Определение № 1146 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Варна, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20263100900202 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. Г. Г., ЕГН **********, гр. ******* против „Хоум Варна“ ЕООД, ЕИК 202064427, гр. Варна иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване вземане по Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 12811/2025 г. по описа на ВРС.

Исковата молба е редовна.

По предварителните въпроси:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от електронното досие на ч. гр. д. № 12811/2025 год. на ВРС, 50-ти състав в ЕИСС. Сезиран е родово компетентен съд, с оглед цената на предявения иск.

При липса на основания за противния извод, съдът приема иска за допустим.

Записът на заповед е абсолютна търговска сделка, поради което спорът се разглежда по реда на Глава 32-ра от ГПК – „Производство по търговски спорове“.

Размяната на книжа е приключила с подаване на отговор и допълнителен отговор на исковата молба в сроковете по чл. 367-373 ГПК.

1

По доказателствата:

Искането на ищцата да бъде изискано и приобщено към настоящото дело – ч. гр. д. № 12811/2025 г. по описа на ВРС, следва да бъде оставено без уважение, доколкото заповедното производство е образувано на дата 10.12.2025 г., тоест след промените в ГПК, в сила от 01.07.2025 г., предвиждащи електронизация на заповедното производство. Електронното заповедно дело фигурира като свързано дело в електронната папка на настоящото в ЕИСС, поради което отсъства необходимост от приобщаването му.

Писмените доказателства към първоначално депозирания отговор на искова молба, ще бъдат допуснати до приемане, с изключение на посочените в т. 10 и т. 12 като неотносими към предмета на спора, респ. поради обстоятелството, че представените изображения не могат да бъдат ценени от съда като доказателство в процеса.

Следва да бъде уважено искането за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, при режим на водене, за посочените в първоначалния отговор на искова молба факти и обстоятелства, доколкото е относимо досежно установяване обстоятелствата, при които е издаден процесния запис на заповед.

Искането на ответника за допускане до разпит на трети свидетел е частично допустимо касателно обстоятелството какви документи са били разписвани при смяната на собствеността и управлението и кой ги е подготвял и съхранявал. В останалата част ще се остави без уважение поради недопустимост, съгл. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. § 2 от ДР на ЗМИП, както и поради обстоятелството, че въпросът в какви отношения е В. С. с ищцата, изпълнява ли дейности срещу заплащане по поръчка на В. Г. и от кога, се припокрива с искането, за чието установяване, съдът вече е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене, съгл. чл. 159, ал. 2 ГПК.

Доказателственото искане на ответника за задължаване на ищцата да представи документи, по реда на чл. 190 ГПК, следва да бъде оставено без уважение като неотносимо към предмета на спора. Освен това по делото са представени нотариални актове, касаещи процесното искане и период.

Отправеното искане по доказателствата за назначаване на комплексна 2 съдебно – техническа и химическа експертиза, с поставени от ответното дружество въпроси, е допустимо и относимо, с оглед повдигнатото възражение за липса на реквизита дата на процесния запис на заповед, респ. антидатирането му. За целите на експертното заключение не е нужно изискване на документа по реда чл. 183 от ГПК от ищцата. Същият вече е представен със заявлението по чл. 417 от ГПК и се намира в касата на Районен съд – Варна. При извършване на експертизата вещите лица ще се запознаят с оригинала на място.

Допустимо и относимо се явява и искането за съдебно – счетоводна експертиза, с поставени от ответника въпроси, с което се цели доказване на редовно водено счетоводство от ответното дружество, респ. липсата на счетоводно отразено задължение по записа на заповед, с изключение на тези под № 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 24, поради неотносимост на същите към предмета на делото. Част от поставените към експерта въпроси ще бъдат преформулирани от съда.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на В. Г. Г., ЕГН

**********, гр. ******* против „Хоум Варна“ ЕООД, ЕИК 202064427, гр.

Варна, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

535 от ТЗ за установяване на вземане по Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 12811/2025 г. по описа на ВРС за сумата от 500 000 евро, представляваща главница на основание запис на заповед, издаден от „Хоум Варна“ ЕООД в полза на В. Г. Г. на дата 16.03.2022 г., с дата на падежа – 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване заявлението в съда – 10.12.2025 г. до окончателното изплащане.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад:

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.12.2025 г. подала заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за 3 сумата от 500 000 евро, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 16.03.2022 г., с падеж 16.03.2025 г. Сочи, че въз основа на подаденото заявление, било образувано ч. гр. д. № 20253110112811/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, по което заповедният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изпълнително производство по изп. дело № 3136/2025 г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. № *******, район на действие: Окръжен съд – Варна. Излага, че след връчване от съдебния изпълнител на заповедта за незабавно изпълнение, ответникът – длъжник подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради което за ищцата възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 422 ГПК. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ – наименование „запис на заповед“, безусловно обещание за плащане на определена парична сума (500 000 евро), падеж (16.03.2025 г.), място на плащане (гр. *******, *******, дата и място на издаване (16.03.2022 г., гр.

