Определение № 29 от 16.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500450 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 11562/11.12.2023 г. от Х. Б. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. Т.М. от САК, със съдебен адрес: гр. ***, насочена против Решение № 514 от 09.11.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 867/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Х. Б. Х. срещу С. Б. Х. и Н. И. В. за ревандикация на ½ ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр. Кочериново, за отмяна на сделка, обективирана в нот. акт № 69, тк. І д. 882/21г. и изкупуване на дела.

Осъдил е Х. Б. Х. да заплати на С. Б. Х. и Н. И. В. 500 лева деловодни разноски.

Въззивникът навежда доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Сочи, че по делото липсва изготвен доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, като подчертава, че едва с обжалваното решение съдът е дал правна квалификация, при това само на един от предявените искове – този по чл. 108 ЗС, по който е изложил свои мотиви, а по отношение на останалите такава не е дадена, нито пък са изложени правни изводи относно тяхната основателност, респективно неоснователност. В тази връзка изрично възпроизвежда петитума на исковата молба, сочейки какви искове с предявени и са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, а именно за признаване на установено принадлежността на правото на собственост върху гореописания жилищен етаж в обем на ½ ид.ч. за ревандикация на ½ ид.ч. от тази недвижима вещ, както и за ревандикация на 1/2 ид.ч. от УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр.

Кочериново; за отмяна на констативен нотариален акт № 68, т.-, рег. № 879, нот. дело № 64/2021 г. на нотариус С. Сотиров, с район на действие ДнРС иск за признаване правото на ищеца като съсобственик да изкупи от съсобственика му С. Б. Х. , продадените от последния на ответницата Н. И. В. ½ ид.ч. от процесния УПИ и 1/2 ид.ч. от процесния втори жилищен етаж, от сграда построена в УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр. Кочериново. Счита за допуснато от съда процесуално нарушение липсата на произнасяне по заявено с исковата молба и впоследствие с молба от 25.10.2022 г. искане да се изиска от нотариус С. Сотиров да представи заверен препис от нотариалното дело по нотариален акт № 68, том I, рег. 879, дело 64/2021 г., като същевременно се сочи, че приложеното нотариално дело по нот. акт № 69, том I, рег. 882, дело 65/2021 г. не е в цялост. Акцентира върху липсата на обсъждане от страна на решаващия състав на събраните по делото доказателства, поотделно и в 1 съвкупността им, което счита за нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК.

Възразява като неправилни срещу мотивите на районния съд, който приел, че ответникът е придобил собствеността на втория етаж по давност, като се позовал на обстоятелството, че двамата братя живеят поотделно – на първия етаж ищеца и на втория ответника, както и, че това положение е повече от 10 години. Счита, че решаващият състав е допуснал нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС, като твърди, че живеенето в един имот по принцип не води до придобиването му по давност. Сочи, че по делото липсват доказателства и твърдения, че след 2008 г. ответникът С. Х. е отричал правата на ищеца, а напротив, подробно се аргументира в подкрепа на противното становище. Подчертава, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че съсобствеността е придобита на основание наследяване, респективно приложима е давността по чл. 79 ал. 1 ЗС, съответно наведеното от ответника С. Х. възражение за придобиване на имота по давност на основание упражнявано владение на наследствените идеални части от другия сънаследник останало недоказано. Счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че жилищната сграда е еднофамилна и представлява търпим строеж, като от значение по делото било да се изясни въпроса за статута съгласно одобрените строителни книжа на втория етаж от сградата, както и обстоятелството санитарните помещения на втория етаж над кои помещения са разположени, във връзка с което от страна на ищеца били направени искания за изслушване на СТЕ, останала недопусната от районния съд.

Аргументира се, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1 ЗС за продажба от ответника Х. на ответницата В. на неговата 1/2 идеална част от правото на собственост, респективно в полза на въззивника е възникнало правото да изкупи прехвърлената част за действително договорените между страните по сделката права, съответно навежда съображения, че предявения от него иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в законовия срок. Възразява като неправилни срещу изводите на районния съд, че не може да се развали сделката между двамата ответници, независимо дали е продажба или дарение, както и, че е ирелевантно обстоятелството, че на ищеца не е предложено изкупуване на дела.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане на съдебно[1]техническа експертиза по поставени във въззивната жалба въпроси.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Б. Х. и Н.

И. В. чрез пълномощника ад. Р.А., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания.

