Определение № 285 от 01.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Кюстендил, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500134 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. Д., със съдебен адрес: ***, насочена против Определение №119/23.01.2026 г. по гр. д.№2414/2025 г. на Районен съд – Дупница.

С обжалваното определение районният съд е прекратил на основание чл.129, ал.3 от ГПК образуваното пред него исково производство поради неизпълнени в срок указания за привеждане в редовност на исковата молба и като последица от прекратяването е върнал иницииралата производството искова молба.

С жалбата се оспорва правилността на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че с поправена искова молба отново не се открива конкретизиране на обстоятелствата по извличане на правен интерес за предявяване на исковата претенция. Сочи се, че с последващите поправени искови молби ищецът коректно е посочил обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои адресираното до съда искане, от които пък бил изводим и правния му интерес от търсената защита. Акцентира се на задължението на съда, с оглед наведените факти и обстоятелства, съотнесени към търсената защита, да определи съответната квалификация на спора. Счита се, че пълно и в срок са изпълнени дадените от съда указания, съответно поправената искова молба изцяло отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното 1 определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова молба на З.

Д. срещу З. Й. Л..

В производство по чл.129 от ГПК районният съд е констатирал нередовности на исковата молба, като с разпореждане от 16.10.2025г. ИМ е оставена без движение с указания до ищцата да: 1) наведе ясни твърдения дали претендираните вземания произтичат от договор, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане или друг фактически състав; 2) посочи датите, на които е заплатила всяка от претендираните суми; 3) посочи валутата, в която твърди да е възникнало задължението на ответната страна, съотв. в която претендира плащането; 4) наведе твърдения относно правния си интерес от предявяване на осъдителен иск при позоваване на издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение; 5) представи доказателства за внесена по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 253,10 лв.

С молба от 20.11.2025г. ищцата е представила поправена искова молба.

Районният съд е приел, че с поправената молба не са отстранени констатираните нередовности и е дал повторно указания, като с разпореждане от 28.11.2025г. исковата молба отново е оставена без движение с указания до ищцата, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението следва писмено да: 1) наведе ясни твърдения дали претендираните вземания произтичат от договор, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане или друг фактически състав; 2) посочи датите, на които е заплатила всяка от претендираните суми; 3) посочи валутата, в която твърди да е възникнало задължението на ответната страна, съотв. в която претендира плащането;

4) наведе твърдения относно правния си интерес от предявяване на осъдителен иск при позоваване на издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение.

В указания от съда срок ищцата депозира втора поправена искова молба. В последната е посочено, че ответницата по устен договор с ищцата е поела задължение да я представлява и да се разплаща от нейно име при последващо ангажиране на лица със съответна експертиза за заснемане, проектиране и крайно преотреждане на продадената на ищцата земя, ведно с узаконяване на закупената сграда, изградена върху нея, за което й е обявена като необходима сума от около 100 000 лева; с тази цел ищцата започнала превеждането на поисканите суми на допустими вноски по 2 500 щатски долара, като направените превода били два и възлизали на общата сума от 5 000 щатски долара; спорните парични преводи не касаели договорни отношения, а били извършени единствено по делегираното представителство от ответницата за сметка на ищцата; изхождайки от юридическата невъзможност за узаконяване на посочените обекти и от несбъдването на целените от ищцата последици, за което е превеждала спорните суми, се извличала и правната квалификация на предявения иск, а именно чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД – като получени от ответницата при „неосъществено основание“; отчитайки настъпилата изискуемост на вземането, ищцата първоначално инициирала заповедно производство по чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. №787/2025 г. на РС – Тетевен; по последното била издадена заповед за изпълнение и поради постъпило в срок възражение по чл.414 ГПК на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, който иск именно бил предявен в производството по гр.д.№2414/2025 г. по описа на РС Дупница; предвид изложеното е и заявен петитум с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.4 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, като последния съдържа искане за осъждане на ответницата да заплати процесните суми.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е приел, че и с повторната поправена искова молба не са отстранени констатираните нередовности, при което е прекратил образуваното пред него производство и е върнал исковата молба като нередовна. Мотива за връщане на исковата молба е изведен от установената от районния съд липса на правен интерес от предявяване на осъдителен иск при наличие на издадена заповед за изпълнение. Наличието на издадена заповед за 2 изпълнение за процесните суми се установява и в настоящото производство чрез направена служебна справка в ЕИСС, от която съдът е установил, че издадената по ч.гр.д. №787/2025 г. на РС – Тетевен първоначално е била обезсилена поради непредявяване на установитилен иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Обезсилването на заповедта е било обжалвано от заявителката З. Д. пред ОС – Ловеч, който съобразявайки, че в срок е предявен иска, инициирал производството по гр.д.

№2414/2025 г. по описа на РС – Дупница, ОС – Ловеч е отменил обезсилването на заповедта за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото процесуални действия.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът, въпреки дадените му указания, не е отстранил нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация на вида на предявения иск. Съдът е посочил, че при съществуваща заповед за изпълнение липсва правен интерес от осъдителен иск, но ищецът не е уточнил дали поддържа установителна или осъдителна претенция.

Настоящият състав намира тези изводи за незаконосъобразни по следните съображения:

От съдържанието на исковата молба е видно, че ищецът е изложил обстоятелства за проведено заповедно производство, издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение от длъжника. Като правно основание на претенцията си е посочил разпоредбите на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 55, ал.

1, предл. второ от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, искът по чл.

422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск. Неговата цел е да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение.

В конкретния случай, към момента на предявяване на иска, заповедта за изпълнение не е била обезсилена (обстоятелство, установимо от съда при извършена служебна справка в ЕИСС). При наличието на действаща заповед за изпълнение, за кредитора липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане.

Защитата му е ограничена до специалния ред по чл. 422 от ГПК. Следователно, предявеният иск по своята същност и правна характеристика е установителен, независимо от неточно използвания в петитума израз „да осъдите“. Посочената от ищеца правна квалификация по чл. 422 ГПК еднозначно сочи неговата воля да се ползва от специалния ред за защита, предвиден при оспорване на вземането в заповедното производство.

Съгласно основни принципи на гражданския процес, залегнали в чл. 7 и чл.

146, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да определи правната квалификация на претендираното право въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства.

Несъответствието между обстоятелствената част, сочеща на производство по чл. 422 3

ГПК и формулирания осъдителен петитум, представлява нередовност на исковата молба. Тази нередовност обаче не е основание за връщане на молбата, а задължава съда да предприеме действия по нейното отстраняване, като даде точни и коректни указания. Такива указания биха се изразявали в разясняване на страната, че с оглед на изложените факти и наличието на заповед за изпълнение, правният й интерес е само от предявяване на установителен иск и да й укаже да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с установителния характер на претенцията.

Указанията на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК трябва да бъдат ясни, конкретни и законосъобразни. Неизпълнението на неточни или незаконосъобразни указания не може да бъде основание за връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК. В случая, изискването за „конкретизация“ е неточно, тъй като видът на иска е предопределен от закона и фактите по делото.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което е върната исковата молба, е постановено в нарушение на процесуалните правила. То следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да приеме, че е сезиран с установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №119/23.01.2026 г. по гр. д.№2414/2025 г. на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото на РС - Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4