Решение № 132 от 03.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Кюстендил, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 1, т. 3. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на взискателя по изпълнително дело № 8 по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил за 2024 г. - К.К. ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П., №***, ет.***, офис *** представлявано от управителя С.Т.П. чрез пълномощника адв. Т.Д. от САК, преупълномощен от адв. Н. П. от САК, насочена срещу действията на съдебния изпълнител по приключване на производството по посоченото изпълнително дело с Разпореждане от 26.02.2024 г., т.к. разноските по изпълнението за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. не са събрани.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е неправилно.

Развити са аргументи, че взискателят може по всяко време в хода на изпълнителното производство да предяви искане за присъждане на разноските по изпълнението и до стабилизиране на разпореждането на приключване на делото..

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – длъжника.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна, защото в изпълнително производство адвокатски хонорар се предявявал при образуване на делото, което в случая не било сторено, а дори да се приеме, че е редовно предявен – той бил прекомерен.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени 1 доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 09.08.2023 г. взискателят К.К.

ООД е поискал от ЧСИ В.А. да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника А.Н.С., действаща като ЕТ „А.С.“. Към молбата са били приложени: изпълнителен лист от 13.07.2023 г., издаден по гр.д. № 20231520101064/2023 на КРС, както и пълномощно. Това е сторено своевременно като делото е било образувано под № 20237420400687.

По искане на взискателя от 13.11.2023 г. делото е препратено за продължаване на изпълнителните действия на ДСИ при КРС, където е образувано под № 8/2024 г.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 22.02.2024 г., в която не са отразени суми за разноски по изпълнението.

След получаването на поканата за доброволно изпълнение – на 22.02.2024 г., е извършено плащане в размер на общо 425 лв., като на 23.02.2024 г. е депозирана молба за прекратяване на изпълнителното производство поради изплащане на дълга с приложени доказателства в т.см.

С молба от 22.02.2024 г. взискателят, чрез пълномощника си адв. Н., е отправил искане за присъждане на разноски, за което е представен и договор за правна помощ от 15.12.2023 г., според който е изплатен адвокатския хонорар в размер на 400 лв. за образуването на изпълнителното дело.

По това искане взискателят е изложил възражения с твърдение, че е неоснователно.

С разпореждане по изп.д. № 8/2024 на СИС при КРС, държавният съдебен изпълнител е приключил производството по него, поради представяне на доказателства за цялостно погасяване на дълга и държавни такси – на осн. на чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Посоченото разпореждане е съобщено на взискателя на 11.03.2024 г., а жалбата му срещу него е постъпила в СИС при КРС с вх. № 193/25.03.2024 г.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

По указанията на чл. 435, ал. 1, т. от ГПК взискателят е активно легитимиран да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима, с оглед предмета на обжалваното действие на съдебния изпълнител. В случая жалбата е подадена от такава надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал., 1, т. 3 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

В случая се твърди, че съдебният изпълнител неправилно е приключил производството по изпълнителното дело с разпореждането си от 26.02.2024 г., приемайки, че всички дължими суми по него са събрани, без да вземе предвид изричната молба на взискателя от 22.02.2024 г., за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение и представени доказателства за извършването им.

По така поддържаните възражение следва да се посочи, че въпросът за 2 разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”, респ. както в за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство, като задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Тя предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото са налични данни, че процесното изпълняемо право е било погасено частично от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, както и частично в хода на самото изпълнително производство, като произнасяне по молбата на взискателя за присъждане разноски от 22.02.2024 г., ЛИПСВА.

Това налага да се изясни, че в случаите на приключване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК, необходимо условие е изпълнение на задължението. Приключването на изпълнението по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК обаче, е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. При изпълнена подобна хипотеза основание за уважаването на подадената жалба е наличие на непогасени задължения от конкретния длъжник, както и на разноските по изпълнението.

В случая се установява, че длъжникът е останал задължен за разноски – заплатен от взискателя адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело. С това не може да се приеме, че са били налице условията на чл. 433, ал. 2 от ГПК за приключване на изпълнителното производство. В този смисъл е необходимо да се посочи, че с оглед диспозитивното начало – чл. 6 ГПК, полагащите се на взискателя разноски по изпълнението се определят и събират само ако той е поискал това и в рамките на поисканото – така както всяко едно притезание на взискателя, което е предмет на изпълнението. Ако е налице подобно отправено искане съдебният изпълнител следва да прецени основателността му и да се произнесе по него в свой акт, който би подлежал на обжалване само от длъжника, тъй като само той има правен интерес от подобно обжалване /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/. Актът, с който съдебният изпълнител не признава основателността на подобно искане, не представлява акт за разноските, тъй като с него такива не се определят, а представлява отказ за извършване на действия по принудително събиране и удовлетворяване на тези разноски. Този отказ засяга само взискателя, на когото законът дава възможност за съдебно обжалване в чл.

435, ал. 1, т. 1 ГПК – като такъв, с който се отказва извършването на изпълнителни действия по събирането на поисканите разноски. И доколкото в случая произнасяне досежно разноските, въпреки заявеното изрично искане в т.см, липсва, въпросът за разноските е останал висящ понастоящем, респ. не са били налице условията на чл.

433, ал. 2 от ГПК, поради което следва да се приеме и че обжалваното разпореждане се явява преждевременно издадено, при липса на предпоставките на чл. 433, ал. 2 от ГПК за постановяването му и същото, като незаконосъобразно, следва да се отмени, а делото върнато на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия и произнасяне по заявеното искане в молба от 22.02.2024 г.

За пълнота на мотивите следва са се посочи също, че по общо правило в гражданския процес, не съществува ограничение за взискателя да предяви искането за 3 разноски при образуването на изпълнителното производство.

По разноските в настоящото производство:

В настоящето съдебно производство се претендират разноски от жалбоподателя. По разбиране на този съдебен състав обаче, такива не му се следват, т.к. жалбата е насочена срещу акт на съдебен изпълнител, в който случай нормата на чл. 78 от ГПК не може да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на органа по изпълнението, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ДСИ/ЧСИ правоимащата страна разполага с друга процесуална възможност.

По обжалваемостта:

Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд– арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на взискателя по изпълнително дело № 8 по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил за 2024 г. - К.К. ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. П., №***, ет.***, офис *** представлявано от управителя С.Т.П. чрез пълномощника адв. Т.Д. от САК, преупълномощен от адв. Н. П. от САК, действията на съдебния изпълнител по приключване на производството по посоченото изпълнително дело с Разпореждане от 26.02.2024 г. и

ВРЪЩА делото на ДСИ при КРС за продължаване на процесуалните действия по него съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при Районен съд – Кюстендил по изпълнително дело № 8 от описа за 2024 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4