Решение № 1058 от 19.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20261000500114 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5995 от 06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11531/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр.

1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което лицето е било оправдано с присъда от 07.07.2022 г. по НОХД № 8783/2017 г., по описа на Софийски районен съд, 94-ти състав, потвърдена с Решение № 910 от 19.12.2023 г. по ВНОХД № 1719/2023 г. по описа на СГС, НО, III възз. състав, влязла в сила на 19.12.2023 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 260 лв. разноски за производството.

Претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 15 000 лв. до пълния й претендиран размер от 50 000 лв. и е отхвърлена исковата претенция в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът В. И. В. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв., като поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, засягащи начинът му на живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди. Изложени са и съображения, че съдът не е оценил в достатъчна степен продължителността на 1 наказателното преследване, както и не е отчетено в достатъчна степен поведението на Прокуратурата в поддържане на обвинението в цялото производство срещу ищеца, личността на ищеца, авторитета му в обществото, негативното отражение на воденото наказателно производство върху психиката му, начина му на живот, а така също и публичното разгласяване на обвинението. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявената претенция за причинените му неимуществени вреди. Претендира разноски за въззивното производство.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната му част с доводи, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, установената съдебна практика в аналогични случаи, не е взел предвид социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вредите, както и вида и обема на същите. Излага съображения за отсъствие на причинно-следствена връзка между изнесените в свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца, от една страна, и действията на ответника от друга, като претендира и че съдът не ги е обсъдил през призмата на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Поддържа, че са останали неустановени по делото вредите причинени от смяната на жилището и изпитаните затруднения в намирането на работа от ищеца. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното решение в частта, в която на ищеца са присъдени 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, евентуално - да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание представителя на ищеца и на Прокуратурата на РБ поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.

Апелативен съд - София, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба, чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Възприетата от градския съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства.

Поради това, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбите съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ като се моли да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденото против него на наказателно производство.

За да бъде уважен такъв иск е необходимо да бъдат налице следните предпоставки:

На първо място спрямо ищеца трябва да е повдигнато незаконно обвинение за престъпление от общ характер. Обвинението е винаги незаконно, когато с влязъл в сила съдебен акт бъда прието, че лицето не е извършило престъплението, за което е обвинено, независимо от факта, че към момента на тяхното извършване те може да са съответствали на законовите изисквания и да са били продиктувани от вътрешното убеждение на съответния орган.

На следващо място следва да бъде установено, че ищецът е претърпял вреди и 2 между тях и незаконните действия на правозащитните органи съществува причинноследствена връзка.

Необходимо е да се отбележи, че отговорността на Държавата е обективна и не е нужно вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Съгласно трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС по чл. 290 ГПК, обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така притеснено и несигурно, както и че с незаконното наказателно преследване се накърняват моралните и нравствените ценности на личността и негативно се повлиява социалното общуване (в този смисъл решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 2418/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В този случай размерът на обезщетение следва да се определи като се вземат предвид тежестта на обвинението и продължителността на наказателното производство, както и стандарта на живот, за да не се превърне то в източник на неоснователно обогатяване.

Тогава, когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, същият следва да опише тези вреди и да проведе доказване, че те наистина са претърпени. В случая ищецът поддържа, че наказателното производство продължило от досъдебното производство и всички дела, проведени по време на съдебната фаза на наказателното преследване, е осъществено в периода от 24.02.2016 г., когато на ищеца е повдигнато обвинение до 19.12.2023 г., когато е постановено окончателно решение, с което е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищеца, т. е. за период от 6 г. и 7 м. През целия този период той е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление и през целия период е търпял неимуществени вреди, които се изразяват в дълбоки негативни емоционални преживявания, стрес, притеснения, перманентно състояние на тревожност и несигурност за свободата си, липса на доверие в правозащитните органи, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства от честите явявания в провеждани съдебни заседания и унижения.

Особено силни страдания преживял пред времето когато спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г..

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че претърпените от ищеца вреди са по-скоро обичайни, тъй като те са свързани, както с претърпения от ищеца стрес от повдигнатото обвинение, така и с реакцията на обществото, което реагира на такова укоримо поведение. Това са чувството на гняв и негодувание против незаконното обвинение, на страх от осъждане и срам от обществото, на притеснение за това как се чувстват неговите близки, накърняване на честта и достойнството му. Причиненият стрес неминуемо се е отразил на отношенията му с най-близките му хора.

В конкретния случай следва да бъдат взети предвид и специфичните за случая обстоятелства. Това на първо място е продължителността на наказателното производство, която е почти 6 години и 7 месеца, големият брой съдебни заседания, общо 35, на които ищецът е присъствал. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че при започване на производството ищецът е бил в активна възраст – края на двайсетте и началото на трийсетте си години и именно тези години са белязани от заплаха да бъде осъден и евентуално, да попадне в затвора. Първоначално определената му мярка за неотклонение е била ограничаваща живота му на свобода в продължение на малко повече от 2 месеца. Налице е публично разгласяване на деянието, за което на ищеца е повдигнато процесното обвинение.

Спрямо него са били взети мерки за процесуална принуда - забрана да напуска пределите на страната и парична гаранция. Преди повдигане на процесното обвинение ищецът не е бил осъждан. В същото време обаче, правилно първоинстанционният съд е отчел, че в съдебната фаза е имало обективни причини за времетраенето на производството, които са били извън контрола на ответника, изразяващи се в неявяване на свидетели, смърт на съдебен заседател, 3 което е наложило започване на производството отначало, необходимост от декласифициране на доказателства, технически проблеми при възпроизвеждане на аудио файлове, „Ковид“ пандемията, причинила заболявания на участници в процеса.

Противно от наведеното в жалбата на ответника, правилно съдът е преценил показанията на съпругата на ищеца, поради което частично не е кредитирал показанията на свидетеля, в частта им, в която се твърди, че ищецът е имал затруднения да си намери работа.

От събраните по делото доказателства е установено, че обстоятелствата включени в изпълнителното деяние на престъплението, за извършването на което ищецът е бил обвинен, публично са били разгласени - чрез печатни и електронни масмедии. Именно този факт е довел до неговото обществено злепоставяне като извършител на престъпното деяние, за което е бил обвинен.

Предвид на така установените вреди, съдът счита, че обезщетение в размер на 15 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за нанесените му неимуществени вреди за периода, през който му е повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК. Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване, предприетите мерки за неотклонение, продължителността на производството; търпените от ищеца негативни преживявания, на общественото очакване за справедливост, както и икономическите условия в страната за периода 2016 г. - 2023 г.

Относно последния фактор настоящата инстанция съобразява, че общественоикономическата обстановка в страната за периода, през който е подигнато и поддържано обвинението е променена, като един от факторите, който сочи на това например е нарастването на минималната работна заплата за този период с 86 %.