Присъда № 89 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 89/17.06.2026 година по НОХД № 1569/2026г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство № 77793М 65/2025г. по описа на РУ - гр. *****, вх. № 4834/2025г. и Пор. № 1005/2025г. по описа на РП - Бургас, срещу подсъдимия Т. А. В., ЕГН: **********, роден на *****, **********, за това, в периода 24.03.2025г. 25.03.2025г. в условията на продължавано престъпление, чрез две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр. *****, в жилище, находящо се на адрес:

********* обл. Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст, а именно малолетната З. К. Ч. /******/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, както следва: - на 24.03.2025г., в гр. *****, в жилище, находящо се на адрес: ********* обл. Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст - малолетната З. К. Ч. /на 12 години/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, и - на 25.03.2025г., в гр. *****, в жилище, находящо се на адрес: ********* обл. Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст - малолетната З. К. Ч. /******/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК - престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание за БРП се явява прокурор М., която поддържа обвинението.

Същата моли съда да признае подсъдимия за виновен по отношение извършването на вмененото му във вина деяние, като му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отножи с определяне на изпитателен срок от 4 години.

Защитникът на подсъдимия - адв.М. от БАК, излага доводи в насока наличие на осъществено от подзащитния мупрестъпление, за което моли на същия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отножи с определяне на изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като изразява съжа;ение за стореното.

От събраните в хода на наказателното производство доказателства материалите по Досъдебно производство № 77793М 65/2025г. по описа на РУ - гр.

*****, вх. № 4834/2025г. и Пор. № 1005/2025г. по описа на РП - Бургас, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. А. В., с ЕГН: ********** е роден на ****** в гр.*****. Същият 1 е *****, *******, **** *****, ******* гр. *****, ********.

Свидетелката З. К. Ч. към месец март 2025г. била на дванадесет години.

Последната живеела в гр. ******** заедно със своята майка - свидетелката К. Ч. и втория си баща - свидетелят *. *.. Тя била неграмотна, не можела да чете и пише и не посещавала училище. Тъй като била във влошени отношения със своите родители, Ч. много обичала да гостува на своята леля - *. *., която живеела в гр. ***** на семейни начала с подсъдимия А. В.. В края на месец март Ч. позвънила на своята леля свидетелката *. *. и я помолила да отиде да я вземе от дома й в град Бургас, за да й гостува в гр. *****. *. изпълнила желанието на своята племенница, като след като уведомила майка й и баба й, я взела да й гостува в дома си в гр. *****.

На 24.03.2025г., З. Ч. се намирала в дома на своята леля и нейния мъж подсъдимия В.. През деня леля й излязла, а в къщата останали единствено свидетелката Ч. и подсъдимия В.. Последната му съобщила, че иска да „правят секс“ и след като В. се съгласил, двамата се съблекли голи, а последният се съвкупил с малолетната Ч.. До този момент Ч. не е имала интимен контакт, като това било първият й случай. Докато двамата се съвкупявали, в дома им се върнала свидетелката *. *., която станала свидетел на случващото се. Последната започнала да вика, като извела малолетната Ч. навън и незабавно позвънила на нейната майка - К. Ч., за да й съобщи какво се е случило с дъщеря й. Същата вечер майката на пострадалата останала да нощува при тях, като взела дрехите, с които била облечена дъщеря й през деня.

На следващия ден - 25.03.2025г., свидетелката *. *. отново излязла от дома си, като отишла при съседи, а в къщата останали свидетелката З. Ч. и подсъдимия В..

Двамата отново се съблекли голи, като подсъдимият В. отново се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст, а именно малолетната З. К. Ч. /на 12 години/, независимо от нейното съгласие. Последното било забелязано от *., която след като видяла , че за втори път В. се съвкупява с малолетната З. Ч., незабавно посетила РУ на МВР - ***** и съобщила за случилото се.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите - *. Ч. *., *. Н. Ч., К. Н. Ч., *. А.а Ч., *.*.*. и *. В. В., писмените доказателствени средства – заключенията от комплексната психолого - психиатрична експертиза, ДНК експертиза, СМЕ, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост; както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия *. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2

НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по – горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по л.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, като в периода 24.03.2025г. - 25.03.2025г. в условията на продължавано престъпление, чрез две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр.

*****, в жилище, находящо се на адрес: ********* обл. Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст, а именно малолетната З. К. Ч. /******/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, както следва: - на 24.03.2025г., в гр. *****, в жилище, находящо се на адрес: ********* обл.

Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст - малолетната З. К. Ч.

/на 12 години/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, и - на 25.03.2025г., в гр. *****, в жилище, находящо се на адрес:

********* обл. Бургас, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст малолетната З. К. Ч. /******/, родена на ****г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК

От обективна страна изпълнително деяние се изразява в "съвкупление" – т. е. в полов акт. В случая безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата, прониквайки с пениса си във влагалището й. При това положение, съдът приема, че с активни действия подсъдимият е осъществил предвидената в закона форма на изпълнителното деяние.

На следващо място от обективна страна законът изисква половият акт да е осъществен с лице, което не е навършило 14 годишна възраст. В настоящия случай и това изискване на закона е спазено. Пострадалата *.ов е родена на ****г., т. е. към датата на инкриминираното деяние – 24-25.03.2025г., същата все още не е била навършила 14 години. Този факт се е съзнавал от подсъдимия, който от една страна го е потвърдил в депозираните в хода на ДП обяснения, а от друга и го призна по реда на чл. 371, т.2 НПК, заявявайки, че е съгласен да не събират доказателства за него.

На последно място от обективна страна законът изисква извършеният полов акт да не съставлява престъпление по чл. 152 НК. Доколкото безспорно се установява, че съвкуплението с пострадалата е било осъществено без употреба на сила, заплашване или привеждане в безпомощно състояние, а с нейното изрично съгласие и желание – то и този признак от обективна страна е налице.

Подсъдимият е извършил деянията в условията на продължавано престъпление, по смисъл на чл.26, ал.1 от НК, тъй като същите осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината 3

„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като В. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението съзнавал е, че пострадалата не е навършила 14 години, както й, че с действията си осъществя съвкупление с нея, за което същата е съгласна. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици, а именно – осъществяване на полов акт с пострадалата.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като малозначително за неоснователно, поради което и в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта – отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете не само личността на подсъдимия (който безспорно е с ниска степен на обществена опасност), като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, но и конкретиката на самото деяние. При създаването на състава на чл. 151, ал.1 НК, законодателят е взел предвид всички обективни обстоятелства, които имат връзка с престъпното деяние и основателно е приел, че то представлява престъпление независимо от субектите между които е извършено. Да се приеме, че традициите в определени групи от населението изключват съставомерния характер на деянието, означава да се допусне неравнопоставено третиране на гражданите, което е недопустимо. В същата връзка не бива да се подценява обществената опасност на деянието, което се обективира в няколко направления - преждевременното сексуално общуване смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и квалификация. Поради това законът е презюмирал, че извършването на полов акт (дори доброволен), преди навършване на 14 години всякога засяга негативно личността на пострадалия и именно поради това не е необходимо във всеки отделен случай да се изследва дали реално деянието е довело до травми у него или не. Нещо повече – ненавършилите 14 години лица се считат за "деца" по смисъла на закона и се ползват с особена закрила, поради което и всяко посегателство спрямо тях е с повишена обществена опасност. Именно това, в комбинация с обстоятелството, че все пак инициатор за осъществяване на половия акт е бил именно подсъдимият, води до извода, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.