Решение № 5249 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5249 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г.а - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а - Точевска Гражданско дело № 20255330105085 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изпълнителните директори Ст. П. и К. К., чрез пълномощник адв. М. Г., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 260 лева, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „*********” за причинени щети на лек автомобил „**********“, рег. № **********, собственост на Ж. К. З. и управляван от К. Ж. З., в резултат на настъпило ПТП на ********** г., при движение по ул. „**********“, пред ************** в гр. П., поради преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, както и сумата от 25 леваликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на ******** г. в гр. П., ул. „*******“, пред ********* се реализирало ПТП, при което л.а. „******“, рег. № *********, собственост на Ж. К. З. и управлявано от К. Ж. З., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Според съставения протокол за ПТП № ********, съставен от органите на КАТ, причината за ПТП била именно наличната на пътя дупка. Пострадалият автомобил имал застраховка „**********“ при ищеца с полица № *********, валидна към датата на 1 събитието. По случая била образувана преписка по щета № ********* и след направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 260, 35 лева. На основание чл. 410 от КЗ и чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП след изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Ответникът бил писмено поканен да възстанови изплатената сума, но момента плащане от общината липсвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума, заедно с ликвидационните разходи от 25 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание страната не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва се, че нямало такъв административен адрес в гр. П., какъвто бил посочен в исковата молба. Ответникът нямал и задължението да поддържа посоченото в исковата молба място, на което се твърди, че бил настъпил инцидентът. Оспорва се описаното ПТП по начин на настъпване, претендирани вреди, като се твърди, че липсвала и причинно- следствена връзка. Оспорва се и размера на обезщетението, твърди се, че не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на общината. Не се установявало и дали в случая не бил налице изключен риск с оглед ОУ, като употреба на алкохол и други. Прави се възражение и за съпричиняване, поради движение на водача с несъобразена скорост и неспазване на правилата за движение. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № **********/ ******* г. се установява, че на ******* г. в 11.00 часа в град П. бул. „**********“, пред *************, управляваният от водача управляваният от водача от К. Ж. З., ЕГН: ********** и собственост на Ж. К. З., ЕГН: **********, лек автомобил „**********“, рег. № **********, при движението си попаднал в необозначена и необезопасена дупка, пълна с вода, в следствие на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила- предна дясна гума с алуминиева джанта.

Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица № **************** г. на пострадалия автомобил, със срок на действие ******* - ********** г.

Приети са още копия от СУМПС на водача и талон на автомобила, уведомление по щета, доклад по щета, калкулация на щета, опис на щета, снимки на автомобила, преводно нареждане за плащане на сумата от 260, 35 лева до собственика на автомобила.

До ответника е изпратена и регресна покана.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща 2 стойността на щетите по автомобила и необходимата сума за стойността на възстановителните операции, като експертът прави и извод за възможност от техническа страна на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на собственика на автомобила (протокол от с.з. от 29.10.2025 г.). Св. Ж. К. З.- баща на водача, заявява, че синът му бил попадал в дупки на пътя при движението си с въпросния автомобил, който имал застраховка „****“, като няколко пъти бил пукал гуми. Застрахователят му бил изплатил по банков път обезщетение. Автомобилът бил възстановен. Не си спомня детайли около конкретното ПТП, но посочва, че щом имало съставен на място протокол от полицията, със сигурност е имало такъв инцидент.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че от техническа гледна точка е налице причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП, защото увредените части и детайли били типичните такива при подобен инцидент. Вторособственикът на автомобила е декларирал пред застрахователя, образувал преписката по щета, именно този механизъм на събитието- попадане на предна дясна гума в дупка на платното. Същото лице е разпитано и пред съда, като потвърждава, че синът му при управление на автомобила му бил спукал гума, а в последствие за щетата застрахователят му бил платил обезщетение. Протоколът за ПТП пък е съставен минути след настъпване на инцидента и на него е направена схема на събитието, в която действително е отразено от страна на контролните органи, посетили произшествието, наличието на дупка по пътното платно.

Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите и той няма интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото 3 не съществува хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

На следващо място, не се установява такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП или да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Не се доказва движение на водача с несъобразена скорост, а и вещото лице в заключението си не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Следва да се отбележи, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Пътят, на който е станало ПТП- то, не е част от републиканската пътна мрежа, а е общински (намира се в гр. П.), поради което представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от съответната община (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Не се установява тя да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), като в протокола за ПТП изрично е записано, че дупката е била необозначена и необезопасена. Доколкото не е имало указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. От платежното нареждане е видно, че разходите за щетата са били заплатени по банков път от застрахователя на собственика на автомобила, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в 4 правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Размерът на щетите се установява от САТЕ, която ги определя, дори на малко на по- висока стойност (264, 55 лева) от реално заплатеното на лицето (260, 35 лева). Сумата обаче не може да бъде присъдена в установения от вещото лице размер, защото застрахователят не е заплатил толкова, а точно, колкото е превел по банков път, като за страната именно това е стойността на щетата, която следва да й се възстанови. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на пострадалия собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ следва да бъде уважен изцяло.