Решение № 109 от 30.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

Христо Томов

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600198 по описа за 2023 година С Присъда № 37/10.10.2022 г. по НОХД № 764/2021 г. на Окръжен съд – Русе подсъдимият Н. А. Н. е признат за невиновен в това, че на 14.07.2018 г. в гр. Русе, в качеството си на Ръководител на пристанищен терминал Русе – Запад, съгласно трудов договор № С-40/01.04.2015 г. и длъжностна характеристика, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - осигуряване на безопасността на работещите по товаро -разтоварна дейност на несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, собственост на „Рубишипс Транспорт“ ООД – Русе, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Д. М. Е., назначен по трудов договор № С-12/18.01.2016 г. на длъжност „водач мотокар" в Държавно предприятие „Пристанищна инраструктура“ СП, Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал, Русе Запад, гр. Русе, нарушил посочените по-долу нормативни изисквания, като не изпълнил задълженията си като Ръководител на пристанищен терминал Русе и не предприел от името на работодателя всички необходими мерки за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд по: чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда; чл.

4, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега и чл. 31 от Задължителни правила за българските пристанища на река Дунав, в сила от 25.07.2008 г., издадени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като с това причинил смъртта на Д. М. Е., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.

123, ал. 1 от НК.

1

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.

Подаден е протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Русе против присъдата с оплакване за неправилност. Излагат се доводи, че установените обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото, а направените от съда правни изводи противоречат на закона. Иска се отмяна на присъдата, както и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Н. А. Н. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подадено е допълнително изложение към протеста, в което са изложени подробни съображения в подкрепа на искането на ОП – Русе.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Р. Р., като повереник на частните обвинители М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е. срещу постановената присъда. Наведено е оплакване за неправилност, тъй като не отговаря на събраните по делото доказателства и на съдебната практика при сходни казуси. Навеждат се доводи, че в хода на процеса са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които се доказват описаните в обвинителния акт нарушения и престъпление, извършени от подсъдимия.

Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Н. Н. да бъде признат за извършеното престъпление с налагане на съответните наказания.

В допълнение към въззивната жалба от адвокат Р. Р. са развити подробни съображения в подкрепа на искането.

В съдебно заседание представителят на ВТАП поддържа подадения протест против присъдата, като моли да се уважи. Заема становище, че подсъдимият Н. е бил отговорен за осъществяване на контрол по спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и че дейността, която той изпълнява представлява източник на повишена опасност. Неправилни са изводите на първостепенния съд, че Н. не се явява адресат на нормата на чл. 275, ал. 1 КТ, както и на задълженията по разработването и утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай не са били спазени правилата по отношение на условията на труд, както и правилата за разтоварването. Не са били предвидени спасителни кръгове и жилетки, като това било сторено едва след инцидента. При извършената проверка от Агенция „Морска администрация“ и Дирекция „Речен контрол“ гр. Русе са били дадени препоръки за задължително използване на спасителни жилетки от лицата, качващите се на безекипажни и самоходни кораби. Според прокурора, първоинстанционният съд тълкува стеснително понятието „пристанищен оператор“, като това противоречи на нормативната уредба, така и на житейската логика. Счита, че по несъмнен начин е доказано обвинението срещу Н.. Моли да бъде отменена присъдата на Окръжен съд – Русе и да бъде постановена нова такава, с която Н. Н. да бъде осъден за престъплението по повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което на бъде отложено на основание чл. 66 НК.

Частният обвинител М. А. Е. не се явява и не взема лично становище.

Частният обвинител Д. М. Е. не се явява и не взема лично становище.

Частният обвинител М. М. Е. не се явява и не взема лично становище.

Адвокат Р. Р., повереник на частните обвинители М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е. поддържа подадената жалба и допълнително изложение към нея. Посочва, че съгласно 2 длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител пристанищен терминал“, с която подсъдимият е бил запознат, той е следвало да осъществява ръководство, организация и контрол на дейността на Пристанищния терминал Русе – запад.

Съгласно т. 6 от нея, подсъдимият е имал и задължение да познава и спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, както и да контролира спазването на тези изисквания от работниците и служителите в терминала. Според повереника, подсъдимият не само не е осъществявал контрол за спазването им, а е допуснал да се наложи порочна практика да бъдат отваряни капаци на безекипажни баржи, като е възлагал на служители на пристанището и лично е участвал при извършването на подобни действия. Счита, че изводът на първостепенния съд относно факта, че към датата на инцидента на пострадалия не му е било възложено конкретно да извършва лопатиране на товара в трюма на баржата противоречи на събраните доказателства, тъй като всички свидетели са заявили, че са били наясно с това, че работният процес ще продължи в събота до довършване на разтоварната дейност на баржата.

