Решение № 30 от 28.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Търговище, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500030 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 61 от 30.06.2023 г., постановено по гр. дело № 127/2020 година по описа на Омуртагския районен съд, съдът е осъдил на основание чл. 2 , ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, с адрес: гр.София, п. к. 1000, бул.“Витоша“ № 2, представлявана по делото от И. П. - прокурор при РП - Търговище, да заплати на Н. Г. К. с адрес: гр.А.., ул.”А...” № 8, следните суми: сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.

311, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2017 г. до окончателно изплащане на обезщетението, както и сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2017 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Присъдени са такси и разноски в тежест на ответника. С Решение № 117 от 22.12.2023 година e допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, с адрес гр.София, п.к. 1000, бул. „Витоша“ № 2, представлявана по делото от И. П., прокурор при РП - Търговище, Териториално отделение – Попово, в която се излага основно следното:

Твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял неимуществени вреди поради настъпили спрямо него отрицателни последици в емоционален и социален план, не се подкрепят от никакви доказателства. Изобщо не е доказана пряката причинна връзка между действията на прокуратурата и претърпени неимуществени вреди. От заключението на вещото лице, дадено в съдебно заседание на 10.05.2022 г., е видно, че ищецът от 1989 г. има установено заболяване „захарна болест“, чието лечение първо се извършва с медикаменти, а от 2008 г. с инсулин.

Счита, че не следва да се ценят като доказателство показанията на свид.

В.И.В. и на св. Светлозара К.а, която освен, че е предубедена като съпруга на ищеца, според въззивника, също дава противоречиви сведения.

В обобщение, въззивникът моли съда да отмени изцяло постановеното съдебно решение поради недоказаност на исковите претенции.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.., ул.„А...” № 8, Съдебен адрес за връчване на съобщения: 1606 София, бул. „Г....” № 71-73, Партер, офис 2 (адвокатска кантора) - чрез адв. Кр. К., в който се акцентира на следното:

Предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск за неимуществени вреди е доказан. Присъденото обезщетение е справедливо, дори да се приеме, че уврежданията не надхвърлят обичайните такива. Съдът не е проявил излишна щедрост, а напротив - доколкото прокуратурата не влага емоции в работата си, а единствено професионализъм, то всеки един обвиняем\подсъдим изпитва неописуем психически стрес и от повдигнатото му обвинение, и от неизвестността от процеса, и от уронване на доброто му име и чест.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди Решение № 61 от 30.06.2023 г. по гр.д. № 127/2020 г. по описа на PC - Омуртаг като правилно и да присъди в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски, а предвид това, че ищецът е представляван в процеса от адвокат, осъществяващ безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от 2

ЗАдв. моли да бъде осъден въззивника да заплати на адвокат Кр. К. адвокатски хонорар с оглед НМРАВ за въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание въззивникът чрез зам. окръжния прокурор Драгомир Сяров поддържа частично въззивната жалба. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на исковете, но оспорва размера на иска за неимуществени вреди. Приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се равнявана на една месечна средна работна заплата през периода, в който е било висящо обвинението спрямо ищеца, а именно: около 850 лева.

Набляга на това, че изследваният период не е продължителен; че броят на проведените съдебни заседания е общо 6 броя; че състоянието на ищеца през този период е в резултат на негови хронични заболявания, поради което не е в причинна връзка с незаконното обвинение. Моли съда да отмени частично обжалваното съдебно решение. Моли на адвоката на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба № 1/2014 година; особено по иска за имуществени вреди.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди атакувания съдебен акт, ведно със съответните от това последици. Поддържа съображенията си, съдържащи се в депозирания отговор. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 1/2014 година.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред РС – Омуртаг в условията на обективно съединяване са предявени два иска по реда на ЗОДОВ – иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, и иск за сумата от 150 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди на същото правно основание.

По фактите на спора съдът установи следното:

Не е спорно по делото, че спрямо ищеца Н. Г. К. от гр. А.. е било повдигнато обвинение по чл. чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК.

Съставът на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, е следният: „Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, 3 в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Обвинението спрямо ищеца е било в качеството му на подбудител.

С Постановление за образуване на досъдебно производство от 24.10.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура Омуртаг е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал.1 от НК, по пр.пр. № 361 по описа на РП — Омуртаг за 2013 година. С Постановление на прокурор от РП - Омуртаг от 04.04.2014 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.З от НК, като със същото му е взета мярка за неотклонение „Подписка". Постановлението е връчено на ищеца на 14.04.2014 година. На 28.05.2014 година е входиран обвинителен акт в Районен съд – Омуртаг като е образувано НОХД № 135/2014 година.

С Присъда № 103 от 01.10.2014 г. по НОХД № 135/2014 г. по описа на PCОмуртаг ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.

311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор на 02.10.2014 година като в ОС - Търговище е образувано ВНОХД № 239/2014 г. На 03.12.2014 г. е проведено съдебно заседание. ТОС се е произнесъл с Решение от 05.12.2014 година, с което е отменил изцяло Присъда № 103 от 01.10.2014 г., постановена по НОХД № 135/2014 г. по описа на ОРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОРС. С Присъда № 35 от 12.05.2015 по НОХД № 282/2014 г. състав на PC - Омуртаг отново признава за невиновен ищеца в извършване на престъплението, в което е обвинен, а именно: признал е подсъдимият Н. К. за невиновен в това, че на 15.02.2005 г. в с.Таймище, община А.., в качеството си на подбудител и в съучастие с М. Мехмедов, последният в качеството на извършител, умишлено склонил длъжностно лице – Мехмед Шабанов Мехмедов, в качеството му на кмет на кметство с.Таймище, община А.., в кръга на службата му по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност да състави официален документ – нотариална заверка върху пълномощно от 15.02.2005 г., в който били удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че подписът, положен в графата „упълномощител“ е положен от М.Б.Г. от гр. А.. в негово присъствие, с цел да бъде използван 4 този документ като доказателство за тези обстоятелства. На 26.05.2015 е депозиран протест срещу оправдателната присъда. Образувано е ВНОХД № 109/2015 г. по описа на ОС - Търговище, по което с Решение № 61 от 06.07.2015 г. състав на Окръжен съд – Търговище потвърждава присъдата по НОХД № 282/2014 на PC - Омуртаг.

В исковата си молба ищецът твърди, че в резултат на така повдигнатото и поддържано обвинение са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, психически дискомфорт, тревоги, отчаяние от неизвестността на процеса, уронени чест и достойнство, нерви, напрежение, разход на време, отсъствие от работа и притеснение за работното си място, срам от колеги, приятели и семейство, чувство на отхвърленост.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза относно здравословното състояние на ищеца. Вещото лице съдебен лекар, разпитан в с.з., посочва следното: „Здравословното състояние на Н. Г. К., 70 г., от гр. А.., установено е от комисия на ТЕЛК и медицинска документация, която е представена пред ТЕЛК, че К. страда от захарна болест с усложнения по отношение на зрението и увреждания на сетивността на долните крайници.

Също така страда и от хипертонична болест - високо кръвно налягане. Тези заболявания могат да бъдат получени от силен стрес или от хроничен стрес, но при него тези заболявания датират от 1989 г., те не са в пряка причинна връзка с водените срещу него досъдебни производства и дела, които е имало през 2014-2015 г., несъмнено обаче са повлияли в отрицателен смисъл на тези заболявания. Няма начин при такива стресови ситуации да не окажат отрицателно влияние върху състоянието на болния по време на воденето на тези дела, още повече, че те самите заболявания могат да бъдат получени от стрес. Повишил е кръвно налягане, което е доказано, повишил е кръвна захар, като опасността от високото кръвно е мозъчен инсулт, инфаркт, но не е получил такива, а е могъл да получи вследствие на стресовата ситуация.“

По делото е назначена и приета като доказателство съдебно-психологична експертиза, съгласно която по време на воденото срещу ищеца наказателно производство ищецът е посещавал ендокринолог, където се е наложило смяна на инсулина, за да може да се коригира кръвната захар, която постоянно е 5 варирала. Този сблъсък с неочакваните външни дразнители е разгърнал ответната физиологична и биологична реакция, които водят до психична реакция с преживяване на висока тревожност, опасения, безпокойство, ажитираност. Продължителното във времето задържане на мислите и емоциите в едно психотравмено събитие, невъзможността да се изработи печеливш вариант за излизане от последствията на събитието са формирали симптоми на дистрес. Налице са били и когнитивни проблеми - проблеми с паметта, разстройство на вниманието, тревожни мисли и постоянни притеснения и емоционални симптоми като ажитация, неспособност да се отпусне, потиснатост. Вещото лице е категорично в извода си, че стресът се е отразил на психичното състояние на ищеца К. към момента на съдебните заседания и дознания по повдигнатото обвинение и е бил с изразени симптоми на неспокоен сън/кошмари/, ажитираност, мисловни предъвквания, потиснатост.

Изводите на двете вещи лица за състоянието на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство се подкрепят и от свидетелските показания.