Присъда № 76 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 76/28.10.2024г. по НОХД № 944/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия А. Г. Г. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.2 , т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Делото протече по общия ред по реда на глава 20 от НПК.

Гражданският иск, предявен от министъра на финансите чрез пълномощник – Р. Е. – ст. юрисконсулт в ТД на НАП – гр. П. не е допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около минималния предвиден размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия.

Прокурорът взема становище, че направените в хода на досъдебното производство разноски следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия Г..

Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че деянието на подс. Г. е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Развиват се доводи за недоказаност на обвинението, както и за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. С тези доводи се иска подсъдимия да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебното следствие подсъдимият А. Г. не дава обяснения по обвинението и не се признава за виновен, като в последната си дума заявява, че се солидаризира с казаното от защитника си и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди доводите и съображенията на страните в пледоариите по същество, ръководейки се от закона и въз основа на вътрешното си убеждение, формирано от доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. Г. Г. е роден на ****г. в гр. П., живущ в с. Б., обл.

П., б., български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.

Св. Т. С. И. имал опит в търговия с горива, който придобил докато живеел в гр. С.. През 2016 г. той решил да развива такъв бизнес в с. Ч., където имало бензиностанция, неработеща от дълго време. Той считал, че не може да 1 регистрира фирма на свое име, тъй като имал ипотечен кредит, който бил станал изискуем и съдебен изпълнител издирвал негово имущество, чрез което да удовлетвори вземанията по този кредит. Поради това, разговарял със св. В.

У. от с. У., обл. Х., с когото се познавали отдавна, като го попитал дали е съглА. да регистрират фирма на негово име, която да стопанисва бензиностанцията в с. Ч., с уговорката, че основната дейност ще се ръководи от св. Т. С. И.. Св. У. се съгласил и така било регистрирано "***" със седалище и адрес на управление с. Ч., обл. Х., чийто собственик бил св. В. У.. Предметът на дейност на дружеството бил основно търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. От своя страна, св. У. издал пълномощно на св.

Т. С. И. да извършва дейност от името на "***" ЕООД. Последният успял да приведе бензиностанцията в с. Ч. в състояние, в което да започне работа и това станало през м. май 2016 г., като тя се стопанисвала от регистрираното на името на св. У. дружество, посочено по-горе. Първоначално, на бензиностанцията работел сам св. Т. С. И.. Десет - петнадесет дни след като бензиностанцията започнала работа й били извършени проверки от НАП, Агенция Митници, и Държавна агенция метрология и технически надзор /ДАМТН/. При първоначалната проверка не били констатирани нарушения, но по-късно от ДАМТН уведомили св. Т. С. И., че са установили, че дизелът, който се продава на бензиностанцията, не отговаря на необходимите показатели. Като цяло, бензиностанцията нямала и очаквания брой клиенти.

Това мотивирало св. Т. И. да се откаже от начинанието си, докато не е натрупал задължения.

От 2015 г. св. Т. И. познавал подс. А. Г. от гр. П., за когото знаел, че има няколко бензиностанции в района на гр. П. и околни села, както и газстанция в гр. А.. Знаел, че фирмата, чрез която подсъдимият стопанисва тези обекти, е „***“ЕООД. След като взел решение да се откаже от бензиностанцията в с. Ч., св. Т. И. се свързал с подс. Г. и му предложил да му продаде оборудването, което бил закупил за нея - нИ.мерни системи и фискално устройство. Подс. Г., от своя страна, след като разбрал, че бензиностанцията в с. Ч. е действаща, предложил на св. Т. И. да закупи направо "***" заедно с оборудването, и да продължи да стопанисва бензиностанцията. Св. Т. И. се съгласил. Тази договорка помежду им била постигната в началото на м. юни 2016 г., като дружеството следвало да се прехвърли на подсъдимия до няколко дни. Св. У., който се водел собственик на "***" също бил съглА.. За да не спира работата на бензиностанцията, подс. Г. наел двама души, които да я обслужват. Тъй като св. Т. И. нямал счетоводител, който да извършва счетоводното обслужване на "***" подс. Г. го запознал със св. Г. П., на която св. Т. И. изготвил пълномощно да представлява "***" като й предал и наличните счетоводни документи на дружеството.

Така, от началото на м. юни 2016 г., подс. Г. започнал фактически да ръководи дейността на "***" ЕООД и станал негов фактически управител, макар да нямал формално юридическо отношение към дружеството. Той ангажирал работници, които да обслужват бензиностанцията, на които 2 заплащал възнаграждение, наел счетоводител – св. П., която да обслужва счетоводно дружеството, занимавал се с извършването на доставки от и до "***" ЕООД и преимуществено лично носил първичните счетоводни документи за осчетоводяване.

Прехвърлянето на дружеството обаче се забавило. В тази връзка, св.

Т. И. неколкократно разговарял с подс.Г., като настоявал пред него колкото може по-бързо да бъде прехвърлено "***" ЕООД. Подс. Г. намирал различни поводи да отлага това прехвърляне, тъй като не желаел да бъде свързан и формално с дружеството, поради което търсел човек, на чието име "***" ЕООД да бъде прехвърлено.

Св. М., от своя страна, работел каквото намери, за да се изхранва.

Живеел в гр. П. и познавал подс. Г., при когото работел известно време като „товарач на слама“ в бизнес на подсъдимия, свързан с отглеждане на патици.

Вършел за него и друга обща работа – копаел канали, миел камиони и други.

