Решение № 1462 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100507541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20072559/22.12.2022г., постановено по гр. д. № 23615/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 28 състав, е уважен предявеният частичен иск от Я. С. срещу К.

Л. по чл.92 ЗЗД, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 2500лв., частичен от пълния размер от 5000лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019г., ведно със законната лихва от 23.04.2021г. до изплащане на вземането, така и ответникът е осъден да плати разноски в размер на 755лв.

Недоволен от решението е останал ответникът, който е подал въззивна жалба, с която се обжалва постановеното решение като неправилно и необосновано с твърдения, че съдът не е обсъдил в дълбочина въпросът за възражението за нищожност на сключеното споразумение, доколкото определеният резултативен хонорар от 30% и размерът на неустойката в размер на 5000лв. противоречали на добрите нрави, съответно поради нищожността на клаузата за възнаграждение влече нищожност на целия договор.

Претендира разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Конкретно ответникът е образувал гр.д. № 6186/2021г. пред СГС, където е оценил претърпените вреди на 40 000лв. и 1 на база така посочената цена от Л. СРС е мотивирал извода си, че договорената между страните неустойка от 5000лв. не е прекомерна. Сочи, че цитирането на решението на ВКС от въззивника не е в пълнота, а от същото не следвало еднозначен извод, че уговорен резултативен хонорар води до нищожност, като в конкретния случай въззиваемият е подавал молби, ходил е на срещу в РПУ Елин Пелин и е извършвал действия, за които не е заплатено нищо, нито е бил длъжен да (ответникът-въззивник) да плаща с оглед договорения процент резултативен хонорар. Не е налице нееквивалентност на престациите, доколкото от изведените критерии от практиката на ВКС, същата следва от изключително голяма разлика в престациите, която практически да е сведена до липса на престация. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

С разпореждането за насрочване на делото по чл.267 ГПК съдът е дал указания до въззивника да представи пълномощно за процесуално представителство за пред въззивната инстанция. В проведеното съдебно заседание съдът е приел, че по първоинстанционното производство на л.29 се съдържа пълномощно в полза на адв. Й., съгласно което същият е упълномощен да представлява ответника „във връзка с гр.д. № 23615/2021г., 28 състав, като извършва всички съдопроизводствени действия…“, с оглед на което и във вр. с чл.34, ал.4 ГПК съдът е приел, че пълномощното следва да се тълкува до завършване на делото във всички инстанции, което е в унисон и с практиката на ВКС (Определение № 543 от 25.10.2012 г. по ч.пр. д. № 524/2012 г.), в която се приема, че от факта, че в пълномощното е посочено само номера на делото пред районния съд не може да се прави извод, че е изключено представителството пред другите инстанции.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Така и с оглед изведеното от практиката на СЕС (напр. дело С-472/11), съдът следи служебно за неравноправност на клаузи в потребителски договори (което следва изрично и от чл.7, ал.3 ГПК), съответно осигурява възможност на страните да изразят становище, вкл. както е дал указания и въззивният съд – принципът на състезателност изисква националния съд да уведоми страните по спора и да им даде възможност да обсъдят въпроса за неравноправния характер на клауза при условията на състезателност по предвидения процесуален ред.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и 2 допустимо, но НЕПРАВИЛНО.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за сумата от 2500лв. (частично от общата сума от 5000лв.), представляваща неустойка по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019г.

От събрания доказателствен материал се установява: 1) че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019г. (видно и от неоспорената по делото СПЕ, от която се установява авторството на документа от страна на ответника), при който въззивникът е възложил на въззиваемия всички необходими правни и фактически действия във връзка с претърпяно от въззивника ПТП от 20.10.2019г., при което е пострадал, с цел получаване обезщетение за вреди от същото, осъществени необходимите консултации, да изготви споразумение с делинквента при каквито условия намери за добре, вкл. с права да се сключва спогодба,да се отказва, оттегля, признава искове без изрично пълномощно, срещу възнаграждение уговорено като резултативен хонорар от 30% от изплатеното обезщетение, което възнаграждение се дължи и при упълномощаване на друг защитник. Като в чл.2.1 е договорена неустойка в размер на 5000лв. в случай на оттегляне на пълномощнията, ведно с договорения резултативен хонорар; 2) На 28.08.2020г. ответникът (въззивник) е оттеглил пълномощията дадени на ищеца (въззиваем);

В периода от сключване на договора до оттегляне на пълномощията са ангажирани писмени доказателства, изходящи от ищеца (въззиваем), от които се установява, че: на 29.10.2019г. е подал жалба до РУ-Елин Пелин, с която се иска образуване на проверка, която да установи вината на водача причинил ПТП, както и вида и броя на телесните увреждания на пострадалия; на 29.10.2019г. е подал молба за застрахователна претенция до ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, с която на основание чл.380 КЗ се „завежда“ застрахователна претенция; на 01.11.2019г. е подал молба до директора на УМБАЛ Света Анна София, с която се иска да бъде издаден медицински документ, в който да е видно на пострадалия какво е било състоянието му и какви манипулации са извършвани; на 10.03.2020г. е подал молба до ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, с която се иска преразглеждане на щета и определената със същата парична сума; на 09.06.2020г. е подал втора молба за преразглеждане на щета до ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, с която се иска преразглеждане на „щета“ и определената дължима парична сума за погинала вещ.

