Решение № 145 от 16.02.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Кюстендил, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. А.а при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А. като разгледа докладваното от Михаела Ив. А.а Гражданско дело № 20251520101260 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от Р. А. С. против Р. М. М., П. А. С., И. П. Д., Г. П. Д., Д. Г. М., В. С. К. и Х. С. К..

В исковата молба се твърди, че ищецът е признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на град Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на град Кюстендил, в местността „**********“ с площ:

2196,00 кв.м (две хиляди сто деветдесет и шест квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: 059016, при граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор № ***, с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 173, том II, нот. дело № 345 от 21.09.2023г. на нотариус Н. М. с рег. № 566 на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията с вх.

№3791/21.04.2023г., Акт №86, том XVI, дело № 1911/2023г., партиди 105969.

Заявява се, че с Решение № 1-17 от 06.01.1995г. на Поземлена комисия град Кюстендил по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имотът бил възстановен на наследниците на Т. А.а С.. Твърди се, че от момента на възстановяване на правото на собственост ищецът започнал да поддържа и обработва имота – да го владее, като манифестирал своето владение и то било неоспорено от когото и да било. Сочи се, че починалата на 15.10.2016г. свекърва на ищеца П. А. С. никога не се е противопоставяла на това владение. Същото било осъществявано и със знанието и без противопоставяне от страна на ответника Р. М. М..

С Решение № 1-17Р от 07.08.2015г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.

1

Кюстендил било възстановено правото на собственост на наследниците на Т. А.а С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху поземлен имот, представляващ нива от 2197 дка (два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра), местност „**********“, поземлен имот № *** по КККР на землището, при граници (съседи) № ***, № ***.

След като ищецът бил признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор *** със заявление вх. № 01-675976-04.12.2023г. поискал вписване на собствеността в кадастралния регистър при СГКК гр. Кюстендил. Сочи се, че към момента, видно от Скица № 15-1314658-13.12.2025г. на поземлен имот с идентификатор ***, като собственици на имота са вписани: Т. А.а С. – ид. част 1/1, площ 2197 кв.м от правото на собственост, Решение на ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 1-17Р от 07.08.2015г.; Р. А. С. – 1/1 ид. част от правото на собственост по нотариален акт №86, том 16, рег. 3791, дело № 1911 от 21.09.2023г., изд. от Служба по вписванията.

Твърди се, че с Уведомление изх. № 24-38707-13.12.2023г., изпратено до Р. М.

М., П. А. С., И. П. Д., Г. П. Д., Д. Г. М., В. С. К. и Х. С. К., като наследници на Т. А.а С., началникът на СГКК гр. Кюстендил е уведомил същите за извършеното изменение в кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр.

Кюстендил, махала „**********“.

Посочва се, че Т. А.а С. (починала на *******г.) е била омъжена за А. С. Д.

(починал на *********г.) и от брака си имали един син – МИ. А. С.. На *********г. А.

Д. се оженил за С. Х. Д. (починала на ******г.) като нямали общи деца, нито съпругът осиновил децата на втората си съпруга.

Заявява се, че по отношение на ответниците И. Д., Г. Д., Д. М., В. К. и Х. К. в качеството им на наследници на С. Х. Д., явяваща се последваща съпруга на А. С. Д. по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 04.11.1988г. по тълк. дело №1/1998г. на ОСГК на ВКС, намира приложение нормата, съдържаща се в чл. 9а от ЗН и същите не наследяват процесния имот. Горното, наред с обстоятелството, че ответниците не са се отказали от наследството на Т. А.а С., обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот – 13.12.2023г., с адрес на имота: гр. Кюстендил, местност „**********“, с площ 2196 кв.м., трайно предназначение на територията:

„Земеделска“, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 059016, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, на основание наследство и давност съгласно Нотариален акт, вписан в СВ с вх. № 3791/21.09.2023, акт № 86, том XVI, дело № 1911/2023г. и да бъде отменено по отношение на ответниците Решение № 1-17Р/07.08.2015г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Кюстендил.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

2

Извън срока по чл. 131 от ГПК И. Д., Р. М., П. С. и Г. Д. изразяват становище за основателност на претенцията.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, изключая претенцията за отмяна по отношение на ответниците на Решение № 1-17Р/07.08.2015г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Кюстендил, в която част производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 03.02.2026г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С Решение № 1-17 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Кюстендил от 06.01.1995г. на ПК, гр. Кюстендил е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. А.а С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, сред които и нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кюстендил, в местността „**********“.

С Решение № 1-17Р на ОСЗ – гр. Кюстендил е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. А.а С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните поземлени имоти: нива от 2.197 дка, местност „**********“, поземлен имот № *** по кадастралната карта на землището, при граници (съседи): № ***, № ***.

Процесният имот по скица на поземлен имот № 15-1314658/13.12.2023г. е с идентификатор № ***, с площ от 2196 кв.м., трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, с адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, местност „**********“.

Видно от представеното заверено копие на удостоверение за наследници изх. № 02337/17.05.2023г., издадено от Община Кюстендил е това, че Т. А.а Д. е починала на *******г., като фигуриращи в посоченото удостоверение като нейни наследници са Р.

М., Р. С. и П. С., като са посочени и наследниците на втората съпруга на А. Д. /съпруг на Т. Д./, а именно – И. Д., Г. Д., Д. М., В. К. и Х. К..

В последния смисъл установимо от представеното по делото заверено копие на Акт за женитба № 153 на Народен граждански съвет – гр. Кюстендил, е това, че А. Д. е встъпил в брак със С. М. на ********* г., който за него е втори поред /установимо и от представеното и приложено на л. 16 от делото Удостоверение от 23.07.2024г., издадено от Община Кюстендил/.

С нотариален кат за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 173, том II, рег. № 4571, нот. дело № 345/2023г. на нотариус Н. М., Р. С. е призната за собственик на основание наследство от Т. Д. и давностно владение на процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил с площ от 2196 кв. м.

С Уведомление изх. № 24-38707-13.12.2023г. на АГКК, изпратено до ответниците в настоящото е предприето изменение на КР на недвижимите имоти, изразяващо се във вписване на собственост досежно процесния имот, както следва: Р.

А. С., собственик на 1/1 ид.ч. – по Нотариален акт № 86, том 14, вх. № 3791, дело 1911/21.09.2023г. и Т. А.а С., собственик на 1/1 ид.ч. от същия процесен имот, находящ се в местността „**********“ на осн. Решение № 1-17Р/07.08.2015г. на ОС „Земеделие“ – гр. Кюстендил.

С Уведомление изх. № 31-293/28.03.2025г. на АГКК, адресирано до ищцата Р. С., е посочено, че стореното в кадастъра отразяване досежно собствеността на процесния 3 имот е коректно извършено на осн. чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н.

П.. Същата твърди по повод процесния имот да е била на терен като секретар на Поземлена комисия – гр. Кюстендил. Присъствала на въвода в имота на ищцата, като други наследници и по-конкретно тези на втората съпруга на наследодателя, не се явили, не ги и познавала. Твърди, че единствено ищцата владяла процесния имот, считано от 1995,1996г., което обстоятелство изложила и пред нотариуса в производството по установяване владението на С. върху процесния имот, без да е налице противопоставяне от когото и да е друг., в т. ч. и от зълва й Р. и свекървата - П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Изложените от страните фактически твърдения определят правната квалификация на заявеното спорно право като такава по 124 от ГПК, вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР в сега действащата редакция на последния.

По допустимостта:

Съгласно утвърдената съдебна практика наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба, като в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

В случая, фигурирането на ответниците /доколкото са вписани като наследници на наследодателя Т. А.а С. /по мъж Д./ като собственици в КККР, обуславя наличието на такъв правен интерес за ищеца, който релевира изключителна собственост върху същия имот на конкретно основание, отново вписано в КККР. Както е прието в решение № 139/02.10.2019 г. по гр. д. № 1087/2019 г. на ВКС, І г. о. и решение № 82/10.12.2020 г. по гр. д. № 4141/2019 г. на ВКС, І г. о., действителният собственик на имота има правен интерес да предяви установителен иск за собственост срещу лице, което се посочва като собственик или съсобственик на имота при справка в Службата по вписванията или в АГКК, тъй като самото вписване и посочване на това лице като собственик в Службата по вписванията и в АГКК легитимира лицето като собственик пред трети лица и прави спорно правото на собственост на действителния собственик на имота.

Съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР, когато от събраните с цел изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри данни се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, което означава, че Службата по геодезия, картография и кадастър няма правомощия да проверява валидността на документите или да извърши преценка кого да запише в кадастралните регистри, а следва да нанесе данните за всички лица и документи. Административният орган не разполага с правомощия да разрешава материалноправен спор по принадлежността на правото на собственост при наличие на противопоставими права.

Вярно е, че с оглед информационно-оповестителния характер на кадастралния регистър, записванията в него не рефлектират върху действителните собственици и 4 размера на правата им върху имотите. Когато обаче правото на собственост на едно лице, придобило един недвижим имот, стане спорно поради легитимацията на друго лице като собственик на идеална част или на целия имот, наличието на записвания с такова съдържание безспорно поражда правен интерес от разрешаване на обусловения от него спор по принадлежността на правото на собственост /така и Определение № 4323 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4643/2023 г., II г. о., ГК/.