Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 585 от 29.12.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 795/2025
Вид
Решение № 585
Подписан
29.12.2025
В сила
22.06.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Кърджали, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100795 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД от С. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез адвокат М. Ч. от Адвокатска колегия - Кърджали, против Община Кърджали, Буслстат ***, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана от кмета Е.М., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на *** около 23:00 часа в гр. Кърджали на тротоар между *** в кв.

„Веселчани“, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на ухапване – *** до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че на *** около 23:00 часа в гр. Кърджали на тротоар между *** в кв. „Веселчани“ ищцата била ухапана от безстопанствено куче по палеца и част от дланта на дясната ръка в следствие, на което й прилошало, паднала на земята и с помощта на нейната приятелка С.М. се качила в автомобила, след която тя е закарала ищцата в бърза помощ.

Ищцата заявява, че заедно с нейната приятелка С.М. са се движели пеша по тротоара, когато четири на брой безстопанствени кучета, без ушна марка, мръсни, проскубани, които обикаляли намиращия се на около четири метра от тях контейнер, се насочили изведнъж към тях, наобиколили ги и започнали да ръмжат, след което едно от кучетата, черно на цвят се нахвърлило върху нея и я захапало за палеца и част от дланта на дясната ръка. Останалите кучета лаели настървено срещу тях. Сочи, че след като започнали да викат силно за помощ кучето, което я ухапало пуснало ръката й от захапката и избягало заедно с останалите кучета. Заявява, че следствие от ухапването получила рана по задно-вътрешната повърхност на палеца на дясната ръка в областта на фаланга с размер 0,5/0,5 см, рана по предно-външната повърхност на палеца на дясната ръка в областта на първата фаланга с размери 0,5/0,5 см., охлузване на кожата с размери 0,5/0,6 см. по задната повърхност на дясната ръка между основите на палеца и показалеца, като раните в областта на дясната ръка довели до разстройство на здравето й, а охлузването й причинило болка и 1 страдание. Ищцата заявява, че през цялото време до бърза помощ от ръката й течало кръв, чувствала се зле, а от уплахата и стреса й се повръщало. Сочи, че от припадъка започнало да я боли глава, да й се вие свят, изпивала силни болки в дясната си ръка, , както страх раната да не се инфектира, а от ухапването да се е заразила с болести. Заявява, че в бърза помощ промили раната, направили превръзка и й били инжекция против заразни болести от кучета. Ищцата заявява, че на 11.05.2025 г. вечерта се почувствала зле, като мястото на ухапването се подуло и станало болезнено, вдигнала температура, развила треска, което наложило следващия ден да посети лекар, който изписал терапия за усложненията от ухапването. Сочи, че следствие от ухапването изпитала продължителни физически болки и страдания, продължително обездвижване на дясната ръка, а от там и невъзможността за свободно движение на ръката и вдигане на тежести, болките от рехабилитационния период, силен страх от вероятността да се е заразила с бяс или друга заразна болест, изтръпване и слабост на дясната ръка. Заявява, че изпитва страх да излиза сама, заради бездомни кучета, да не остане сама на улицата, носи защитен спрей, сънува кошмари. Прилага писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели, с чиито показанията да установи болките и страданията, които търпяла вследствие причинените й телесни увреждания, както и относно самото ухапване. Прави искане за назначаване на СМЕ, която да даде заключение за получените от нея телени увреждания, както и на СПЕ, която да даде заключение относно психическото и емоционално състояние следствие на уврежданията.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Община Кърджали.

В проведеното първо съдено заседание по делото на 07.11.2025 г. са приети представените от процесуалният представител на ответника писмени доказателства за изпълнение на приетата от общината Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, включително писмо от БАБХ относно изпълнението на вменените със ЗЗЖ задължения на ответника, както и е уважено искане за допускане на свидетел относно начина и метода за изпълнение на програмата за ограничаване напопулацията на безстопанствени кучета на територията на общината.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендира разноски. Ответникът моли да се отхвърли иска.

Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на справедливо обезщетение под заявеното в исковата молба.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

По делото са представени и приети копие от лист за преглед на пациент в КБД/СО от ***, в който е посочена основаната диагноза – ухапване или удар от куче (МКБ W 54), снетата анамнеза – ухапана от улично куче по първи пръст на дясна длан, обективното състояние, изследванията и назначената терапия.

Видно от СМУ *** следствие от ухапването от безстопанствено куче на ищцата е причинена пунктиформена рана по задно-вътрешната повърхност на 2 палеца на дясната ръка в областта на крайната му фаланга с размер 0,5/0,5 см, рана по предно-външната повърхност на палеца на дясната ръка в областта на първата му фаланга с размери 0,5/0,5 см.,, като палецът на дясната ръка е умерено оточен, охлузване на кожата с размери 0,5/0,6 см. по задната повърхност на дясната ръка между основите на палеца и показалеца, покрито от тъмночервена корица, разположена на нивото на околната здрава кожа, като разкъсно-контузните рани са довели до разстройство на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Посочено е че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали от ухапване от куче.

