Решение № 22 от 23.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Станка Ст. А. в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600222 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №13 от 25.05.2023г. по НОХД№145/2021г. на Окръжен съдЯмбол, подсъдимият Р. П. Н., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.06.2018 г., около 21.50ч., при управление на МПС - лек автомобил „БМВ“,с pen № ** **** **, собственост на "Сирена Апартмънтс" ЕООД, със скорост 123 км. в час, по лявата пътна лента на автомагистрала „Тракия“, в посока от гр. София за гр. Бургас, на около километър 308 след друг неустановен по делото лек автомобил, на разстояние от около 50,6м. и движещ се успоредно с друг неустановен лек автомобил в дясната пътна лента, е нарушил правилото за движение на пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не е предприел аварийно спиране на управляваното от него МПС, поради възникнала опасност за движението, изразяваща се в спрял попътно пред него в лявата пътна лента автомобил „Форд Транзит“ с per. № * **** **, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗДвП, който автомобил „Форд Транзит“ се е намирал на разстояние от 134 м. в момента, когато движещият се пред лек автомобил „БМВ“ друг неустановен автомобил се е отклонил надясно към дясна пътна лента, в резултат на което е 1 предизвикал ПТП и е причинил по непредпазлИ.ст смъртта на Е. С. И. на 25 години от с. Перперек, обл. Кърджали, който се е намирал на пътя в нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП - в лявата пътна лента на автомагистралата до дясната страница на „Форд Транзит“, с лице към нея, в зоната на плъзгащата се врата, като пострадалият не е бил в движение и е бил с издаден назад ляв долен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието му е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 385,59 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР- Ямбол, както и 6109 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд- Ямбол.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв.М. А. - защитник на подсъдимия, с оплаквания за нейната незаконосъобразност, необоснованост, несправедлИ.ст и постановяването й при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправена е молба въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

В срока по чл.322 от НПК е постъпило възражение от частните обвинители А. М. и Н. И., чрез упълномощения им повереник - адв.Р. М., в което се излагат обстойни съображения за аргументация на позицията, че обжалваната присъда е обоснована и правилна, съобразена с изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложените с нея наказания са справедливи и пълноценно биха изпълнили целите по чл. 36 от НК. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да се първоинстанционния съдебен акт.

Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас в съдебните прения пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че в хода на съдебното следствие и при формирането на изводите си по фактите окръжният съд не е допуснал съществени 2 процесуални нарушения. Подробно обосновава становището си за неоснователност на тезата на защитата за случайно деяние по смисъла на чл.

15 от НК, защото подсъдимият не се е съобразил с разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и виновно, по непредпазлИ.ст, е причинил автопроизшествието, в какъвто смисъл споделя аргументите от осъдителната присъда на първият съд. Намира, че няма основания за допълнително смекчаване на наказанията, определени в размер на шест месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Отбелязвайки липсата на протест и жалби от частните обвинители, посочва, че от 2008 г. до датата на ПТП подсъдимият е санкциониран с 3 наказателни постановления и 5 фиша за различни нарушения на ЗДвП и че с настоящото престъпление е отнет е жИ.т на млад човек, син, брат и баща на малолетно дете, който е полагал усилия за прехраната на семейството си. Изразява становището си, че смекчаващите отговорността обстоятелства и съпричиняването на вредоносния резултат не следва да бъдат преувеличавани. Предлага да се потвърди присъдата на ЯОС, като обоснована и законосъобразна.

Частните обвинители А. М. и Н. И., редовно призовани, не се явяват. От тяхно име е депозирана молба от повереника им, в която изразяват съгласие за разглеждане на делото в отсъствието им и като поддържат депозираното възражение молят да присъдата да бъде потвърдена.

Адв. К. Т. - повереник на редовно призованите и неявили се частни обвинители С. И., Н. И. и Е. И., намира въззивната жалба за немотивирана и неоснователна. Придържа се към изложеното от прокурора и моли апелативния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като развива подробни съображения за обосноваване на заявените в нея оплаквания. На първо място акцентира върху допуснато от ЯОС съществено процесуално нарушение, изразило се в протИ.речието между присъда и мотиви към нея по отношение размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което е довело до невъзможност да се установи какво е вътрешното убеждение на съда и неговата действителната воля относно размера на това наказание. Твърди, че липсва 3 обоснован отговор на възражението на защитата за невъзможността авариралия неосветен микробус да бъде стане видим за подсъдимия, респ. подсъдимият да е бил длъжен да забележи на 134-я метър спрелия микробус пред него и съответно да предприеме аварийно спиране. Поддържа тезата си, че стореното от подсъдимия не изпълва състав на престъпление, защото разкривало белези на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Отправени са две алтернативни искания - въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първия съд или като отмени присъдата да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му и поддържано изменено обвинение.

