Решение № 12 от 23.01.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Нови пазар, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20243620101028 по описа за 2024 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, срещу ответника А. С. Х., от с.

Ц., общ. Н., обл. Шумен, за установяване, че вземанията по Заповед за изпълнение №*** от ***г., издадена по ч.гр.д. № ***г. на НПРС съществуват.

Предявените искове са следните:

1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 81,93 лева – за абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ***, с предпочетен номер +***, за отчетен период ***г. – ***г.;

2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 379,36 лева – неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договор за лизингови вноски по Договор за мобилни услуги № ***, по вина на потребителя;

3) Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 46,64 лева – за лизингови вноски по Договор за лизинг за пакет базови аксесоари № ***, към номер +***, за период ***г. – ***г.

Предявени са общо три установителни иска по чл. 415 ГПК.

Исковете са спрямо ответника, който е уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.

1

Ищецът сочи, че между него и ответника А. С. Х. са били сключени няколко договора – за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, както и договор за лизинг на базови аксесоари, по които ответникът не е изпълнил всички свои задължения.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугите по договорите били деактивирани, а самите договори били прекратени.

Ищецът претендира посочените от него суми, представляващи неплатени суми за използвани услуги, лизингови вноски, неустойки.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на настоящото заявление длъжникът не е погасил описаните задължения.

Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.г.д. № *** година на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение №***/*** г. срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника съществуването на всяко от присъдените по заповедта вземания.

Претендира направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ответникът по делото не се явява, за него се явява – назначеният му особен представител, който заявява, че ищецът доказа с представените писмени доказателства основанията на исковете си. Доказа също така и размера на претендираните си вземания, за които представи и фактури за неплатените суми. Особеният представител твърди, че няма никаква връзка с подзащитния си и няма как да представи платежни документи, от които да е видно, че задълженията са погасени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г., по което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., с която ответникът А. С. Х., от с. Ц. е задължен да плати на „Йеттел България” ЕАД, следните суми:

81,93 лв. – дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № *** от *** г. за мобилен номер ***; 379,36 лв. – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от *** г. за мобилен номер *** по вина на потребителя, начислена еднократно; 6,36 лв. – дължима за периода от *** г. до ***г., представляваща задължение за лизингова вноска по Договор за лизинг на базови аксесоари № *** от *** г.; 40,28 лв. – дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски, и равняващ се на 19 начислени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателно изплащане на сумите, както и сумата от 505 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, от 2 които 25 лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между „Йеттел България“ ЕАД и ответника са били сключени два договора, по които ищецът претендира следните суми:

1. По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., с който се предоставя мобилен номер ***, с който договор е предоставен на преференциална цена и мобилен телефонен апарат ***, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 461,29 лв. от които:

- 81,93 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода ***г. – ***г. и обективирани във фактура № ***г.; фактура № **********/***г.; фактура № ***г.; фактура № ***г. и фактура № **********/***г.

- 379,36 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, съгласно т.11 от договора, обективирана във фактура № ***г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси и суми за предоставени мобилни услуги за периода от ***г. – ***г.

Ищецът твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди ***г.) са уредени от страните в изрична клауза, а именно: в т.11 от Договор за мобилни услуги № *** от ***г. Неустойките по Договора са уредени в т. 9 (стр. 5 от Договора), а не в т. 11, Съгласно посочената клауза в раздел 9, в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:

(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;

(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или предходно подписан документи, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащи към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора.

3

Така посоченото в договорите между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, от което следва, че условието за претендиране на посочената неустойка е прекратяването на договора.

В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** е 379,36 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка), а именно: 104,97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 39,25 лв. и с добавена разликата в размер на 235,14 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат *** без отстъпка съгласно актуалната към ***г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.

При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията по чл. 20, чл. 23 и чл. 26 и следв.от ОУ, относно плащането на месечните суми за абонаментни такси и ползвани услуги, поради което претендираната сума по се дължи и за нея следва да се издаде заповед за изпълнение. Това неизпълнение не се оспорва от ответника и не се представят доказателства за погасяване на задължението.

Предвид на горното, съдът намира, че основателен и доказан е следният иск:

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 81,93 лева – за абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ***, с предпочетен номер +***, за отчетен период ***г. – ***г.

Посочената сума е присъдена по Заповед за изпълнение №*** от ***г., издадена по ч.гр.д. № ***г. на НПРС

Претендира се от ищеца, по установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, сумата от 379,36 лева – неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договор за лизингови вноски по Договор за мобилни услуги № ***, по вина на потребителя.

Съгласно посоченото в т. 9 в ДМУ № *** е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:

(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най - ниския и най 4 високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;

(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или предходно подписан документи, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащи към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора.

Така посоченото в договора между страните сочи уговарянето на неустойка, в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, от което следва, че условието за претендиране на посочената неустойка е прекратяването на договора.

Съгласно чл. 19б от приложените ОУ на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Йеттел България има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.