Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1603 от 17.11.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 626/2025
Вид
Определение № 1603
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. Шумен, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.нова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.нова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500626 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№7411/24.09.2025г. от „Вивус.БГ“ЕООД-гр.София, представлявано от управителя З. С. Р., чрез юрисконсулт И.И., срещу определение №731/01.09.2025г. по гр.д.№1310/2024г. на НПРС с което искането на дружеството по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските /касателно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищцовата страна/ е оставено без уважение. Сочат, че определеният размер следвало да бъде допълнително намален под предвидения минимум, тъй като не бил съобразен с характера и сложността на делото и с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, както и наличието на трайна и безпротиворечи. практика по релевантните въпроси. Разноските не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване, като съдът следвало да съобрази и решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Възнагражденията в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения следвало да служат само като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП били в значително по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същ вид работа. Нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г.1 не съответствала на правото на ЕС, поради което и не следвало да се прилага. Моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде намален размера на присъдения адвокатски хонорар, като бъде определен разумен и справедлив такъв, пропорционален на реално осъществената процесуална защита.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззИ.емата страна депозира отговор, с който взема становище по неоснователността на частната жалба.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

НПРС е сезиран с искова молба от Ж. С. Т. срещу „Вивус БГ“ЕООД-гр.София, с която е заявена претенция за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД1 вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1 и т.10 от ЗПК.

Отвeтното дружество е депозирало насрещен иск срещу Т. за заплащане на сумата 1300лв.-главница по договора, на основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

С решение №217 от 13.07.2025г. по гр.д.№1310/2024г. на НПРС, е прогласен за нищожен договор за кредит № 9863121022 от 22.04.2024г., сключен между Ж. С. Т. и „Вивус БГ“ЕООД-гр.София, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК. Със същото решение Т. е осъден да заплати на „Вивус БГ“ЕООД-гр.София, сумата от 613,30лв., представляваща неплатен остатък от главница по договора за кредит № 9863121022 от 22.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск –13.12.2024 г. до пълното заплащане на сумата, на основание чл.240 от ЗЗД, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, като насрещният иск е отхвърлен за разликата над 613,30лв. до претендираните 1 300лв.. Дружеството е осъдено да заплати на Т. сумата от 864,57.лв., представляваща сторени в производството по първоначалния иск разноски/214.57лв.-държавна такса, 250лв-депозит за вещо лице и 400лв-адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответно сумата от 211,29лв., представляваща сторени в производството по насрещния иск разноски. Т. е осъден да заплати на дружеството сумата от 48,12лв., представляваща сторени в производството по насрещния иск разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С молба от 11.08.2025г. жалбоподателят е депозирал искане по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта касателно присъдените на ищеца по първоначалния иск съдебни разноски.

С определение №731/01.09.2025г. по гр.д.№1310/2024г. на НПРС, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважението молбата на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, обективираща искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 217 от 13.07.2025 г., в частта за разноските на ищеца по първоначалния иск. В мотивите си съдът е приел, че не са налице условията за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в разглеждания случай с постановеното по делото решение предявеният от ищеца главен иск е уважен, поради което сторените от него разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съответно разноските за адвокатско възнаграждение са реално заплатени, видно от представения по делото договор за правна помощ /л.16/, който в частта за удостовереното плащане в брой има характера на разписка.

Сторените разноски за адвокатска защита са били и редуцирани от 511лв. на 400лв.. Била извършена преценка предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо възмезден. В конкретния случай присъденото адвокатско възнаграждение било определено под минимума по наредбата и на 2 фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не била налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. Правилно били възложени в тежест на ответника по първоначалния иск и разноските за възнаграждение на вещото лице, тъй като експертизата била поискана от ищеца за факти, възложени в негова тежест. Следвало да бъде съобразена и практиката на съда на СЕС, според която при установена с решението неравноправност на договора разноските се присъждали в полза на потребителя в пълен размер, а не пропорционално, дори при частично уважаване на иска.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящата частна жалба е определение №731/01.09.2025г. по гр.д.№1310/2024г. на НПРС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК. Жалбоподателят претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал.5 на чл.78 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималното определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което следва да бъде съобразено с оглед същественото му значение за настоящия спор, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС – определение №350 от 15.02.2024г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., 3 определение №474 от 28.02.2024г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др. според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

В случая видно от материалите по първоинстанционното производство, адв.Н. М. при ЯАК е осъществил процесуално представителство на ищеца по депозирана искова молба, с която е заявена претенция за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1 и т.10 от ЗПК./с цена 2261.25лв./.

Извършената от адвоката работа се изразява в изготвяне на искова молба, подаване на молба за изправяне на нередовности, депозиране на писмено становище относно даване ход на делото, както и по същество на спора. Съобразявайки вида и предмета на спора, неговата фактическата и правна сложност, защитимия материален интерес, действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че в случая определения от първоинстанциотния съд размер на адвокатското възнаграждение е адекватен и не се налага намаляването му под 400лв... След направената преценка не се извежда несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

Възраженията касателно размера на възнагражденията по ЗПП, както и при прилагане разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА, са неотносими към разглеждания спор, доколкото в случая е налице договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител/л.16/

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК като изключение от общото правило за дължимост на разноски, следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход, за представителство на ищеца от адв.Н.М. при ЯАК,пред първата инстанция не следва да бъде намаляван от съда под 400лв..

Въпреки, че съдът не е обвързан от разпоредбата на чл.7, ал.2 т.2 от НРАВ, само за пълнота следва да се посочи и че в случая, с оглед материалния интерес, минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 526.12лв., поради което и определеното възнаграждение в размер на 400лв. е под минимума, предвиден в наредбата. Ето защо съдът счита уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в този размер за справедливо и обосновано, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и вида и количеството на извършената от процесуалния представител работа.

Поради изложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№7411/24.09.2025г. от „Вивус.БГ“ЕООДгр.София, адрес на управление: ж.к.“....“, бул.“......“№...., ет...., офис №..., представлявано от управителя З. С. Р., чрез юрисконсулт И.И., срещу определение №731/01.09.2025г. по гр.д.

№1310/2024г. на НПРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските /касателно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищцовата страна/, е оставено без уважение.