Варна), име на поемателя (В. Г. Г.) и подпис на издателя („Хоум Варна“ ЕООД), поради което счита, че същият обективира валидно менителнично задължение на ответника. Излага, че на падежа (16.03.2025 г.), длъжникът не се е явил и не е заплатил сумата по записа на заповед, както и че към настоящия момент отказва да го заплати.

В този смисъл моли за уважаване на иска и присъждане на сторените в настоящото, респ. в заповедното производство разноски.

С депозирания по делото отговор, ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, като счита същия за неоснователен.

Навежда възражения за неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като задължението е поето без каквато и да е насрещна престация.

Поддържа, че процесният запис на заповед е недействителен и не поражда действие спрямо ответното дружество. Твърди още, че записът на заповед е издаден в резултат на сговор между подписалия го управител В. С. и поемателя В. Г., във вреда на дружеството, поради което сделката не произвежда действие за представлявания, на основание чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД. Сочи, че ищцата и бившият управител (В. С.) били наясно с обстоятелството, че търговецът няма задължения към Г., както и че само и единствено К. С. може да взема решения за задължаване на дружеството.

Поддържа, че записът на заповед е антидатиран, издаден след посочената в 4 него падежна дата, вследствие влошените отношения между К. С. и съпругата му В. Г., равнозначно на липсата на действителна дата на издаване, обстоятелство, водещо до нищожност на ценната книга, по смисъла на чл.

535, т. 6 ТЗ вр. чл. 486 ТЗ. Релевира възражение, че липсва валидно формирана воля на дружеството за поемане на задължението. Навежда твърдения, че лицето, подписало записа на заповед (В. С.), макар вписано като управител, е действало без съгласието и знанието на действителния собственик и управител на дружеството, извън предоставените му правомощия, поради което следва да се счита за мним представител, а евентуалната менителнична отговорност е негова лична, по смисъла на чл. 462 ТЗ. Изложени са твърдения, че правата и задълженията на управителя В. С. произтичат от ТЗ, учредителния акт и договора за управление от 12.07.2017 г. Сочи, че съгласно чл. 1 от договора за управление, управителят С. приема да управлява и представлява „Хоум Варна“ ЕООД, в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на общото събрание на съдружниците, както и в рамките на предоставените му пълномощия, съгласно учредителния акт на дружеството и условията на договора за управление. Излага, че в учредителния акт на дружеството, в редакцията му към 16.03.2022 г., няма специална уредба за правомощията на управителя, поради което приложими са разпоредбите на ТЗ и договора за управление. В чл. 5 от последния на управителя е вменено задължение да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на „Хоум Варна“ ЕООД, която от своя страна е в правомощията само и единствено на общото събрание на съдружниците, респективно – едноличния собственик на капитала. Съгл. т. 4 от същия член довереникът се е задължил да уведомява незабавно в писмен вид доверителя за всички обстоятелства от съществено значение за дружеството. Твърди, че разписалият процесния запис на заповед, като представляващ дружеството – В. С., е бил вписан като едноличен собственик на капитала единствено в периода на извършване на продажбите: 18.03.2020 г. до 22.04.2021 г. Сочи, че търговското дружество е било представлявано през годините от В. Л. С.. и/или от К. И. С., като в периодите, когато и двамата са представлявали дружеството-ответник, управлението се е извършвало при условията на съвместно и поотделно представителство („заедно и поотделно“ или „поотделно“). Счита, че от учредяването на дружеството до настоящия момент, действителен собственик на дружеството винаги е бил К. С., който в 5 отделни периоди е прехвърлял фиктивно собствеността и управлението на трети – подставени лица, целейки договорите за продажба на обектите в построените от дружеството сгради да се осъществят при съпругата му – нотариус В. Г., при заобикаляне на забраната на чл. 575 ГПК. Сочи, че при мнимата смяна на собственост и управление, между страните са били подписани нарочни/обратни документи, изготвени от ищцата и намиращи се в нейно държане, установяващи действителната воля на участниците. Счита, че С. е бил мним управител и не е имал правомощия нито към 16.03.2022 г., нито в друг момент да поеме задължение за дружеството в размер на 500 000 евро по записа на заповед. Излага, че К. С. е бил вписан като едноличен собственик на капитала на „Хоум Варна“ ЕООД, в периода от учредяването му – 14.05.2012 г. до 18.03.2020 г., както и впоследствие от 22.02.2021 г. до настоящия момент.

На следващо място твърди, че през целия период на съществуването си ответното дружество е било финансово стабилно, изпълнявало е винаги срочно и точно задълженията си и е генерирало печалби, като при необходимост от оборотни средства, дейността е била финансирана само и единствено чрез допълнителни парични вноски от собственика на капитала – К. С.. Излага, че на 22.12.2025 г. банковата сметка на „Хоум Варна“ ЕООД е запорирана от ЧСИ Л. С., рег. № ******* на КЧСИ, район на действие ОС – Варна за сума от 1 048 344, 80 лева, равняваща се на 536 010,20 евро, като в резултат на изпълнителното действие банката е превела на ЧСИ С. цялата наличност по сметката на търговеца – сума от 335 697,93 лева. Сметката е останала блокирана до размер от 364 370,56 евро, представляващи неизплатения остатък от дължимата сума по изпълнителното дело.