Видно от амбулаторен лист за преглед от 12.05.2025 г. ищцата е била консултирана от ортопед-травматолог, който обективно установил състоянието на ищцата и назначил терапия включително рехабилитация за ради ограничението на подвижността в интерфалагалната става.

По делото е приета СМЕ, която дава заключение, че на ищцата са причинени две малки разкъсно-контузни рани, оток на палеца и охлузвания на кожата на дясната ръка, като описаните увреждания са получени от действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така както е описала пострадалата. Вещото лице сочи, че разкъсно-контузните рани са довели до разстройство на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице заключава, че към настоящия момент не се установяват видими белези от травматичните увреждания от ухапване от куче на ***, както и че пострадалата се оплаква от болка при натиск в областта на междуфалангеалната става на палеца на дясната ръка, както и че по нейни данни флексията на крайната фаланга на дясната ръка е възможна до 45 градуса. В съдебно заседание вещото лице поясни, че всяка една рана има вероятност да бъде замърсена, като по делото няма данни превръзката на ищцата да е била направена от инфекционист, към какъвто специалист се насочват в такъв случай. Вещото лице поясни, че няма данни да е била извършвана ваксина против бяс, за каквато ищцата е била насочена, а само и извършена ваксина против тетанус.

По делото е приета СПЕ, която дава заключение, че преживяванията след травмата изразяващи се в болков синдром, страховите изживявания да не се получи инфекция, по-голямата бдителност и внимание когато излиза навън, страха да не се повтори случилото се, страха от среща с безстопанствени кучета са преживени, като психотравмени и са довели до субективен дистрес, затрудняващ обичайното функциониране, рефлектиращ върху справяне с домакинството, работа. Вещото лице заключава, че обсъжданото събитие, е предизвикало у ищеца лице силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, физическа болка, които резултират на телесно и поведенческо ниво - подуване на мястото на травмата, с повишена температура, ограничени движения с пръста, физическата болка, тревожни опасения да не се е заразила, с прояви на отбягващо поведение. Сочи, че емоционалното състояние започва да флуктуира и емоциите да се променят от напрежение, тревожност, до безпокойство и застрашеност, както и че в дните след инцидента случилото се продължава да предизвиква у ищеца прояви на повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към случилото се, чувство за оживяване 3 на преживяното. Вещото лице също заключава, че дори и да има частично обратно развитие симптоматиката на психотравменото събитие все още се преживява емоционално от ищеца и рефлектира върху поведението й - към настоящия момент персистира повишена ситуативна тревожност все още при вида на куче, особено безстопанствено, да се оглежда, когато излиза извън дома си, с повишена бдителност и концентрация на внимание при придвижване, избягващо поведение - избягва да преминава през мястото, с прояви на напрегнатост и притеснение, придвижва се, носейки спрей в себе си, както и че към момента на изследване лицето възстановява социалното и личностово функциониране, т. е. справянето с базисните социални роли домакински, професионални и други социални ангажименти. Настоящият състав кредитира изцяло разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание като неразделна част от заключението по експертизата.

По делото е разпитан и свидетелят С.М., която е станал свидетел на ухапването на ищцата от безстопанствено куче, тъй като е бил заедно с нея по това време. Свидетелят заявява, че на *** с ищцата били до магазин да пазаруват и тръгнали да се връщат към дома на ищцата, когато чула някакво ръмжене от страни, погледнала и видяла четири кучета, при което и двете спрели, след което едно всички кучета черно на цвят, мръсно, раздърпано, средно на големина скочило и захапало ищцата по дясната ръка. Свидетелят сочи, че се развикала за помощ, след което я пуснало и изгягало заедно с др. кучета. Заявява, че ръката на ищцата била обляна с кръв, станало й лошо, пребледняла и се свлекла на земята. След като се свестила ищцата заедно със свидетеля постояли на пейката пред блока, после се качили в жилището на ищцата, за да измият ръката, промили раната, опитали се да я превържат, но тя продължавала да кърви. Свидетелят сочи, че ищцата първоначално не е искала да я закара в болница, но в последствие се съгласила и М. я закарала в бърза помощ, където я оставила. Заявява, че през цялото време от ухапването до болницата ищцата се оплаквала, че много я боли и че много е изплашена да не се зарази с нещо. След случката ищцата споделяла на свидетеля, че сънува кошмари. Свидетелят, сочи, че ищцата била в болничен след ухапването, а като се върнала на работа се оплаквала, че я боли да натиска клавиатурата, че чувства болки, както и че ищцата била по-отдръпната, по-малко говорила, все едно била под някакъв стрес.

По делото е разпитан и свидетелят Б.Н. който работи в ОП „ОБЧ“ и залавя безстопанствени кучета, като съдът кредитира изцяло показанията му относно механизма на залавяне на едно куче, закарването му в приюта, където се преглежда от ветеринарен лекар, след което се обезпаразитява, кастрира се, чипира се, слага му се ушна марка, като няма символика в нейния цвят, престоява известно време и се връща на местозалавянето или в близък район.