Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2550 от 25.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5325/2023
Вид
Решение № 2550
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 32, ал. 1, т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 33 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 33, ал.1, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 33, ал. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 33, ал. 4 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80, ал. 4 и ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
  • чл. 80, ал. 4 и ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
  • чл. 80а · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
  • чл. 80а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
  • чл. 80а, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове

РЕШЕНИЕ

№ 2550 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505325 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20070865 от 10.12.2022 г., постановено по гр. д. № 18442/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Р.Б.” ЕАД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 16 017,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в дължими суми за доначислен акциз за дизелово гориво за отопление, и сумата 4 889,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г.

Решението е обжалвано от ищеца като необосновано и постановено в нарушение на материалноправните норми, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на ответника. Сочи се, че по делото е доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си за коректно попълване и предаване на приложение № 14а към чл. 80а от ППЗАДС, изискуемо съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗАДС, като неизпълнението на това задължение е довело до прилагане на по-висока акцизна ставка за доставения газьол за потребление, което от своя страна е довело да начисляване на суми, заплатени от ищцовото дружество. Според въззивника, ответникът в противоречие с доказателствената си тежест не е доказал, че процесните приложения № 14а са били 1 надлежно попълнени и предадени. Установено било, че същите не са били коректно попълнени, доколкото имало разминавания между заявените, респективно натоварените, и доставените количества горива. Задължението за коректно попълване и предаване на приложения № 14а било предвидено с цел прилагане на по-ниската акцизна ставка по отношение на доставения газьол да потребление. След като тези приложения не са били попълнени от ответника в съответствие с нормативните изисквания, това водело до непризнаване на документа за съответните цели, а оттам – неизпълнение на условията за прилагане на по-ниската ставка, което от своя страна водело до прилагане на по-високата ставка, разликата между които ищцовото дружество заплатило. Поддържа се, че по делото не е доказано представянето от ответника на екземпляр № 3 от приложенията № 14а към ППЗАДС. Представената електронна кореспонденция между страните, както и показанията на св. Х. Георгиева, не доказвали това обстоятелство. Въззивникът счита, че некоректното попълване на съпровождащата доставката документация, както и липсата на представяне на такава документация въобще, представлява съществено нарушение на реда за начисляване на дължимия акциз. Неизпълнението от страна на ответника на задължението за коректно попълване и предаване на приложения № 14а съобразно нормативните изисквания, които са ключови документи при определянето на акцизната стока, представлява пряко нарушение на чл. 33, ал. 4 от ЗАДС, вр. чл. 80а от ППЗАДС. Сочи се, че в резултат на това противоправно поведение на ответника ищецът е бил задължен да заплати начислената от „Л.Б.” ЕООД повисока акцизна ставка за натоварените 24 269 литра газьол, което от своя страна наложило доставчикът на горивото „Н.Т.” АД да издаде допълнителни фактури на ищеца за доначислени суми в общ размер 16 017,54 лв., които ищецът бил принуден да заплати. С оглед на това въззивникът счита, че е доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредите, възникнали в неговия патримониум, съизмеряващи се с размера на тази допълнително начислена сума, което дружеството е заплатило, тъй като банката е станала причина за прилагане на по-голямата акцизна ставка.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Банка ДСК” ЕАД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че не е налице противоправно поведение, тъй като не е установено поведение на служители на банката, изразяващо се съгласно твърденията на ищеца в некоректно попълване и непредаване на коректно попълнени приложения № 14а съобразно законовите изисквания при процесните доставки на гориво. Сочи се в тази връзка, че съгласно ЗАДС крайният потребител – в случая „Банка ДСК” ЕАД – има отношение единствено към попълването на реално полученото количество гориво при неговата доставка. В хода на делото било установено, че попълнените в поделенията на „Банка ДСК” документи съответстват на нормативните изисквания, регламентиращи задължението на крайния потребител да отрази реално полученото гориво. Установената в някои от приложенията разлика между количествата, попълнени от издателя на документа – „Л.Б.” ЕООД, респ. в акцизния данъчен документ, и тези, които са посочени като получени от ответника, не се дължало на невярно /некоректно удостоверени получени единици гориво от страна на последния, а на действителна разлика в доставеното количество и мястото на доставка. Излага се довод, че в закона няма изискване посочените от потребителя 2 количества да съответстват на предварително заявените или на тези, посочени в акцизния документ. В чл. 80, ал. 4 и ал. 5 от ППЗАДС /в приложимата към момента на доставките редакция/ били предвидени последиците при наличие на разлика между освободеното за потребление и полученото гориво, т.е. подобна разлика е допустима и правомерна. От събраните доказателства по безспорен начин било установено, че ответникът е предал акцизните документи след извършените доставки, а ищецът е разполагал с тях. Само по себе си разминаването между заявеното и реално полученото количество в съответните поделения не можело да води като последица претендираните вреди. Поддържа се, че ищецът е причинил настъпването на вредата чрез поведението си – след като му е било известно, че в случай на разминаване между количествата по акцизен документ и тези, посочени като получени от потребителя по приложение № 14а, няма да се ползва от възможността за данъчно облекчение, същият е следвало да откаже извършването на доставка съгласно допълнително уговореното между страните. Навежда се и довод, че ако ищецът беше предоставил на лицензирания складодържател попълнените и предоставени от ответника приложения № 14а, то по-високата акцизна ставка би била приложена единствено по отношение на разликите в количествата, а не по отношение на цялото освободено за потребление количество. Въвежда се и възражение, че от самите твърдения на ищеца следва извод, че твърдяното от него непозволено увреждане би могло да има за последица вреди в правната сфера на трето лице – „Л.Б.” ЕООД, а не в патримониума на ищеца. Плащането на исковата сума от ищеца, претендирана като вреда, било следствие на трети за спора лица и правоотношения между тях, които опосредяват и прекъсват връзката между твърдяното неправомерно поведение и вредоносния резултат.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която „Р.Б.” ЕАД е предявило срещу „Банка ДСК” ЕАД искове за заплащане на сумата 16 017,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на доначислената и заплатена от ищеца по-висока акцизна ставка за доставеното на ответника гориво, и сумата 4 889,02 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.10.2010 г. сключил с ответника договор за продажба на дизелово гориво и газьол за отопление. В чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора било уговорено заявяването на конкретни видове количества гориво за доставка за даден месец да става чрез подаването на заявка по образец до 25-то число на предходен месец. Договорът бил в сила до 10.01.2011 г., от която дата същият бил едностранно прекратен от ищеца.