Приета като писмено доказателство е искова молба вх.№ 1076/14.05.2021г. от ответника с претенция по чл.432 КЗ за неимуществени вреди от претърпяното ПТП от 20.10.2019г. в размер на 40000лв. и 11631.08лв. имуществени вреди.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез свидетел в режим на довеждане на страната на ищеца – св. Д. (майка на ищеца), която свидетелства за случай, в който занесла документи на ответника в района на площад „Руски паметник“, така и носила документи до застрахователната компания и до съда, така и чувала разговори между ищеца и разследващ полицай в Елин Пелин. Съдът, ценейки показанията по чл.172 ГПК, не кредитира показанията на св.Д. в частта, в която дава показания, че носила документи до съд, 3 доколкото не съответства на събрания доказателствен материал, а в останалата част не намира основание да не ги кредитира.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез свидетел в режим на довеждане на страната на ответника – св. Л.а (съпруга на ответника), според чиито показания е виждала веднъж ищеца на среща в ресторант „Пица Италия“ в близост до местожителството им, защото съпругът тъкмо бил излязъл от болницата и бил с дренажна помпа, която не му позволявала да се самообслужва, като срещата била консултация по повод обезщетение за вредите от претърпяното ПТП, като срещата била след 10ч в края на октомври 2019г., като разговорите били опознавателни и темата била какво обезщетение може да се получи за неимуществени вреди, като не може да потвърди дали бил сключено упълномощаване. След това знае за случай, при който съпругът и ищеца веднъж посетили РУ Елин Пелин, което било или в края на м.10 или началото на м.11 2019г., след което в продължителен период след срещата нищо не се случило. След това получили обезщетение за катастрофата, но не чрез адв. С., като застрахователят платил 2100лв. за повредения мотор, като имало срок, до който трябвало да се изпрати молба до застрахователя, която била подадена лично от ответника, без съдействието на адв. С., като до момента на оттегляне на пълномощията нямало подавани искови молби за неимуществени вреди, като адв.С. не оказвал съдействие във връзка със защитата на правата от настъпване на ПТП-то и ответникът наел нов адвокат, защото нямал информация и съдействие от ищеца, като не му отговарял на телефона. При анализиране показанията на свидетеля, съдът съобрази практиката на ВКС по отношение на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 172 ГПК. На първо място, показанията на този свидетел пресъздават личните му възприятия по отношение на състоянието на съпруга непосредствено след претърпяното ПТП, което е и житейски логично именно съпрузите да имат непосредствени наблюдения при подобни събития. Самият факт на семейна връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Като съобрази горното, съдът приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Л.а, предвид че те са в унисон с останалия доказателствен материал (с оглед датата на сключване на договора, приетите писмени доказателства, от които се извличат данни за травматичните увреждания и престоят в болнично заведение), като свидетелят дори споделя неизгодни факти, а именно случаят, при който съпругът , заедно с веднъж посетили РУ Елин Пелин, което било или в края на м.10 или началото на м.11 2019г.

Първо, по доводите за неправилност на атакуваното решение поради нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави с оглед договорения резултативен хонорар:

В практиката на ВКС (решение № 74/17.07.2023г. по гр.д. № 3831/2022г. на IV г.о. на ВКС) по първия въпрос (За валидността на договор за адвокатско възнаграждение, уговорено в процент от резултат по спор (чл. 36, ал. 4 ЗА), има ли значение обстоятелството, че възнаграждението е за резултат от спор за обезщетение за неимуществени вреди, а процентът е висок?) е прието, че за основанието по чл. 26, ал. 1, 4 пр. 3 ЗЗД за нищожност на договор за адвокатска услуга са релевантни обстоятелствата, че:

1) договорът е за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействие и представителство на адвоката и 2) високият процент на адвокатското възнаграждение. Те обаче са недостатъчни за установяването на този порок. Необходимо е съдът да изясни всички характеристики на договора за адвокатско възнаграждение при резултат и да ги прецени заедно с всички обстоятелства, които съпътстват сключването на този договор. В установяване на основанието поради противоречие с добрите нрави съдът е длъжен комплексно да прецени всички характеристики на конкретния договор и да ги обсъди заедно с всички обстоятелства, които съпътстват сключването му. Тази изходна тълкувателна позиция изключва възможността договорът за адвокатска услуга да противоречи на добрите нрави, само защото адвокатското възнаграждение е уговорено за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействието и представителството на адвоката и/или уговореният процент на възнаграждението е висок.