Решение № 58 от 23.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Благоевград, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201330 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „А***, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, с управител Е* Р*, против НП №712327-F707695/11.07.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-гр.С*, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАПгр.С*, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт, като се твърди, че обжалваното НП е издадено в нарушение на процедурата по ЗАНН, както и в нарушение на европейското право и принципа non bis in idem. Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Поддържа, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като 1 такова следва да се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се отхвърли. Заинтересованата страна, надлежно призована, чрез процесуалният си представител поддържа същото становище. /За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл.

63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №*** от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№**** от 2016г., Определение №**** от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№****г., Определение №**** от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№**** от 20221г., Определение №****/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№****г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на 2 този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / Районна прокуратура-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител и становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН./НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 10.08.2023г. и в законният 14дневен срок срещу него е подадена и процесната жалба-на 16.08.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея . Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи 3 по несъмнен и категоричен начин, че на 27.05.2023г., длъжностно лице при ТД на НАП-С* /св.Д./, в присъствието на колегата си –св. М., двамата служители /инспектори/ при санкционният орган, е съставил на дружеството-жалбоподател АУАН №***. Акта е съставен за това, че при извършена проверка на същата дата, в 15.24 часа, в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно ресторант , находящ се на адрес:с.Д***, местност Б***, стопанисвано от жалбоподателя, след направена контролна покупка , изразяваща се в заплащане на капаро на стойност от 200.00лв. в 15.10. часа на 27.05.2023г., заплатени от св.М. Д., за това плащане не бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта и работещо фискално устройство с № ****, регистрирано в НАП към 09.05.2023г. В акта е отразено също така, че след заплащането на въпросното капаро, платеца се легитимирал като контролен орган на НАП, при което му е бил издаден и отпечатан дневен финансов №0000199/27.05.2023г., в който тази продажба не била отразена, включително и чрез издаване на фискална касова бележка. Това деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Акта е съставен на мястото на проверката и връчен на датата на съставянето му на управителя на процесното дружество срещу подпис.

Въз основа на АУАН, на 11.07.2023г., Началник Отдел „Оперативни дейности“-С*, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, съгласно делегирани му правомощия със Заповед на изпълнителния директор на НАП и упълномощаване на АНО№ЗЦУ-1149/25.08.2020г., е издал обжалваното НП №712327-F707695, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 700.00лв. НП е връчено чрез разписка на процесното дружество и срещу подпис на неговият законен представител на 10.08.2023г.

Между страните не е спорно, че за процесната проверка е изготвен и нарочен Протокол на 27.05.2023г. от страна на св.Д. като на тази проверка видно от Протокола е присъствало и лицето управителя на процесното дружество. Самият Протокол с посочени в него аналогични фактически твърдения като тези в АУАН, също е връчен на този управител в деня на изготвянето му. Към протокола и като доказателство към издаденият в последствие АУАН срещу процесното дружество е приложен цитираният в 4 акта дневен фискален отчет в провереният обект на 27.05.2023г. и в него не е отразена покупка като капаро от

200.00лв. Същевременно видно то приложеният също към преписката като доказателство, Опис на касата от 27.05.2023г., в тази каса е била налична паричната сума от 200.00лв.

Изложените в АУАН фактически твърдения се навеждат отново при разпита на свидетелите по акта Д. и М. . Двамата сочат, че посетили провереният обект и извършили контролна покупка като заявили, че искат да организират в ресторанта мероприятие за 1200лв., за което заплатили капаро от 200.00лв. За това капаро не им бил издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство и те не били отчетени като приход за жалбоподателя на датата на покупката. За проверката съставили първо нарочен Протокол, а след това и АУАН, който връчили ла законният представител на жалбоподателя .

В хода на процеса е разпитан и очевидеца-св.К., която работи в провереният ресторант и е била в него при процесната проверка. Именно тя е служителят, с който са комуникирали проверяващите лица при направата контролната покупка и предоставянето на процесното капаро. Същата установява, че свидетелите по акта се представили за клиенти , които желаят да организират тържество в ресторанта, за което оставили в брой сумата от 200 лв., като капаро. Тези пари не били отразени като покупка чрез фискалното устройство в обекта, защото св.К. сочи, че реално това не е покупката, поискана от клиентите. Тя става такава след направата на тържеството и генериране на окончателната сметка от него, от която се приспада даденото капаро като дължима сума за плащане от клиента, но иначе цялата сума на окончателна сметка се регистрира като продажба в процесното фискално устройство именно към този по-скъсен момент. Това е била практика в обекта за да има предвидимост и сигурност, че ангажираните ресторанта клиенти, действително ще организират тържество в него и няма да се откажат в последствие, с което да се изгубят други възможни клиенти на заведението за тази дата. При даването на капарото св.К. сочи, че не е обективно възможно да се начисли и регистрира цялата окончателна сума за организираното тържество, защото не се нае нито колко хора ще дойдат на него, нито какво ще консумират и дали няма да поръчат и нещо в допълнение на заявеното от организаторите на тържеството. След като контролните 5 органи се легитимирали като такова, от провереният ресторант им върнали даденото капаро от 200.00лв. и на практика то не е и станало приход в бюджета им за деня на проверката. В подкрепа твърденията на св.К., че капарото се осчетоводява предварително само с квитанция по посочените от нея причини, е и приложена към преписката квитанция от 02.06.2023г. именно за предоставено капаро от 200.00лв.

Като доказателства по делото и преписката са приложени цитираните копия от фискални бонове за датата на проверката и времевият отрязък на контролната покупка, от които не се установява регистриране на тази покупка и извършеното плащане за нея от страна на проверяващите лица /л.26-л.29/.

След процесната проверка и заради констатацията на проверяващите лица за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДД именно в рамките на тази проверка, осъществена на 27.05.2023г., на процесното дружество е издадена и ЗПАМ №ФК-С2228-0128701/14.06.2023г. заради описаното в АУАН нарушение като на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за достъп „ до провереният обект-ресторант за срок от 14 дни.С Писмо от 12.01.2024г. обаче санкционният орган уведомява съда, че тази ЗПАМ не е влязла в сила и с нея не е налагана визирана принудителна административна мярка на провереният обект и жалбоподателя.