Твърди се, че първият ответник е упражнявал лично фактическа власт по отношение на целия недвижим имот с намерение за своене, като е полагал грижи за него, никога не е живял в друг имот, и се е противопоставял на другия съсобственик с намерението да владее имота в повече от придобитата по наследство ½ ид.ч. – обстоятелство, което счита за подкрепено и от изложеното в исковата молба. Твърди се, че ищецът е узнал за снабдяването с нотариален акт за собственост от страна на първия ответник значително по-рано, а не в 2месечния преклузивен срок. Навеждат се съображения, че сделката, материализирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег.№ 882, дело № 65/2021 е относително симулативна, като по своята правна същност тя представа дарение. Позовава се на представеното по делото обратно писмо, подписано от ответниците, отразяващо действителната воля на страните. Подчертава се, че в случая ищецът не е предявил иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нито по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а целта на ищеца чрез предявения отрицателен установителен иск била да обори презумпцията на закона, която признава собственически права на втория ответник, като само се е позовал на нищожността на привидната сделка, като счита, че произнасянето на съда следва да бъде в тези рамки. Акцентира се, че доколкото искането е за отмяна на нотариален акт, материализиращ сделка – покупкопродажба, законът не предвижда отмяна на актове, свързани със сделки, а само за констативни актове, като в случая не е необходимо произнасяне от съда с отделен 2 диспозитив по това искане. Считат за доказано по делото обстоятелството, че втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда има характеристика на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Възразява се срещу кредитиране на свидетелските показания на св. Х. Х.а. Подчертава се, че ищецът не успял да докаже искът по чл. 33, ал. 2 ЗС да е предявен в законоустановения двумесечен срок.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноските за въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатски хонорар.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Въззиваемите се противопоставят на доказателственото искане на въззивника за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Въззивната инстанция е констатирала наличие на предпоставки за изпълнение на процедурата по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното решение, поради което въззивното производство по в.гр.д. № 45/2024 г. е прекратено и делото е било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по всички предявени искове по реда на чл. 250 от ГПК и също така за се прецизира петитума на исковата молба. .

ДнРС съд се е произнесъл с Решение № 314/24.06.2024 г., с което е отхвърлил като неоснователен предявения иск от Х. Б. Х. от гр. * за установяване по отношение на С. Б. Х. и Н. И. В., че той е собственик на ½ ид.ч. от втори жилищен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-525 в кв.24 по плана на гр.Кочериново.

Отменил е констативен нотариален акт№ 68 том І, дело 64/2021 г. на нотариус Сотиров в частта до ½ ид.ч.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 8139/29.07.2024 г. от Х. Б. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. Т.М. от САК, със съдебен адрес: гр. ***, насочена против Решение № 314 от 24.06.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 867/2022 г. по описа на същия съд.

Въззивникът навежда доводи за неправилност поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост.

Твърди, че първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с мотивната част на определението на въззивния съд, с което е било прието, че с обжалваното решение първоинстанционният съд не е разгледал ревандикационния иск за процесния УПИ, като не бил съобразил, че относно него ищецът е заявил и само осъдителен петитум, като счита, че в тази връзка исковата молба в частта относно петитума, следвало да се прецизира установителен такъв и съответно съдъъът отново не се бил произнесъл по този иск . Сочи, че въззивната инстанция била приела, че с обжалваното решение не била разгледана претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК относно констативния нотариален акт № 68, том I, рег.

№ 879, нот. дело № 64/2021 г. на нотариус С. Сотиров, с район на действие ДнРС с искане за отмяна на същия до обем на 1/2 ид.ч. от всяка от гореописаните недвижими вещи.

Излага аргументи в насока, че при постановяването на допълнителното решение първоинстанционният съд бил допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не бил дал правна квалификация на исковете, по които се бил произнесъл, като не бил изложил, каквито и да било мотиви и правни изводи относно тяхната основателност или неоснователност, както и не бил изпълнил указанията на въззивната инстанция, дадени с горепосоченото определение на ОС - Кюстендил.

Сочи, че първоинстанционният съд не бил дал правна квалификация на отхвърления от него установителен иск в нито едно от решенията си.

Твърди, че районният съд не бил изложил мотиви за неоснователност на отхвърления от него установителен иск. Сочи, че ДнРС не бил посочил по отношение на кой или кои недвижими имоти е бил предявен такъв иск и позоваването на тези мотиви не изпълнявало изискванията на чл.235 от ГПК, като съдът не бил посочил дори кои факти приемал за установени и защо, както и не бил направил, каквито и да било правни изводи за 3 основателност или неоснователност на исковете, по които се бил произнесъл с обжалваното решение. Сочи, че не били обсъдени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Поради което счита, че спорът по делото бил останал неизяснен от фактическа страна, което довело и до постановяване на неправилно решение. Излага аргументи и в насока, че липсвали мотиви и правен извод, което водело до неправилност на обжалваните решения.

Сочи, че липсвало произнасяне на първоинстанционния съд по отношение на иска за ревандикация на процесния УПИ.

Подчертава, че с исковата молба била предявена претенция за отмяна нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен № 68, том I, рег. № 879, дело № 64/2021 г. по описа на Ст. Сотиров - Нотариус с район на действие PC - Дупница, вписан под рег.№ 293 в регистъра на Нотариалната камара, в частта му, в която С. Б. Х. бил признат за собственик на описания в нотариалния акт втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м, и всички подобрения и приращения в гореописания УПИ. Било налице противоречие между съобразителната част на решението, в която било прието, че съдът ще отмени констативния нотариален акт и диспозитива на същото, с който бил отменен констативен нот.акт № 68 том I, дело 64/21 г. на нотариус Сотиров в частта до 1/2 ид.ч. Сочи, че първоинстанционният съд бил отменил само в едната част констативния нотариален акт, като не бил конкретизирал по отношение на кои от недвижимите вещи, описани в същия акт, т.е. и по отношение на тази искова претенция липсвал ясен диспозитив в съдебното решение. Счита, че в тази връзка, районният съд не бил изпълнил горецитираните указания на въззивната инстанция, тъй като се бил произнесъл по предявения иск за отмяна на констативния нотариален акт до обем на ид.ч. от всяка от гореописаните недвижими вещи.