Решение № 260137 от 31.12.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 642/2018
- Вид
- Решение № 260137
- Подписан
- 31.12.2020
- В сила
- 31.12.2020
- Състав
- ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 7, 8, 9 и 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, 8, 9 и 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, 8, 9 и 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, 8, 9 и 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 - 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 - 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е № …. гр.
София, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 07.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 642 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 91/12.06.2018г., постановено по гр.дело № 760 по описа РС- гр.
Елин Пелин за 2016 г., са обявени за недействителни по отношение на К.Н.Б. действията по сключване на договор за дарение, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 02 том VI рег. № 7189дело 792 от 27.12.2012г. по описа на нотариус Л. Х., с който ответниците М.Г.К. – П. и Л.П.П. са дарили на ответника К.Н.Е. следните недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба по време на брака и представляващи СИО:
1.
½ ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 0,400 дка, находяща се в землището на с. Г. М., Община Г. М., обл. С., ЕКАТТЕ 16314, осма категория 0,385 дка., четвърта категория 0,015 дка. в местността „Г.п.“, съставляваща имот № 101002 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот № 101001 – нива, наследници на И.И. Д., имот № 101494 – път IV клас на община Г. М., имот № 101003 – нива на Ц.И.М., имот № 000486 – полски път на Община Г. М., и 2.
½ иделна част от поземелен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 2,000 дка, находяща се в землището на с. Г. М., Община Г. М., обл. С., ЕКАТТЕ 16314, осма категория 1,909 дка и четвърта категория 0,091 декара, в местността „Д.“, съставляваща имот № 098001 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот № 000485 – полски път на Община Г. М., имот № 000486 – полски път на Община Г. М., имот № 098004 – нива на Н. И. И. и др. и имот № 098002 – нива на Б. Х. Г..
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по отделни въззивни жалби на Л.П., М.П. и К.Е. срещу горното решение.
Жалбоподателят Л.П. счита решението за неправилно и необосновано. Твърди, че ЕПРС не бил обсъдил представените от него доказателства. Поддържа, че проектът на „А.и.“ ООД е останал нереализиран поради имотна измама въз основа на неистински официални документи. Описва предисторията на отношенията си с цедента Б. Б. (праводател на ищцата К.Б.) във връзка с този проект. Изброява фактическите действия по изготвяне на проект за жилищна сграда и нейното изграждане. Обосновава важността на проекта. Сочи, че в полза на цедента била учредена ипотека.
Анализира пазарните цени на имотите през периода на техните отношения. Намира, че при продажбата на ипотекирания имот била постигната цена, десет пъти под пазарната такава. Навежда довод, че с настоящото дело цесионерът К.Б. цели да разруши бизнеса и живота на кредиторите. Анализира някои аспекти от дейността на съдилищата. Представя доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което оставя без уважение исковата молба на К.Б..
Жалбоподателката
М.П. счита исковата молба за нередовна поради непосочване в нея на цената на иска. Изтъква, че процесният имот бил закупен след сключване на договора за поръчка, откъдето прави извод, че към датите на предварителния договор за продажба на недвижими имоти (октомври 2006г.) и на договора за поръчка (01.10.2007г.) продавачите не са били собственици на процесните недвижими имоти, а цедентът не е вземал предвид и не е оценявал това имущество. Прави извод, че цедентът не е имал права по чл. 135 от ЗЗД във връзка с тези имоти, а следователно – такива права няма и цесионерът. Поддържа, че не било доказано виновно и умишлено действие на прехвърлителите на тези имоти. Навежда довод, че предадената от цедента по договора за поръчка сума била напълно обезпечена с договорна ипотека, поради което процесното дарение не било довело до намаляване на имуществото на прехвърлителите.
Сочи, че вземането на ищцата, което я превръща в кредитор на ответниците, не било ликвидно и изискуемо нито към момента на придобиване на процесните имоти от прехвърлителите, нито към момента на подаване на исковата й молба по чл. 135 от ЗЗД. Оттук прави извод, че, след като имотът е бил прехвърлен преди възникване на вземането на цесионера, по този начин не се увреждат интересите му. Счита, че ищцата не била доказала намерение на ответниците за нейното увреждане съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Навежда довод, че процесната сделна не е безвъзмездна, а че процесните имоти били придобити от К.Е. срещу заплащане на сума от 20000лв. по сметка на трето лице. Анализира съотношението между привидна и прикрита сделка и намира, че съдът е следвало да приложи правилата за прикритата сделка, което не бил направил.
По- конкретно, счита, че в такъв случай предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД е и знанието на третия ответник за увреждането на ищеца, която, обаче, не била налице. Позовава се на разпоредбата от ЗЗД, съгласно която недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица били придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Счита, че Е. е такова лице, поради което неговите права не могат да бъдат засегнати. Навежда довод за противоречие между националното и европейското законодателство в частта му, касаеща пристъпване към изпълнение преди ответниците да са изчерпили всички средства за защита. Намира, че ищцата не била доказала конкретния размер на ощетяването си с процесната сделка.