Твърди се, че по време на действието на договора ответникът подавал заявки и получавал доставки на гориво за отопление, за което заплащал съответната цена. Твърди се, че през м. ноември 2010 г. ответникът направил заявки за доставка на гориво до различни свои поделения в страната, в изпълнение на което ищецът осигурил натоварването на заявените количества и доставянето им до крайните обекти чрез своя доставчик „Нафта – Трейдинг” 3

АД от данъчните складове на „Л.Б.” ЕООД. На места доставените количества са различавали от заявените, респ. натоварените, по причина, че част от филиалите на банката не разполагали с резервоари с достатъчна вместимост за поемане на цялото заявено за съответния обект количество. Това наложило по указания от банката остатъците да бъдат разпределени по другите й обекти, въпреки, че ответното дружество неведнъж било информирано, че разминаването между заявени и реално получени количества е недопустимо. Ищецът твърди, че в крайната цена за извършените доставки е включвал акцизна ставка върху газьола за отопление в размер на 50 лв. на 1000 литра, съгласно чл. 33, ал.1, т. 1 от ЗАДС. Твърди, че при част от извършените доставки служителите на банката, отговарящи за получаването на горивото, не са попълнили и предали коректно съобразно изискванията на закона придружаващите горивото приложения № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС, вр. чл 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС. В резултат на това и в съответствие с чл. 33, ал. 4 от ЗАДС лицето, освободило от данъчния склад съответните количества гориво за потребление /отопление/ - „Л.Б.” ЕООД, било задължено по закон да начисли по-високата акцизна ставка, а именно 600 лв. за 1000 литра /чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС/, за съответните натоварени /освободени за потребление/ количества – общо 24 269 литра, за които не са били предоставени от ответника коректно попълнени приложения № 14а. Това наложило доставчикът „Нафта – Трейдинг” АД да издаде допълнителни фактури на ищеца за сума в общ размер 17 473,68 лв., с които е начислило по-висока акцизна ставка от 600 лв. за 1000 литра а количествата гориво, за които ответното дружество не е представило надлежно попълнени приложения 14а, като междувременно издало кредитни известия за приспадане на първоначално начислената по-ниска ставка от 50 лв. на 1000 литра. Ищецът твърди, че е заплатил така начислените му допълнително суми, след което на свой ред е издал на ответника дебитни известия към вече издадените фактури за съответните доставки, с които от своя страна е доначислил разликата над първоначално приложената ниска акцизна ставка /50 лв. за 1000 литра/ до пълния размер на реално приложената по-висока акцизна ставка /600 лв. за 1000 литра/ за посочените количества, за които ответникът не е представил надлежно попълнени приложения 14а. Така общата доначислена сума е в размер на 16 017,54 лв. за 24 269 литра – при ставка 550 лв. за 1000 литра. Сочи се, че между страните била водена кореспонденция по повод допълнително фактурираните суми, в която ищецът ясно аргументирал дължимостта на тези суми, но ответникът категорично отказвал да заплати тези суми. Ищецът твърди, че вследствие непредставянето на надлежно попълнени приложения 14а от страна на ответника за част от доставените количества гориво, той бил принуден да заплати сума от 16 017,54 лв., с което е претърпял вреди в посочения размер.

Претендира посочената сума като дължима от ответника, който с поведението си е причинил дължимостта й. Твърди се, че до момента ответникът не е възстановил понесената от ищеца имуществена вреда.

С писмения си отговор ответникът „Банка ДС” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че е изпълнил задълженията си към ищеца по сключения между тях договор за покупкопродажба на дизелово гориво и газьол. Ответникът твърди, че в качеството си на купувач по договора не носи отговорност за наличието на разлика в заявеното и реално доставеното 4 гориво. Поддържа, че само по себе си разминаването между заявените и реално доставените количества гориво не представлява нарушаване на договорните задължения от страна от негова страна, тъй като той няма влияние върху процеса на доставка на заявеното гориво.