На следващо място се сочи, че е неправилен е извода на съда, че конкретните действия на пострадалия на датата на инцидента не са били част от трудовите му задължения. По делото е установено, че порочната практика е била наложена в дълъг период от време и всички са били наясно как се процедира, когато не пристигне подменната група, служителите на пристанището са отваряли капаците и са започвал работния процес. Това се е случвало със знанието и съгласието на подсъдимия, а в някои случаи и под негово ръководство. В хода на съдебното следствие пред двете инстанции е установено, че в конкретния случай въобще не е имало подменна група. В тази насока се посочва, че е било налице бездействие от страна на подсъдимия, тъй като той е следвало да се увери, че такава подменна група ще е налице, като не са събрани доказателства, че той е положил такива усилия. По делото е установено, че към датата на инцидента са липсвали предпазни средства – предпазно кръгове или пояси, спасителни жилетки и противоплъзгащи обувки. Повереникът моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде осъден за извършеното от него престъпление.

Адвокат Д. Ц., като защитник на подсъдимия Н. А. Н., заема становище, че присъдата е правилна. По делото е установено какво е било поведението на подсъдимия в деня на инцидента. Същият е провел е инструктаж, обяснил е каква дейност следва да се извърши, обърнал е внимание за спазването на здравословните и безопасни условия на труд. В показанията си стифадорът Ш. е потвърдил, че предния ден лично Н., като ръководител на пристанищния комплекс, е бил наясно, че разтоварването на безекипажната баржа не е приключило в рамките на работния ден и ще продължи на следващия ден. Помолил е Ш. да се свърже с представител на корабособственика и да го уведоми за подсигуряването на подменна група.

Защитникът изтъква, че нямам как подсъдимият физически да установи дали е била налице подменната група, тъй като непосредствено преди започване на работния ден е провел инструктаж, след което е отишъл на друга точка, където се е осъществявала разтоварна дейност на друг товар, както и не е бил уведомяван за липсата на подменна група. Такъв сигнал е следвало да подадат работниците, които са пристигнали на тази точка, но вместо това те са започнали самоволно да отварят капаците.

На следващо място от защитата се посочва, че правилно първостепенният съд е изходил в мотивите си от Постановленията на ПВС относно съдебната практика за престъпления, свързани с нарушаване правилата за охрана и безопасност на труда.

3

Според тезата на обвинението, наказателна отговорност следва да носи лице, което има нормативни задължения по организиране, ръководене и контрол върху дейността по охрана безопасността на труда. По делото изобилствали доказателствата в насока, че подсъдимият не е бил ангажиран с подобна дейност. Такива задължения са били възложени на длъжностните лица, които са експерти по здравословни и безопасни условия на труд. В хода на досъдебното производство са установени други лица, които са участвали пряко и непосредствено в организирането на безопасните условия на труд. Това са Ванко Т. – експерт ЗБУТ, „Труд консулт“, Т. Х. и Г. А.. Излагат се съображения за неприложимост на Наредба № 7 към конкретния случай, тъй като тя урежда отношенията, свързани с движението на корабите в пристанищата и тяхното разтоварване, които са търговски отношения между корабособственика, собственика на товара и пристанищния оператор.

С оглед събрания по делото доказателствен материал защитникът счита, че за подсъдимия е липсвала възможност и задължение да предвиди настъпилия резултат.

Установено е, че той се е намирал в друга точка, нямал е видимост, не е бил уведомен за липсата на подменна група. Подсъдимият не е давал изрично разпореждане как да се процедира, нито е било налице мълчаливо съгласие от негова страна. Изтъква се, че не е повдигнато обвинение за причиняване на смърт в следствие на неизползване на лични предпазни средства. От службата по трудова медицина, с оглед установения риск, е било преценено, че към онзи момент не следва да бъдат използвани спасителни жилетки и противоплъзгащи обувки, поради което не може да бъде изисквано от Началника на пристанищния комплекс да изисква носенето им. От защитата се иска да се потвърди присъдата.

В правото си на последна дума подсъдимият Н. А. Н. моли да бъде оправдан, като бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените протест и жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

При извършената проверка с оглед правомощията си по чл.314 НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първата инстанция, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й.

При извършената проверка въззивният съд счита, че първостепенният такъв e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Настоящият съдебен състав след като проведе разпит на св.В. Ц. и П. И., както и допълнителен такъв на св. С. А., Я. Р., Г. Г., Г. А. и Н. Ш. и като извърши собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка: