Решение № 4117 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4117 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100513530 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.11.2022 г. на ответника Р. Д. М., действащ чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Е. Б., срещу решение № 12333/07.11.2022 г. по гражданско дело № 16037/2022 г. на Софийски районен съд, 160 състав, в частта, с която ответникът е осъден на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 267,11 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода декември 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 5228; 14,98 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2019 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 28.3.2022 г. до погасяване на задълженията и 66,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 22.2.2022 г., като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 380,89 1 лева, представляваща разноски в производството пред СРС съразмерно на уважената част от исковете.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи - от събраните по делото доказателства не се установявало наличието на облигационно правоотношение, както и количеството доставена в имота топлинна енергия. Не се установявало и дължимост на таксата за ДР. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

„Н.“ АД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с 2 доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Настоящият състав на въззивния съд не споделя доводите на жалбоподателя за липса на доказателства за наличие на право на собственост върху имота в процесния период. Документ за собственост е представен, както и официални документи /удостоверения за налследници/, от които се установява преминаване на правото на собственост върху наследниците на лицата, които се установява да са били собственици на процесния имот.

Правото на собственост несъмнено може да се придобие и по наследство /чл.

77 ЗС и ЗН/, в който случай акт за собственост може и да не е съставен /подобно задължение в закона няма/. Ето защо няма и как от ищеца да се изисква да го доказва с подобен документ – нито е необходимо, нито е в неговите правни възможности да се сдобие с такъв. Доколкото не се установява ответникът да се е отказал от наследството на родителите си, то доказано е по несъмнен начин, че в процесния период е бил титуляр на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Това дали ползва имота, не обуславя освобождаването му от задължението да заплаща доставената в него топлинна енергия, а му дава възможност по реда на чл. 59 ЗЗД да претендира платените суми от лицето, което действително е ползвало имота, респ. доставената в него топлинна енергия. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС ответникът отговаря за половината от задълженията, възникнали във връзка с ползването на имота. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се 3 измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Този факт се установява и от представените и носещи подпис на ответника или на лице, намиращо се в имота, талони за отчет на уредите за дялово разпределение – видно не се отчитат ИРРО и водомер. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. Ответникът не е провел насрещно доказване, с което да опровергае или разколебае проведеното доказване от носещия тежестта на доказване, че сумите, представляващи цена на топлинна енергия, са в размер, по-малък от определения посредством заключението на СТЕ. По горните съображения въззивният съд счита, че доводите срещу правилността на решението в обжалваната част не могат да имат за правна последица отмяната му и отхвърляне на исковете в уважената част, поради което са неоснователни.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е в режим на етажна собственост, както и че е въведена системата за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Общите условия услугата може да се извършва от трето лице или от топлопреносното предприятие, като във всички случаи за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия потребителите в сграда – етажна собственост заплащат на ищцовото дружество възнаграждението, което от своя страна заплаща цената за 4 извършените услуги на дружествата за дялово разпределение /ако е извършено от трето лице/. Предвид установяване дължимостта на цената на ТЕ, то очевидно количеството потребена ТЕ е измерено и разпределено коректно. Следователно установява се услугата да е извършена и работата да е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение. Макар да няма данни за метода на определяне на цената, тя не надхвърля обичайния размер /съобр. чл. 326, ал. 2 ТЗ процесната сделка е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ/.

Предвид изложеното, както и предвид липсата на други доводи в жалбата, е налице пълно съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния. Жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12333/07.11.2022 г. по гражданско дело № 16037/2022 г. на Софийски районен съд, 160 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация 5

София” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Р. Д. М. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 25,00 лева, представляваща разноски държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието в процеса на „Н.” АД, като трето лице помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6