Подсъдимият се присъединява и поддържа становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

При постановяване на присъдата си Окръжен съд - Ямбол е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, което налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от същия съд.

Съдебният състав на ЯОС е постановил осъдителна присъда, като в диспозитива на същата е признал подсъдимия Р. Н. за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, отлагайки на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.

В мотивите на първоинстанционната присъда, касаещи наказанието, съдът е изложил обстоятелствени съображения за приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК и е определил на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода. Обективираната преценка на ЯОС, че отмерването на това наказание следва да е „в размер, който е в рамките на абсолютния законов минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ -л.284, т.2 от НОХД№145/2021г. на ЯОС и двукратното посочване на този размер на наказанието, изключва възможността за допусната техническа грешка при изписването му. В случая е налице протИ.речие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната присъда по отношение на определения срок на 4 наложеното на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия Р. Н. наказание лишаване от свобода.

Присъдата е единство от диспозитив и мотиви, поради което несъответствия между тях са недопустими и е нужно съдът да бъде последователен в своите изводи, като диспозитивът трябва да произтича логично от мотивите на решението - чл.305,ал.2, ал.3 от НПК.

Констатираното протИ.речие между мотивите и диспозитива на обжалваната присъда, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключва възможността да се установи действителната воля на съдебния състав по обсъждания на тайно съвещание въпрос по чл.301, ал.1,т.3 от НПК, довело е до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н., поради е налице неяснота относно размера на определеното основно наказание и може да се приравни с липсата на мотиви. Посоченото съществено процесуално нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, доколкото тя няма как да замести и подмени волята на решаващия орган и може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първата инстанция.

Наличието на констатирания порок, обуславящ отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ЯОС, прави безпредметно обсъждането на останалите развити във въззивната жалба доводи, но същите следва да се съобразят при новото разглеждане на делото.

Нужно е също да се има предвид, че съдът приема изменение на обвинение само когато прокурорът е упражнил надлежно правомощията си по повдигане на ново обвинение по реда на чл.287 от НПК. По делата от общ характер обстоятелствената част на обвинителния акт определя фактическите рамки на обвинението и в тези рамки съдът е обвързан да се произнесе.

Когато събраните в съдебното следствие доказателства дават основания за изменение на обвинението в първата предвидена хипотеза (съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението), прокурорът в процедурата по чл. 287, ал. 1 от НПК следва от една страна, да очертае конкретната промяна/замяна/допълване, която прави в съответните части от обстоятелствената част на обвинителния акт (отбелязването, че се касае за скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС преди настъпване на ПТП, начина на осъществяване на деянието, нарушеното правило за движение, поведението на подсъдимия и месторазположението на пострадалия, 5 категорично не внася яснота). От друга страна трябва ясно да посочи новите фактически положения, явяващи се основание за измененото обвинение, тъй като именно срещу новите факти продължава да се осъществява защитата.

Фактическите параметри на произнасянето на съда по новото повдигнатото обвинение не се изчерпват с промяна единствено в заключителната диспозитивна част на обвинителния акт, защото дори и акуратната й детайлизация не може да подмени нужната промяна на вече въведените в обстоятелствената част на същия процесуален документ конкретни факти. В случая изменението на обвинението е внесено единствено в диспозитивната част на обвинителния акт, като е постигната ненужно усложнена фактическа конструкция, която от своя страна е възпроизведена изцяло и в диспозитивната част на присъдата. В обжалваните мотиви приетата фактическа обстановка (гърба на л.272 - л.274 от НОХД№145/2021г. на ЯОС) представлява съчетание на части от отразената в обвинителния акт фактология, на направеното изменение, на заключенията на повторната тройна АТМЕ и на медицинските експертизи. Отсъствието на съответните корекции в обстоятелствената част на обвинителния акт, поставя съда и страните в недопустимо положение по свое усмотрение и водейки се от предположения да преценят кои от цялата съвкупност обстоятелства - вече описаните в обвинителния акт и нововъведените с направеното изменение, индивидуализират (от обективна и субективна страна) извършеното престъпление, съобразно новото обвинение, респективно кои фактически твърдения отпадат или остават; какви нови обстоятелства наред или вместо тях се включват в предмета на доказване след повдигане на новото обвинение и по какъв начин се компелират. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва стриктно следи за законосъобразно упражняване на правомощията на прокурора по повдигане на ново обвинение по реда на чл.287 от НПК, в случай на проявена от негова страна инициатива.