Решение № 332 от 23.12.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Б., 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101914 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С.*** представлявано от Изпълнителния директор Ю. Х. Ю., чрез юрисконсулт М. Г., с която срещу Г. Т. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б. *** е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца следните суми:

930,03 лв. (деветстотин и тридесет лева и 03 стотинки), представляващи главница за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г.. (падеж на последна погасителна вноска);

93,33 лв. (деветдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска);

341,24 лв. (триста четиридесет и един лева и 24 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б. - правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК.

Поискано е присъждане и на разноските по заповедното и установителното производство.

Препис от исковата молба и писмените приложения към нея са връчени на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.

По процесуалната допустимост:

Твърди се от ищеца, че на 2.11.2020г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 2.11.2020 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу ответника Г. Т. ЕЛ., произтичащи от Договор за паричен заем № 360955 от дата 1.10.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Сочи се, че Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г., изпратено с известие за доставяне.

1

Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 02.11.2020г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото не е получено, и се е върнало в цялост, видно от приложената към настоящата искова молба, обратна разписка.

Към настоящата искова молба също се представя от ищеца копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея и се иска установяване на факта на съобщаване цесията на длъжника.

Твърди се още, че на 01.10.2019г. „Сити кеш“ ООД, като заемодател и Г. Т. ЕЛ., като заемател са сключили договор за паричен заем с № 360955, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, се сочи, че съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Сочи се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 132,01 лв.

Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1132,01 лв., която е платима на 29 броя равни Седмични погасителни вноски, всяка в размер на 39,03 лв. при първа погасителна вноска 8.10.2019 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 21.04.2020 г.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 341,24 лв. за периода от 23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като се сочи, че за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.

По изложеното се сочи, че за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, като за целта е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Т. ЕЛ. и образувано ч. гр. д. № 20211210101368 г. по описа на Районен съд Б.,като е издадена заповед за изпълнение.

Длъжникът е подал възражение срещу същата, което обуславя правния интерес на ищеца от 2 подаването на настоящата искова молба.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на БРС.

Поискано е допускане и назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с посочени задачи.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.

Искът се определя като допустим, но неоснователен.

Сочи се, че договорът за кредит, както и приложените с него документи не отговарят на изискванията на ЗПК.

Твърди се, че не са спазени императивните разпоредби на ЗПК, като при сключване на договора е спазено общото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за писмена форма на хартиен носител.

Общите условия приложени към договора, както и Декларацията на заемодателя се твърди, че не отговарят на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК - не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно не по-малък от 12. В конкретния случай се твърди от ответника, че при съставяне на общите условия неразделна част от договора е използван шрифт по-малък от размер 12 и същият е почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПЗС за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В Общите условия по договора са подписани от кредитора, като в тях се съдържат уговорки по кредита, поради което се сочи, че същите съставляват елемент от договора за потребителски паричен кредит. С оглед на горното следва, че и по отношение на тях трябва да са спазени посочените законови изисквания, които твърдя, че не са, като същите се явяват недействителни изцяло по изрична разпоредба на закона - чл. 22 ЗПК. Тези изисквания се сочи, че са въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г.), който е в сила от 23.07.2014 г., т.е. били са в сила към датата на сключване на договора на 29.08.2017 г.

В договора за паричен заем се твърди, че липсва вписано правото на отказ на потребителя от него, срока, в който това право може да бъде упражнено, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В договора се сочи и липса и на информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Тази информация се твърди, че следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски договор, съобразно императивната правна норма на чл.22 от ЗПК.

По изложеното се сочи, че не е спазено изискването за спазване на императивното съдържание на договора за кредит.

Оспорват се като неистински представените от ищеца документи, поради което на основание чл.183 ГПК се иска задължаване на ищеца да представи в оригинал представените с исковата молба документи, а именно договор за паричен заем 360955/01.10.2019 г., погасителен план и молба за сключване на договор за паричен заем, общи условия по договор за заем.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. С писмена молба се поддържа предявените искове.

Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска. Поддържа се възраженията в писмения отговор.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б..Допусната и назначена е ССЕ и е прието заключение на вещо лице.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на 3 страните, сочи на установено следното:

На 01.06.2021г. ищецът, в качеството на заявител е подал заявление до РС Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу лицето Г. Т. ЕЛ.. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б., като е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 115 от 02.06.2021г., с която е разпоредено на длъжникът Г. Т. ЕЛ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: Б. И. Г. *** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , с ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: С. *****, представлявано от Ю. Х. Ю.изпълнителен директор, чрез пълномощник Д. М. Г. - в качеството на юрисконсулт, следните суми: сумата от 930,03 лв. /деветстотин и тридесет лева и три стотинки/, представляваща главница за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 360955 сключен на 1.10.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и Г. Т. ЕЛ., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 2.11.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 2.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 01.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 93, 33 лв. /деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/- договорна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г.; сумата от 341, 24 лв. /триста четиридесет и един лева и двадесет и четири стотинки/- обезщетение за забава за периода от 23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2021 г.; сумата от 27, 29 лв. /двадесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/- заплатена държавна такса и сумата от 75,00 лв.