Решение № 53 от 11.02.2019, Окръжен съд - Хасково

О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.ІI.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, граждански състав:

Председател :

Георги Гочев при секретар протоколист

Радостина Кабадалиева и участието на прокурора Павел Жеков разгледа докладваното от председателя гражданско дело №433/2018 г. за да се произнесе взе предвид Производството е по реда на

Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2.7,8 и 10 от ЗОДОВ Обстоятелства по сезирането

К.П.,турски гражданин,временно пребиваващ в Република България,ЕГН:********** чрез адв.Т.Х.,*** е предявил срещу Прокуратурата на Република България за изплащане насумата 100 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от 85 000 лв. и обезщетение за 15 000 лв.,ведно със законната лихва върху двете суми до окончателното им изплащане от 15.II.2017 г.,съставляващи обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.І т.1 и 3,чл.2Б от ЗОДОВ за основните искове и чл.86 от ЗЗД за акцесорните искове за изплащане на лихва.

Ищецът твърди,че с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.10.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково воденото срещу доверителят ми сл. дело № 134/2012 г.. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково е прекратено.Постановлението е влязло в сила на 15.02.2017 г.

Наказателното производство било образувано като следствено дело на 03.06.2005 г. №332/2005 г. на ОСлС при ОП-Хасково, ТО- Свиленград. В качеството на обвиняем бил привлечен О.Р.Х., за извършени в съучастие с К.П. престъпления по чл. 242 ал.4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл.

354а ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.2о вр. с чл.2 ал.2 НК.

Делото е приключило на 04.10.2007 г. в съдебна фаза със споразумение по отношение на О.Х.. В хода на това производство с ищецът не са извършвани следствени действия. Постановеното принудително довеждане, обявяване за общодържавно издирване и извършените справки, според твърдението на разследващите, не са дали резултат т.е К. П. не е бил установен. С постановление от 17.11.2005 г. на ОП-Хасково материалите касаещи престъпната дейност на П. са отделени в отделно производство, което е спряно до издирването му. На 26.11.2012г. при задържането на ищеца наказателното производство е възобновено под № 134/12 г. по описа на ОСлС при ОП-Хасково, ТО-Свиленград, пр. пр. 2368/2005 г. на ОП-Хасково. На същата дата П. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени в съучастие с О.Р.Х. престъпления по чл. 242 ал-4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354А ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.20 вр.с чл.2 ал.2 НК. След изтичане на задържането му за 72 часа , на 28.11.2012г. Окръжен съд Хасково постановява постоянна мярка „Задържане под стража",която се изтърпява съответно в ареста на ТО

Свиленград, в ареста на ОСО- Хасково и в Затвора гр. София. На 30.05.2014 г. на основание чл. 63 ал.4 от НПК ОП-Хасково изменя мярката за неотклонение „Задържане под стража". На 19.08.2014г. ОП-Хасково постановява мярка за неотклонение спрямо доверителят ми "Забрана за напускане пределите на Република България". След разследване протекло в продължение на 4 години, 2 месеца и 20 дни с посоченото по- горе Постановление наказателното производство е прекратено. В мотивите за прекратяване на наказателното преследване ОП-Хасково сочи, че в нито един момент, както по сл.дело № 332/2005 г. на ОСО при ОП- Хасково-ТО Свиленград и по сл. дело № 134/2012Г и в материалите по съдебното производство водено срещу О.Х. не съществуват доказателства за участието на ищеца в извършване на престъпление, за което му е повдигнато обвинение.

П. извежда, че са налице основанията за ангажиране обективната отговорност на държавата за причинени вреди съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ, предвид, факта че наказателното производство е прекратено изцяло, тъй като ищецът не е извършил вмененото му от ОП-Хасково деяние, което от своя страна прави действията на тази институция незаконни. В тази връзка като следствие на повдигнатото обвинение незаконна се явява и наложената мярка за неотклонение „ Задържане под стража", която е надхвърлила максималния срок визиран в чл.63 ал.4 от НК и която е отменена на основание този текст.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди претърпени в следствие на тези незаконни действия в размер на 85 ооо/ осемдесет и пет хиляди/лв. за претърпени страдания, дискомфорт и психически травми в следствие на незаконно повдигнатото обвинение за период от повече от четири години и задържането му под стража продължило 18 месеца и два дни.

Ищецът твърди,че бил обект на повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до двадесет години лишаване от свобода. Страхът, че може да бъде осъден с такова наказание при съзнанието, че не е извършил тези престъпления го е съпътствал през цялото време, като е оставил отражение и към настоящия момент. Този страх се е засилвал като интензитет у него, виждайки, че няма възможност да докаже пред органите на досъдебното производство и прокуратурата своята невинност, макар, че е съдействал в рамките на ограничените си възможности и не е създавал проблеми с поведението си. Именно по искане на К. П., защитникът му в досъдебното производство е депозирал молба за разпит на основния свидетел О.Х. и провеждане на очна ставка между него и доверителят ми. Стресът, страхът, чувството на безсилие се задълбочават след като на два пъти е отхвърлена от съда молбата му за изменение мярката за неотклонение. Изживяното и към момента го прави неспокоен, напрегнат и психически нестабилен.

К.П. изважда също така и че неоснователното му лишаване от свобода със взетата мярка за неотклонение е достатъчно тежко посегателство на личната свобода и правата му.Отделно от това задържането му пред децата и близките е създало у него чувство за неудобство, негативни емоции и депресия.