Счита, че договорът за цесия, от който ищцата черпи права, е нищожен поради липса на предмет. Сочи, че нямало достоверна дата за съобщаване на цесията на ответницата М.П.. Оспорва изводите на ЕПРС относно наличие на предпоставките за основателността на предявения иск. Намира обжалваното решение за немотивирано.
Твърди, че ЕПРС не бил посочил, от кой момент ищцата-цесионер била станала кредитор на ответниците. Развива съображения, че този момент е съобщаването на цесията на длъжниците, който, според нея, е настъпил на 02.07.2013 г., и то – само по отношение на Л.П., а процесната сделка е извършена в предходен момент – 27.12.2012г. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел представени от нея доказателства за привидност на дарението и за прикрита с него покупко- продажба. Черпи аргументи от други материални и процесуални правоотношения с ищцата. Моли съда да отмени обжалваното решение като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно, необосновано, недоказано и постановено при извършени нарушения на закона. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Жалбоподателят
К.Е. счита, че обжалваното решение е постановено при нарушения на закона, нарушаващи гражданските му права. В останалата част от жалбата си почти дословно възпроизвежда жалбата на М.П.. Моли съда да отмени обжалваното решение като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно, необосновано, недоказано и постановено при извършени нарушения на закона. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Преписи от жалбите са били връчени на въззиваемата и същата е подала отговор, с който оспорва жалбата на К.Е.. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Оспорва доводите на жалбоподателя, че за целта вземането на кредитора е трябвало да бъде ликвидно и изискуемо. Допълнително навежда довод, че вземането й е установено с влязло в сила решение. Счита за неотносими доводите, касаещи договора за цесия, като изтъква, че в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Оспорва част от тези доводи и по същество.
Обосновава, защо в случая атакуваното действие уврежда кредитора. Счита за неотносим довода на жалбоподателя, че атакуваната сделка е привидна и съчетана с прикрита такава. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Обосновава становището си, че, при безвъзмездните договори, какъвто е процесният, е достатъчно знание за увреждането само у длъжника, а той винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
Независимо че това не е било необходимо, всеки от жалбоподателите е бил уведомен и за въззивните жалби на другите жалбоподатели и му е предоставена възможност да депозира отговор.
Постъпил е отговор от К.Е. на въззивните жалби на Л.П. и М.П., с който заявява, че потвърждава изложените в тях факти и обстоятелства. Твърди, че заплатената от него парична сума също е била предмет на съдебен спор, който е приключил благоприятно за него.
Постъпил е отговор от Л.П. на въззивната жалба на М.П., с който тази жалба се поддържа изцяло.
М.П. е подала отговор на подадената от Л.П. въззивна жалба, с който поддържа същата. Възпроизвежда част от доводите, изложени в тази жалба. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Л.П. се явява лично. Поддържа изцяло въззивната жалба. Счита, че в нея подробно са изложени пороците на решението на РС - Елин Пелин, които го правят неправилно, необосновано и основаващо се изцяло на неистински факт - виновност по отношение на сделката. Поддържа, че К.Е. е заплатил 20000 лв. Намира, че неправилно е изчислена държавната такса по иска. Заявява, че отношенията му с цедента били доведени до невъзможност за продължаване вследствие на имотна измама. Твърди, че въззиваемата била получила изпълнителен лист въз основа на решение от САС по неприключило касационно обжалване. Счита, че изпълнителен лист, издаден по неприключило окончателно исково производство, е в противоречие с върховенството на закона. Твърди, че бил лишен от справедлив процес.
Вследствие на този изпълнителен лист бил продаден актив, ипотекиран в полза на цедента, на цена, която е пет пъти под реалната пазарна цена. Сочи други съдебни дела между същите страни, както и извънпроцесуални отношения между тях.
Моли съда да уважи въззивната жалба и да постановите решение, което да бъде в полза на доказателствата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите М.П. и К.Е. не се явяват, не се представляват и не заявяват становище по спора.
Представена е писмена защита от Л.П. и М.П., с която се поддържа въззивната жалба и отговора на исковата молба. Тези жалбоподатели заявяват, че процесната сделка е била възмездна. Поддържат, че ЕПРС се бил произнесъл по недопустима искова молба. Навеждат довод за неправилно изчисляване на държавната такса, с оглед характера на иска. Считат, че по този начин било нарушено правото им на справедлив процес. Цитират разпоредбите на чл. 7, 8, 9 и 10 от ГПК и правят изводи въз основа на тях.
Намират, че въззиваемата няма права по отношение на жалбоподателката П., тъй като договорът за цесия не ѝ бил съобщен по законов път. Претендират нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Изброяват нарушенията, които считат, че съдът е допуснал в настоящия процес. Считат за недоказано претендираното от ищцата увреждане, тъй като не било оценено останалото имущество на длъжника. Поддържат, че ищцата се била удовлетворила по реда на чл. 65 от ЗЗД. Не било доказано знание, нито намерение, за увреждане на кредитора от страна на третото лице. Молят съда да отмени обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разпечатката съдържа 43 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86a3d782-669a-4025-8d83-24bf824d2aad