Решение № 89 от 21.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Смолян, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500025 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК във вр. с чл.187 ЗМВР.

С Решение № 475/03.12.2020г., постановено по гр.д.№ 552/2020г. по описа на Районен съд - Смолян е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, ул."Пиротска" № 171, представлявана от Директора Николай Николов да заплати на А.К. Х. сумата от 1578,92 лв. дължимо трудово възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд в периода 03.12.2016 г. – 03.12.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2020 г. до изплащане на задължението, както и сумата 225.46 лв. мораторна лихва върху дължимата сума за възнаграждение на положения нощен труд, считано от 01.01.2017година до 03.12.2019година, както и сумата 300.00 лв. направени разноски по делото от ищеца за заплатен адвокатски хонорар и по сметка на СмРС – сумата 113.16лева държавна такса и сумата 120 лв. възнаграждение за експертиза.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 8145/18.12.2020г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, представлявана от главен комисар Н. Н.-Директор, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Св. Ст. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на 1 материалния закон.

Излагат се доводи, че през процесния период 03.12.2016г. - 03.12.2019г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която урежда реда за организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с нея и е недопустимо прилагането на общите правила, установени по КТ и НСОРЗ. Твърди се още, че за да обоснове извода си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, съдът се позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за неравностойно третиране на служителите в МВР в сравнение с тези работещи по КТ. Организацията на работното време на служителите по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. Всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно правилата установени в нея като е недопустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя в тази връзка. За да обоснове решението си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ съдът се позовава на отменена подзаконова уредба. В решението си първоинстанционния съд излага следното становище: „В Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на това по отменения чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г., съгласно което сумирано отчитане на отработеното време часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни, сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Съгласно това общо правило сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.”. Това заключение не може да бъде възприето като правилно, поради факта, че в процесния период е действала Наредба уреждаща конкретните правоотношения, издадена от министъра на вътрешните работи, който законодателя овластил с това правомощие. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с тази наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. В тази връзка тълкуването и препращането, без изрично това да е записано в нормативния акт, 2 представлява дописване на закона и не може да бъде споделено като правилен извод.

Поддържа се още в жалбата, че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им (какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24- часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа.

Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения. Направено е оплакване, че първоинстанционният съдебен състав не е съобразил факта, че служителите в МВР са разделени на три големи групи от законодателя и именно тези групи се ползват с различен статут и съответно права и задължения. Съгласно чл. 142, ал. 1 има три групи служители: държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично е посочил съответните разпоредби. В тази връзка се поддържа, че законодателят е този, който определя правата и задълженията на служителите и не следва да бъде позволявано да бъде превратно тълкувана неговата воля.

Законодателят е разделил социалните права на трите групи служители с оглед на отговорностите и с оглед специфичният им статут, като по никакъв начин не може да бъде казано, че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се третират неравноправно. В чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка КРБ прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецизира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата на 3 служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата: в чл. 201 - допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010г. в ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202. Проследената нормативна история налага два извода : Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл. Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР” показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално 4 към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворческо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд.