Решение № 4782 от 12.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10679/2025
- Вид
- Решение № 4782
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4782 гр. София, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110110679 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Ж.
И. Г., ЕГН ********** и против К. С. Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес в ....
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 50712 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта при условията на солидарна отговорност на сумата от 3 353,66 лв. (три хиляди триста петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец август 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ... от която а) 2 852,52 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два лева и петдесет и две стотинки) – главница, представляваща 1 стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 19.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 447,86 лв. (четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.09.2022 г., в) 43,29 лв. (четиридесет и три лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 19.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 9,99 лв. (девет лева и деветдесет и девет стотинки) – лихва за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния им представител, депозира отговор, с който оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора ответниците не ангажират доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ответниците поддържа направените в отговора възражения и искания. Не прави доказателствени искания.
С определение № 18440 от 23.04.2025 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Далсия“ ЕООД, ЕИК 041029500, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Подпомагащата страна не изпраща законен или договорен представител в откритото съдебно заседание. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 50712 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице 2 обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните по делото, че в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ....
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Видно от приложените по делото договор за покупко – продажба на жилище с рег. № 163, том XXIX от 15.02.1971 г. и удостоверение за сключен граждански брак, двамата ответници са собственици на процесния топлоснаден имот, което обстоятелство не се оспорва от тях.
С оглед изложеното по делото безспорно е установено, че ответниците са собственици на процесния имот за исковия период в режим на съпружеска имуществена общност. От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента търговец, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е протокол от 21.08.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ЕООД (понастоящем с фирма „Далсия“ ЕООД) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № ТС – 807 от 01.11.2001 г., сключен между „Бруната България“ ЕООД и етажната собственост, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа 3 на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Бруната“ ООД (сега „Далсия“ ЕООД) относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответниците, в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот – ..., са потребители на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответниците, като собственици топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания от тях имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия.