Решение № 129 от 20.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120200750 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, против Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г. , издадена от И. Й. Д. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се излагат твърдения, че е издадена в нарушение и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен чрез служител на Второ РУ, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – И. Й. Д., инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното издаване на заповедта.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

На 20.02.2024 г. в 06:45 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал Заповед за задържане на лице с рег. ******/20.02.2024г., с която на посочената дата жалбоподателят е бил задържана за срок до 24 часа /до 12:10 ч. на 20.02.2024 г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 144 НК – за това, че на 18.02.2024 г. около 23.10. часа в гр. Бургас, ж.к. „****“ пред вх. 8 на бл. 33, е отправил закани за убийство към И. П. Х.. Ден преди това (на 19.02.2024 г.) жалбоподателят е бил задържан със заповед № ******/19.02.2024 г. на полицейски служител на Второ РУ, поради налични данни за 1 извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК – извършено домашно насилие.

От приложената по делото докладна записка от 20.02.2024 г., на ответника, както и обясненията му, се установява, че на 19.02.2024 г. около 17:30 часа в сградата на Второ РУ се е явило лицето И. П. Х., живущ в гр. Бургас, ж.к. „****“, който заявил, че на 18.02.2024 г. около 23:10 часа между него и негов съсед, който познава като Г. С. С. е възникнал скандал по повод паркиране на МПС, в следствие на което С. му се е заканил с убийство, като употребил думите „Ще те убия“, „Ще видиш какво ще се случи с теб и семейството ти“, „Ще ви убия от бой“, „Утрешния ден няма да имаш кола“, „Ще ви изгоня от жилището ви“. Във връзка с така подадения сигнал от И. Х. било образувано ДП 152/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, в хода на което Х. бил разпитан в качеството на пострадал.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. На първо място е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл.144 НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че на 18.02.2024 г. около 23:10 часа в гр. Бургас, ж.к. „****“ пред вх. 8 на бл. 33, жалбоподателят е отправил закани за убийство към И. П. Х.. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, но същият е отказал да я подпише. Отказът е бил удостоверен от свидетел. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя и той е написал, че отказва да я подпише, съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка съдът не споделя, поддържаното от адв. К. възражение, че жалбоподателят не е бил уведомен за причината за задържането му.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна 2 административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.

Налице са в случая данни за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 144, ал.

3 НК. Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е било образувано ДП 152/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас по подаден от лицето И. Х. сигнал срещу жалбоподателя за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено основанието въз основа на което се издава, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно събраните доказателства по ДП.

Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява противоправното му деяние. Също така на лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, уведомил е защитник – адв. К., който е подал и процесната жалба в съда. Следователно не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Извършените действия по задържането на лицето са били в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършител на тежко умишлено престъпление – закана за убийство, като общественият интерес - гарантиране на личната неприкосновеност на гражданите, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Съдът не споделя и възражението на адв. К., че лицето е било задържано за повече от 24 часа, тъй като след като е било освободено от задържането на 19.02.2024 г., на 20.02.2024 г. отново е бил задържан. На 19.02.2024 г. жалбоподателят е бил задържан по повод данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК – извършено домашно насилие.

Заповедта за задържане от 20.02.2024 г. е издадена на друго основание, данни за извършено друго престъпление по чл. 144 НК, при установена различна фактическа обстановка от тази, описана в заповедта за задържане от 19.02.2024 г. Следователно задържането на лицето за 24 часа на 20.02.2024 г. не е продължение на задържането от 19.02.2024 г.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се 3 отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, против Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г. , издадена от И. Й. Д. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г., издадена от И.

Й. Д. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.

Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4