За да го убеди да закупи формално дружеството на св. Т. И. и да подпише документите, посредством които придобива "***" подс. Г. казал на св. М., че ще му изготви трудов договор и ще му плаща по 350 лв. на месец. Св. М. веднага се съгласил, защото нямал никакви доходи. На 03.08.2016 г., по инициатива на подс. Г., "***" ЕООД било прехвърлено пред нотариус в гр. П., от св. У. на св. А. М., който бил доведен от подс. Г.. Било изготвено и пълномощно, съобразно което св. М. упълномощавал св. П. да представлява дружеството пред ТД на НАП, НОИ, Агенция по вписванията и Инспекция по труда. На същата дата, с новия учредителен акт, била извършена и смяна на седалището и адреса на управление на "***" като за такива бил посочен адрес в гр. П., ул. „***“ 1. С това се изчерпила и съпричастността на свидетеля М. към дейността на процесното дружество. Той изобщо не се поинтересувал какви точно документи е подписал и те не останали у него.

По сходен начин, през м. декември 2016 г., на св. М. било прехвърлено и „****“ ЕООД.

Няколко месеца подс. Г. плащал на св. М. по 350 лв., както му бил обещал, след което престанал да го прави.

И след прехвърлянето на дружеството на името на св. М., подс. Г. продължил да осъществява изцяло фактическото ръководство на "***" ЕООД.

Той продължил да извършва и контролира изцяло стопанската дейност на дружеството, както и да набавя и предоставя на св. П. първични счетоводни документи за тази дейност.

Междувременно, веднага след постигане на договорката за прехвърляне на дружеството между св. Т. С. И. и подс. Г., на 10.06.2016 г., "***" ЕООД било регистрирано и по ЗДДС, като инициативата за това била на подс. Г..

Регистрацията на дружеството по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за 3 продажбите.

По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и правилника. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал.

1 "Дневник за покупките" по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им.

Съгласно чл. 125 от ЗДДС – за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистриранато лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Същевременно, съобразно чл. 92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък (каквото било "***" ЕООД), подавали годишна данъчна декларация, по образец, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Веднага след като започнал фактически да работи с "***" подс. Г., започнал да търси механизми за намаляване на дължимия от дружеството ДДС, както и за намаляване на корпоративния данък за същия търговски субект. За целта, по неустановен категорично в хода на производството начин, през м. юни 2016 г. той започнал да се снабдява с фактури, сочени за издадени от „****“ ЕООД, „***“ ЕООД, „*****” ЕООД, в качеството им на доставчици към "***" ЕООД, като знаел, че доставки от въпросните дружества към "***" ЕООД никога не били извършвани.

В същото време, подс. Г. ръководел фактически и дейността на тези дружества, макар като формални собственици или управители на част от тях, към този момент, да фигуриР. други лица, а именно Г. Г. за „****“ ЕООД и П.

Б. за „***“ЕООД .

Тези документи били набавени, а впоследствие и използвани от подс. Г., с цел да попречат за коректното установяване на данъчните задължения за "***" ЕООД – първоначално за ДДС, а впоследствие и за корпоративен данък, посредством промяна на резултата при деклариране на дължимия данък добавена стойност, респ. намаляване на печалбата, служеща за данъчна основа при облагане с корпоративен данък.

От своя страна, св. П., която имала счетоводна кантора „****“ ЕООД, с офис в гр. П., обслужвала счетоводно, „***“ ЕООД, „****“ ЕООД и „*****“ ЕООД в различни периоди от време. Със счетоводното обслужване на тези дружества я ангажирал подс. А. Г., който извършвал фактическа дейност и чрез тях. Както бе посочено и по-горе, св. П. поела и счетоводното 4 обслужване на "***" отново по молба на подс. Г.. Първичните счетоводни документи на всяко едно от посочените дружества, вкл. "***" основно й били носени за осчетоводяване лично от подс. Г., а понякога и от негови служители.

Св. П. нямала информация дали по фактурите, които й били представяни за осчетоводяване лично от подс. Г. или опосредено от негови служители имало реално извършени сделки или не. Нямала и механизъм, по който да провери това.

Св. П. знаела, че дейността на "***" ЕООД се състои в стопанисване на бензиностанция в с. Ч.. След като св. Т. С. И. й предал първоначално счетоводните документи, от м.юни 2016 г. всички фактури за покупки на "***" ЕООД от „***“ ЕООД, „****“ ЕООД и „*****“ ЕООД били носени на св. П. за осчетоводяване от подс. Г. или спорадично от негови служители. През м. август 2016 г. той й предоставил за осчетоводяване и фактури, издадени от "****" ЕООД съответно на 24.05.2016 г. и 01.07.2016 г.

Осчетоводяването на представяните й първични документи св. П. извършвала, използвайки счетоводна програма, като тя изготвяла и дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС за "***" ЕООД.

Последните, от своя страна, били изготвяни на база първичните счетоводни документи, които й представял подс. А. Г..

Преди подаване на месечните СД по ЗДДС, които пък били изготвяни въз основа на съставените дневник за покупките и дневник за продажбите на "***" св. П. задължително уведомявала подс. Г. за данните, които съдържат същите и едва след неговото одобрение ги изпращала в НАП по електронен път, с използването на електронен подпис /КЕП/, който обслужвал дейността й като счетоводител. Същото сторила и преди подаване на ГДД по ЗКПО за 2016 г. за "***" ЕООД.