в гражданското производство, то мотивите в наказателното дело автоматично ВТРС е длъжен да пренесе в настоящото и не е длъжен да обсъжда всички наведени от нас факти и обстоятелства. Мотивите и писмените и гласни доказателства н наказателното производство не тежали със силата на присъдено нещо. Излага оплакване, че на 07.08.2020г. не бил допуснат от дружеството да изпълнява функциите на Търговски представител. Това недопускане се изразявало в отказа на ответника да предостави на ищеца средствата - оръдията на труда. Св.К. и св.С. потвърдили, че автомобил, телефон, складова наличност и компютърна конфигурация на 07.08.2020г. не били предадени на въззивника, като без тези средства на труда ищеца не можел да изпълнява служебните си функции. Св.С. потвърди, че въззивникът искал предаването на гореописаните средства на труда но той не му ги предал, защото от дружеството поставили условие преди да ги предаде, въззивникът да представи медицински свидетелство. В обжалваното решение ВТРС приема за законосъобразно изискването към ищеца поставено от ответника, като условие за да му предаде средствата на труда. Този правен извод е незаконосъобразен и противоречи на материалния закон .

Законодателя преценил, че медицинско свидетелство ответника има право да се изисква само по реда на чл.1 т.4 от Наредба№4/11.05.1993г. за документи, които са необходими за сключване на нов трудов договор, а в конкретния случай трудовият договор не бил прекратяван(трудовите правоотношения между страните не били прекъсвани). Периодът: 06.02.2018г.-07.08.2020г. по силата на чл.354 ал.1 т.1 от КТ се признавал за трудов стаж. При възстановяване на работа на незаконно уволнен служител от съда се считало, че трудовото правоотношение не е било прекратявано- прекъснато, от което обстоятелство следва правния извод, че трудовият договор не бил прекъсван за по вече от 3 месеца. Принципът на добросъвестност(чл.8 ал.1 от КТ) от страна на дружеството налагало на 07.08.2020г. да предприеме нужните действия за фактическото допускане на Д. до функциите на Търговски представител, за изпълнението на които се изисквало: -да има назначена комисия за предаване на складовата наличност; да има физическа възможност за работа с компютърната система на работодателя - „Тонеган“, която се намира в склада, чрез предоставяне на код за достъп; -предоставяне от Търговския директор график за посещение на търговските обекти, с които към момента дружеството има търговски взаимоотношения; -предоставяне на служебен телефон и автомобил с цел посещение и връзка, както с управлението на дружеството, така и с клиентите в гр. В. Т. и областта. Без да бъдат изпълнени тези действия, Д. бил възпрепятстван да започне изпълнение на основните си задължения вменени от работодателя му, чрез длъжностната му характеристика. Счита за неоснователни изводите на ВТРС по отношение на иска по чл.225 ал.3 3 от КТ, за недоказаност недопускане до работа на Д. за периода: от 07.08.2020г.-03.09.2020г. Този извод бил незаконосъобразен, защото дружеството не въвело навремени възражения срещу исковите молби, както и не представил незабавно на въззивника на 07.08.2020 г. нужните средства на труда. Моли ВТОС да обезсили, като недопустимо обжалваното решение и да върне делото за произнасяне от друг състав на ВТРС. В случай, че не бъде обезсилено решението на ВТРС, моли съда да отмени решението на ВТРС, като уважи предявените претенциите по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ и по чл.225 ал.3 от КТ. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание М. И. Д. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответника-въззиваем, както и да не присъжда разноски за транспортни разходи, които е поискал адвокатът - по преценка на съда.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „С.“ООД(чрез адв.K.К. от АК-Д.), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Безспорно било установено от събраните по делото доказателства, че М. И. Д. извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. Счита, че работодателят спазил императивните разпоредби на КТ, регламентиращи производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. В тази насока изводите на съда кореспондирали изцяло със събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а съдебното решение - като постановено в съответствие с тези изводи, се явявало обосновано и правилно. В подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение били налице голословни оплаквания и твърдения, които не следвало да бъдат зачетени като процесуално относими или от значение за материалното право и за спора, като цяло. В съдебно заседание въззиваемата страна(чрез адв.K.К. от АК-Д.) поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция(заплатено адв.възнаграждение и пътни разходи за явяване в 3съдебни заседания за маршрута Д.-В.Т. и обратно).