Определение № 1879 от 10.04.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. Плевен, 10.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Частно гражданско дело № 20254430102248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по заявление на „***“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ю. И. Ш., ЕГН **********.

В съответствие с разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК, /изм. ДВ бр. 100 от 2019г./, съдът е направил служебна проверка за адреси на длъжника с оглед преценка на на местната подсъдност. От изготвената справка се установява, че настоящият адрес на длъжника е в ***, а постоянният адрес е в гр. Плевен.

Двата адреса са регистрирани през 2005 г.

При това положение, съдът намира, че следва да откаже изцяло издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 411 ал.2 т.5 от ГПК, т.к. длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБ. В тази връзка следва да се отбележи, че т. 3 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, сочещо като меродавен постоянния адрес на длъжника, не следва да се прилага, съобразно приетото понастоящем, по преюдициално запитване на български съд, Решение на СЕС по дело C‑222/23, а именно, че чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. В Решението е прието и че чл. 4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № 1215/2012, трябва да се тълкуват в 1 смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент. Решенията на СЕС са първично право на ЕС, а по преюдициални запитвания, съгласно чл. 633 от ГПК са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаните вземания.

Ръководен от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА, на основание чл.411 ал. 2 т. 5 от ГПК, издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по заявление по ч.гр.д. 2248/2025г. на РС Плевен със заявител *** АД, и длъжник Ю. И. Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за заплащане на суми по сключен договор за предоставяне на топлинна енергия.

На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземането по заявление срещу длъжника, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса по иска.

Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС Плевен, считано от датата на връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 2