Осъзнаването, че с това задържане семейството му се лишава от финансовата му и морална подкрепа и е обречено на глад и несгоди допринася допълнителни негативи в неговата психика. Това е така, защото съпругата му не е работила, грижила се е за децата, към онзи момент-седем годишни и издръжката на семейството е била поета изцяло от П..Същият се чувствал безпомощен да им помогне,което още повече се засилило след като поради липса на средства семейството му е напуснало семейното жилище, находящо се в гр. София, и се е установило да живее в дома на тъща му, в гр. Завет. Тежкото финансово състояние, в което се оказва семейството принуждава ищецът и неговата съпруга да вземат решение за продажба на семейното жилище.

Именно финансовите затруднения на семейството са били пречка за осъществяване на регламентираните контакти със съпругата му по време на изтърпяване на взетата мярка за неотклонение.

След 18 месеца прекарани в предварителен арест за ищецът било изключително тежко да се включи отново към нормалния живот. След промяна мярката за неотклонение същият отишъл при семейството си на новото непознато за него място в гр. Завет и района, не могъл да намери работа,а когато започвал такава било за кратко време. Причина за това било висящото наказателно производство, заради което К. П. станал нежелан като работник. Това от своя страна допълнително довело до неблагоприятни изменения в психиката и емоционалното състояние.П. развил е чувство за малоценност, тревожност, станал е раздразнителен, нямал е желание да излиза и да контактува с хората, което се е отразило и върху отношенията в семейството.

Като резултат от воденото производство, повдигане на обвинение и задържане по стража за ищецът е настъпил тежък обрат в живота. Освен,че продали семейното жилище в гр.София, той твърди, че по време на задържането му от двора пред домът му в София е откраднат лек автомобил собственост на неговата фирма „ Полат" ЕООД.За кражбата никой не е сигнализирал в полицията, тъй като той е бил задържан, а съпругата му заедно с децата се е установила в гр. Завет. Това, както и времето прекарано в ареста или затвора са го принудили да прекрати дейността на фирмата си. След като години наред не може да намери работа доверителят ми е принуден с прекратяване на наказателното производство да напусне България. Към момента той и семейството му са се установили да живеят в Турция и да изграждат отново живота си. Този тежък обрат в живота на П. е в резултат на неправомерни действия от страна на разследващите органи и ОП-Хасково, извършени при наличието на достатъчна изначална информация, че няма данни и доказателства за извършено от К.П. престъпление в каквато и да е била форма на съучастие.

Психическия стрес за П. бил значителен поради което уврежданията му са с по- висок интензитет и претендираната сума в размер от 85 000 лева обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и справедлива.

Вредите описани по- горе са в причинна връзка с повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение и взетата мярка за неотклонение „Задържате под стража".

На основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ К.П. претендира обезщетение в размер на 15 000 лева за вреди произтичащи от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на неговото дело в разумни срокове. Този иск е предявен пред съда при условията на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ след като е изчерпана административната процедура за обезщетение по реда на глава Трета „А" от ЗСВ и не е постигнато споразумение. В тази насока било копие от писмо на Министерство на правосъдието, изх. № 94К224 от 16.01.2018г. и Констативен протокол на Инспектората към ВСС с изх.№ РС-17-301 от 21.11.2017 г. П. не бил съгласен с част от изводите в констативния протокол и определяния размер на обезщетението възлизащ на 1300лв, поради което между страните не е постигнато споразумение. Правилно проверяващия орган е констатирал нарушение на правото на разумен срок и е определил общата продължителност на делото на 4 години, 2 месеца и 20 дни, който срок е започнал да тече от 26.11.2012г.от задържането му и приключил на 15.02.2017 г. когато Постановлението на ОП- Хасково за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. За определяте размера на обезщетението проверяващия орган към Инспектората на ВСС се е водил от няколко критерия.Изводите му във връзка с изследване на тези критерии са неправилни.

-Ищецът не споделя извода, че делото се отличава с особено висока степен на фактическа и правна сложност с оглед престъплението, за което е повдигнато обвинение.Престъплението е с висока обществена опасност предвид факта, че неговите характеристики са отразени в глава " Общо опасни престъпления" на НК. Това обаче не е основание да се приеме наличието на висока степен на фактическа сложност. Основните доказателства по сл. дело № 134 / 2012Г. са били събрани и приобщени към него още с разделяне на материалите от сл.дело №332/2005 г.. с Постановление на ОП- Хасково от 17.11.2005 г. Реално наказателното производство водено срещу ищеца повече от четири години били разпитани 5 свидетели, извършена е една очна ставка и е назначена повторна физико- химическа експертиза. Тази експертиза не е довела до увеличаване на фактическата сложност, тъй като тя е извършена на база отделените материали от сл. дело № 332/2005 г., преповтаря констатациите на първоначалната експертиза. Още повече, че към момента на извършването й иззетите веществени доказателства са били унищожени.Ищецът е привличан в качеството на обвиняем четири пъти, като обвинението му е прецизирано или променяно досежно формата на съучастие. При предявяване на обвинението е извършван разпит П. и същия е вземал отношение при предявяване на разследването. Това по същество също не води до повишена фактическа и правна сложност. През останалото време разследващия орган е изисквал информация от м административни органи и по линията на международното сътрудничество. Изчакване на отговорите от тези справки е наложило спиране на наказателното производство четири пъти. Видно от материалите по следственото дело и констатациите на проверяващия орган към Инспектората на ВСС всички писма са изготвени и съответно отговори са получени през 2012- 2013 г. През 2014 г. основните усилия на разследващите са насочени към издирване и разпит на свидетеля О.Х., който вече е бил разпитван и с участието на когото е била проведена очна ставка.

Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86a1151a-bffe-416e-ad4a-039f6cedf704