Определение № 32988 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32988 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110111503 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. Ч. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал.1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

Исканията на ищцата по чл. 190 ГПК са неоснователни, тъй като ответникът е представил исканите справки.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищцата А. Н. Ч. твърди в подадената на 28.04.2026 г. искова молба, че е сключила с ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № ******* от 15.10.2022 г., по силата на който й била отпусната в заем сумата от 1700 лв. В договора било предвидено, че кредитът следвало да бъде погасен в срок от 14 месеца, считано от датата на неговото усвояване на равни месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, всяка от 183,29 лв. Размерът на фиксирания годишен лихвен процент бил 40,93 %, а годишният процент на разходите – 46,86 %. Към момента на депозиране на исковата молба, ищцата погасила сума в размер на 1311,97 евро. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е налице съществен елемент от съдържанието му – посочване на действителен годишен процент на разходите, което противоречало на императивните изисквания на ЗПК, вкл. на правото на Европейския съюз, в който смисъл излага подробни 1 съображения; твърди се, че не е посочен лихвеният процент на ден. В разходите следвало да се включи и вноските за застрахователна премия. В условията на евентуалност се твърди, че посоченият в договора годишен лихвен процент надвишава три пъти законната лихва, т.е. налице е накърняване на добрите нрави. На осн. чл. 23 ЗПК договорът бил недействителен и потребителят дължал чистата стойност на кредита, а платеното в повече от 442,77 евро било недължимо платено. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, т. 10 и т. 20 вр. чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност, в случай че съдът намери, че договорът за кредит не е изцяло недействителен по изложените по-горе съображения, моли съда да прогласи нищожността на клаузата относно лихвения процент на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 442,77 евро, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 28.04.2026 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените искове. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с изискванията на закона. Не се оспорва, че застрахователната премия не е включена в ГПР, но се сочи, че същата не представлява общ разход по кредита, тъй като сключването на застрахователен договор в настоящия случай не е било задължително, в която насока са изложени подробни съображения. Ответникът счита за неправилно тълкуването на ищцата относно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и посочването на годишния процент на разходите, за което излага конкретни доводи. За неоснователни се считат и твърденията на ищцата, че не е посочен лихвеният процент на ден, както и че така определеният ГЛП е в противоречие с добрите нрави. Признава, че ищцата е платила суми в общ размер на 2618,16 лв. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в условията на евентуалност – с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, че той страда от пороци, водещи до твърдяната нищожност, и че е платила процесната сума в полза на ответника.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице основание за задържане на сумата, респ. погасяване на претенцията – вкл. валиден договор за кредит.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните на 15.10.2022 г. са сключили Договор за потребителски кредит № ******* за сумата от 1700 лв., че в договора е посочен ГПР 46,86%, че в същия не се включват разходите за застрахователна премия.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищцата по чл. 190 ГПК, както и за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 09:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищцата – и от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3